Решение № 104 от 10.12.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ямбол, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20202300100453 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.Г.С., С.И.С. и И.К.К., тримата от гр.Елхово, с която против „Гаранционен фонд” - гр.София са предявени три субективно съединени иска по чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, които след предприето увеличение са за заплащане от ответника на всеки от ищците на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв. - частични искове от общата сума от по 200 000лв. за всеки ищец, които вреди са резултат от ПТП, съставляващо и трудова злополука, настъпило на 31.07.2018г. и предизвикано от водач на МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", в резултат на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците И.С.С., б.ж. на гр.Елхово.

Ищците излагат, че на 31.07.2018г., около 17,00ч., на работна площадка на „Кроношпан България"ЕООД гр. Бургас, наследодателят им И.С.С. е бил прегазен от фадрома - челен товарач „Волво L150F" (без регистрационни номера), собственост на дружеството „Кроношпан България"ЕООД. Челният товарач бил управляван от работещия по трудов договор в „Кроношпан България"ЕООД Д.И.Д. В деня на инцидента пострадалият С. бил доставил с товарен автомобил „Скания", ДК № У 55 22 ВВ дървесина от с.Дервиш могила и стоял на безопасно разстояние, на около 6 м. от автомобила, докато изчаквал разтоварването. Управляващият фадромата работник не наблюдавал пътя около превозното средство през цялото време, не следял за безопасността на околните лица и не разбрал, че е прегазил човек, а спрял превозното средство едва след като прегазил пострадалия и получил сигнал от свой колега. Ищците твърдят, че към момента на произшествието, за челния товарач „Волво, L150F" който е бил без регистрационни номера, но е моторно превозно средство по смисъла на чл.481, ал.1 от Кодекса за застраховането (самоходна техника трактор с мощност на двигателя повече от 10 kW), не е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност", при което за причинените от водача му вреди отговорност следва да поеме ответникът "Гаранционен фонд" - гр.София.

Ищците са поддържали, че пострадалият И.С. е бил съпруг на ищцата Н.Г.С. и баща на ищеца С.И.С., който към датата на инцидента бил непълнолетен, но заедно с тях в едно семейство живеел и ищецът И.К.К., който е син на Н.С. и който е бил отгледан изцяло от И.С. от 1996г. Посочили са, че между И. и И.С. била изградена връзка като между баща и син, И.С. грижел постоянно за И., отгледал го, възпитавал го, издържал го, били в прекрасни отношения, имал желание да го осинови. Отношенията между пострадалия и неговите близки - тримата ищци били прекрасни и безконфликтни. Той се грижел за семейството си, отглеждал с отговорност децата си, всички били силно привързани един към друг. Смъртта 1 на И.С. причинила силен шок за ищците -неговите близки. Този шок бил толкова силен, че майката на починалия също починала една седмица след неговата смърт и така ищците погребали за кратък период двама от най-близките си родственици. Смъртта на И.С. причинила на ищците непоправима и огромна морална вреда, тъй като загубили найблизкия си родственик. Съпругата страдала от загубата на своя съпруг, те били много близки, помагали си постоянно в семейството. Синовете С.И. и И.К. също страдали от загубата на своя баща, мъката, която тримата близки на пострадалия изпитвали, била постоянна.

Ищците са поддържали, че са се обърнали към ответника за определяне на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, но Гаранционен фонд не извършил плащане, което породило правния интерес у ищците да искат присъждане на обезщетенията по исков ред.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на произшествието, причините и обстоятелствата, при които е настъпило, като е поддържал, че липсва влязла в сила присъД.И.Д.г акт срещу сочения водач Д.И.Д. Оспорил е и размера на исковете като прекомерно завишени и несъобразени с критерия за справедл ивост по чл.52 ЗЗД, с икономическите условия в страната, стандарта на живот и съдебната практика.

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, поддържайки, че в нарушение на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, не е положил достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, застанал е в опасна близост до работното оборудване и не е поставил задължителната светлоотразителна жилетка.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците - адв.Б., който моли за уважаването им и за присъждане на направените по делото разноски. В дадения му срок пълномощникът на ищците не представя писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Попов, пледира за отхвърляне на исковете, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото, като за изключване отговорността на Гаранционен фонд се позовава и на това, че деликтът е настъпил на място, на което не се прилагат правилата за движение по пътищата, навеждайки и доводи, че по делото е останал неустановен начина на извършване на деликта и неговото авторство.

Третото лице-помагач Д.Д. се явява лично в с.з. и с пълномощника адв.А., която моли за отхвърляне на исковете, поради недоказване на предпоставките за уважаването им и с основното съображение, че е неустановен извършителят на деликта. Представя и подробна писмена защита, в която допълнително излага, че процесното ПТП е настъпило на място, на което не действат правилата на ЗДвП и Гаранционен фонд не е легитимирания ответник по исковете, както и че по делото не е установен механизма на ПТП.

ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт №885/01.08.2018г. на Община Елхово се установява, че на 31.07.2018г. е починал И.С.С., б.ж. на гр.Елхово, с ЕГН **********. Негови наследници по закон са ищците Н.Г.С. - съпруга и С.И.С. - син (уде за наследници №94-03-1185_/ 06.08.2018г. на Община Елхово). Ищецът И.К. е син на ищцата Н.С., роден от брака й с Красимир Илиев К., който брак е прекратен с влязлото в сила на 22.07.1994г. решение на Русенски районен съд по гр.д.№Б-16/1993г., като с бракоразводното решение родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие към този момент И.К., са били предоставени на майката.

Установено е от протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2018г. и от останалите материали на приетото по делото ДП №97/2018г. по описа на ОСлО при ОПгр.Бургас, че смъртта на наследодателя И.С. е настъпила при произшествие от 31.07.2018г., осъществено на територията на дружеството "Кроношпан България"ЕООД в гр.Бургас, на работна площадка с бетонна повърхност. ДП №97/2018г. по описа на ОСлО е образувано и се води за престъпление по чл.123 НК - за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - транспортна дейност с колесен челен товарач (фадрома) "Волво L150F", а Главна инспекция по труда - Дирекция "ИТ"-Бургас извършва проверки за спазване на трудовото законодателство в "Кроношпан България"ЕООД и за установяване 2 трудова ли е злополуката с И.С.. Към момента на приключване на устните състезания по делото няма данни по досъдебното производство да е привлечено лице към наказателната отговорност и да е внесен обвинителен акт в съда.

Разпитаният по делото свидетел З. Г., работещ като кранист в "Кроношпан България"ЕООД, който е очевидец на произшествието от 31.07.2018г. и на смъртта на И.С., е дал показания, от които се установява, че в деня на злополуката свидетелят е разтоварвал с управлявания от него кран камион с дървен материал, управляван от пострадалия С.. При едно от завъртанията на крана за взимане на дърва, свидетелят, който е бил в кабинката на крана на височина около 4м. от земята, видял да минава фадромата, управлявана от работещия в "Кроношпан България"ЕООД Д.Д., видял паднал човек на земята между кофата на фадромата и фадромата, видял и преминаването на фадромата с десните си колела през човека, както и повдигането на фадромата при преминаването през човека. Свидетелят подал сигнал на фадромиста да спре, но той преминал през човека и тогава спрял - на около 10м. след като вече бил прегазил човека.

Видно е от допълнително споразумение от 01.05.2018г. към трудов договор №79/05.04.2004г., че към датата на произшествието от 31.07.29218г., третото лице-помагач по делото Д.И.Д. който е соченият от св.Г. водач на фадромата, е работил като "оператор, пътно-строителни машини" в "Кроношпан България"ЕООД гр.Бургас.

За фадромата - челен товарач VCE L150F, с номер на шаси L150FV13187, по делото е представена фактура от 30.11.2017г. (на л.214 от делото), видно от която техниката е закупена от дружеството "Кроношпан Бъргария"ЕООД, а за техническите й характеристики е представена техническа документация на л.7-10 от делото. Няма данни по делото тази собствена на дружеството "Кроношпан Бъргария"ЕООД техника да е била регистрирана по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, като видно от справка на Гаранционен фонд на л.211-212 от делото, за въпросната фадрома (челен товарач), с посочения номер на шаси L150FV13187, не е имало сключена застраховка гражданска отговорност към 31.07.2018г.

От приетото заключение на вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и тези по образуваното ДП №97/2018г. по описа на ОСлО при ОП- гр.Бургас, е установен механизма на произшествието от 31.07.2018г. Според даденото заключение, на 31.07.2018г., около 17:30 часа, в гр. Бургас, на територията на фирма „Кроношпан България" ЕООД се е намирал товарен автомобил Скания, с peг. № У 55 22 ВВ и прикачено към него ремарке с peг. №У 0709 ЕЕ, натоварени с дървен материал, като товарната композиция е била позиционирана върху бетонова настилка, по начин, по който предните й състави са отстояли на 28,5 метра от бетоновата ограда на площадката. На 6,0 метра вдясно от десните състави на товарния автомобил е била позиционирана машина „дробилка" за дървен материал, а на 4,0 метра вдясно от десните състави на ремаркето е бил позициониран колесен кран, който е разтоварвал дървен материал от автомобилното ремарке. На около 13,0 метра вляво от левите състави на товарния автомобил и на около 17,0 метра вляво от левите състави на ремаркето се е намирала купчина с дървен материал, с неправилна форма и височина около 10-12 метра. Челният товарач Волво L150F, който е с габаритни размери: височина 3,58м., широчина 2,95м., дължина 9,14м. и мощност на дизеловия двигател 235 kW (315к.с.), е бил паркиран до описаната бетонна ограда, на около 20 метра пред челните състави на товарния автомобил Скания. В определен момент водачът на челния товарач Д.Д. се е качил в него, привел го е в движение, като се е насочил към задните състави на товарната композиция.

Към този момент, пострадалият И.С.С. е намирал на около 4,0 метра вляво от левите състави на ремаркето от товарната композиция. Въз основа на описаните в съдебномедицинската експертиза травматични увреждания по тялото на пострадалия С., както и въз основа на техническите характеристики на челния товарач, вещото лице е заключило, че челният товарач се е движил на втора предавка, със скорост около 10-12 км/ч, в близост до левите състави на композицията (надлъжната му ос е отстояла на около 2,5 метра от тях), с повдигната от нивото на настилката кофа, като долната част на кофата е отстояла от нивото на терена на около 0,8 - 0,9 метра. Движейки се по този начин, челният товарач (долната част на кофата му) е блъснал пострадалия в задната му част (около кръста и седалището). В резултат на удара пострадалият С. е паднал на терена по очи, тялото му се е претърколило под повдигнатата кофа, след което е било прегазено от предна дясна гума на челния товарач, като най-вероятно към момента на прегазването челният товарач е бил в процес на маневра завИ.е наляво, като при това положение задната му дясна гума е преминала вляво от тялото ма пострадалия, без или с минимално съприкосновение с тялото на пострадалия. След като е 3 получил сигнал за инцидента от намиращия се от дясната страна на композицията кранист, водачът на челния товарач е установил машината в покой зад задните състави на ремаркето, по начин, по който е показан на немащабна скица към протокола за оглед по досъдебното производство. От техническа гледна точка, според заключението на вещото лицеавтоексперт, причина за настъпилото произшествие са действията на водача на челния товарач, изразили се в това, че водачът Д. е управлявал превозното средство без да има видимост напред пред челните му състави и при това положение сам се е поставил в невъзможност да забележи намиращите се препятствия по траекторията му на движение.