Решение № 104 от 20.05.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е

Ш Е Н И Е

№…

Разград

20. V.2019

Разградски окръжен година Град

2018 съд

20.V. закрито

На Година

РАЯ

ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ: в. гражданско

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2019

№160 дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1-ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. ІІ-ро и следващите от ГПК.

Обжалвано е разпореждане №…/3.ІV.2019г. на ЧСИ

Д.Драганов, рег.№762, с район на действие Окръжен съд гр. Разград по изпълнително дело №20137620400705, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по молба на длъжник. Отказът с указания за едноседмичния срок за обжалването му е връчен на длъжника на 15.ІV.2019г.

Недоволна от така постановения отказ, в качеството си на длъжник в изп. производство, Е.С.Я. обжалва същото с депозирана на 19.ІV.2019 в регистратура на ЧСИ ч.жалба вх. №06525/19.ІV.2019г.

Позовано на твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност, жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за уважаване на молбата й за прекратяване на воденото срещу нея изп. производство при следните, посочен в условия на евентуалност хипотези:

1/ осн.чл.433, ал.1, т. ГПК при заявено от взискател искане за прекратяване на изп. производство поради плащане на вземането;

2/ по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК;

3/ на осн.чл.433, ал.1, т. ГПК- настъпила в производството перемпция, поради непредприети в предвидения за това преклузивен срок действия по изпълнение от взискателя; В тази връзка, твърдейки, че не е била надлежно уведомена по реда на чл.99, ал. ЗЗД , оспорва действие на извършеното от първоначалния й взискател към конституираното като такъв „Еос Матрикс“ЕООД прехвърляне на процесното вземане , съгл.сключен между тях договор за цесия;

С отговор, депозиран чрез представляващия го юриск.Василев, в предоставения му за това срок взискателят „Еос Матрикс“ЕООД , ЕИК131001375 оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.

В срока и в изпълнение на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д.Драганов, с рег. № 762 КЧСИ и район на действие При РОС е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е допустима, но е неоснователна. Мотивира законосъобразност на постановения по искането на жалбоподателката отказ за прекратяване на воденото срещу нея изпълнително производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна - длъжник в изпълнителното производство и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изп. дело 705/2013 е образувано по опис на ЧСИ Д.Драганов в съответствие с изискванията на чл.42 ГПК по молба вх.№ 077841/14.Х.2013г., подадена от „УниКредит

Булбанк“АД

Като към молбата, в основание за образуване на изпълнителното производство са приложени изпълнителни листи, издадени срещу въззивницата на 22.VІІ. 2013г. по реда на чл.417 ГПК, както следва:

-

В образувано по реда на чл.41 ГПК заповедно производство по чгрд №1234/2013 по опис на РРС за дължими в условия на солидарна отговорност от въззивницата и лицето М. Георгиева, вземания по ДБК №020-0002-614/19.ІІІ.2010 в размер на 1453,13евро по главница, 174,66евро лихва и 346,28лв. разноски;

-

В образувано по чл.41 ГПК заповедно производство по чгрд №1236/2013 по опис на РРС за дължими от въззивницата вземания по ДБК №1664/05201/615 от 26.V.2008г. в размер на 19 664,70лв по главница, 2168,53лв. лихва и 1238,66лв. разноски;

Ведно с подадената по реда на чл.426 ГПК молба, взискателят е сезирал ЧСИ и с искане за възбрана на недвижимото имущество и запорирне трудовото възнаграждение, вземанията и движимите вещи на длъжниците като действия по принудително събиране на вземанията.

За образуваните срещу нея заповедни и изп. производство, въззивницата е била надлежно уведомена с лично връчената й на 22.Х.2013г. покана за доброволно изпълнение(ПДИ).

След извършване на възложените му от взискателя справки, ЧСИ е предприел принудително събиране на вземанията с наложен върху трудовото възнаграждение на въззивницата запор. По делото са налице доказателства, че в изпълнение на наложения запор, считано и към днешна дата, работодателят на въззивницата превежда по обслужващата изп. дело см/ка на ЧСИ дължимите по погасяване на вземанията й вноски. За удържаните от тр. й възнаграждение вноски и отнасянето им в погашение на процесните вземания, въззивницата е ежемесечно уведомявана. Като до 23.ХІ.2015г. същите са отчитани като дължими към взискател „УниКредит Булбанк“АД, а след тази дата, като титуляр на вземанията, в погашение на които са отнасяни удръжките от тр. възнаграждение на въззивницата, е посочено „Еос Матрикс“ЕООД.

На 23.ХІ.2015г. „УниКредит Булбанк“АД сключва с „Еос Матрикс“ЕООД, ЕИК131001375 договор за цесия(вж.л.130), по силата на който прехвърля към последното вземанията си към въззивницата(вж. на л.135 Приложение №1 към Договора за цесия, позиции -1053, 1054 е 1055). В приложение на договора за цесия се установиха адресирани до въззивницата уведомления, изходящи, както от цедента-„УниКредит Булбанк“АД, така и от цесионера „Еос Матрикс“ЕООД, съгл. изрично предоставени му от цедента пълномощия по уведомяването й за прехвърлянето на вземането.

По изпълнителното дело, на 23.ХІІ.2015г. е постъпила молба вх.№12726/23.ХІІ.2019г. от

„Еос Матрикс“ЕООД с искане, на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, да бъде конституиран като взискател, в качеството си на частен правоприемник (цесионер) на взискателя „УниКредит Булбанк“АД , въз основа на Договор за цесия от 23.ХІ.2015г. за прехвърляне на изпълняемите вземания. С подаване на молбата за конституирането му като взискател, „Еос Матрикс“ЕООД е заявило изрично, че потвърждава извършените до момента изп. действия и държи за продължаване на същите до погасяване на вземанията. Със свое разпореждане от 23.ХІІ.2015г., съответно на депозирания в изп. производство договор за цесия, ЧСИ конституира „Еос Матрикс“ЕООД като взискател .

След конституиране на новия взискател, ЧСИ е отнасял извършваните по см/ката преводи от трудовото възнаграждение на въззивницата в погашение на процесните вземания с указване на „Еос Матрикс“ЕООД като техен титуляр.

В приложение по изп. дело се установиха: адресирани до въззивницата-длъжник съобщения за наложени върху вземанията й запори по искане на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД и присъединен взискател „Факторинг България“ЕАД; периодично подавани от „Еос Матрикс“ЕООД молби, уточняващи актуалния размер на подлежащото на изпълнение вземане. От съдържанието на последната, депозирана такава на 14.ІІ.2019 е видно, че взискателят е поддържал действията по сбиране на вземане в размер на 24 763,70лв.

На 9.V.2018г.

„Еос Матрикс“ЕООД депозира молба вх.№05977, с подаване на която сезира ЧСИ с искане за прекратяване на изп. производство след погасяване на дължимите по хода му такси и разноски. По тази молба не се установи произнасяне на ЧСИ.

На

3.ІV.2019г. в качеството си на длъжник, Е.

С. е изискала от ЧСИ да прекрати образуваното срещу нея изп.д.№705/2013г. на осн.чл.433, ал.1,т. 2 ГПК, позовавайки се на заявеното от взискателя погасяване на вземането в молба вх.№05977/9.V.2019г. Като в условия на евентуалност е претендирала прекратяване на производството и при хипотези на чл.433, ал.1,т.1 и т.8 ГПК.

На

7.V.2019, с подаване на молба вх.№

07105 взискателят сезира ЧСИ с искане за прекратяване на изп.д.№705/2013 по отношение на солидарно дължимо по грд №1234/2013 на РРС вземане поради цялостното му изплащане. Уточнява , че вземането му чгрд №1236/2013 на РРС към м.ІV.2019 е непогасено до размера на 24 410,07лв. Със свое Постановление №…/7.V.2019г.

ЧСИ прекратява производството по изп.д.№705/2013 в тази частта, касаеща вземането по грд№1234/2013 на РРС.

Съдът счита, че по образуваното изпълнително дело частният съдебен изпълнител се е ръководил от доказателствата по делото и действията му са съобразени със закона. За да откаже на прекрати изпълнението по изпълнителното дело ЧСИА. приема, че липсва правно основание за прекратяване на изпълнителното производство, като в чл. 433 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнението, които не могат и не следва да бъдат тълкувани и прилагани разширително и че доводът на длъжника е извън тях.

В процесуалната норма на чл.

433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези, водещи до прекратяване на изпълнението основания е визирано и това по т. 2, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят е поискал това писмено Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субекта, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Пристъпването към соченото основание за прекратяване на изпълнителния процес е изцяло субективно процесуално право на взискателя, като същия свободно преценява, дали и кога да го упражни. Като следва да се отбележи, че до изричното произнасяне на сезирания с това искане съдебен изпълнител, то същото е и оттегляемо, респ. изменяемо. Правото да се прекрати производството по реда на чл.433, ал.1 ,т. 3 ГПК е предоставено изрично и единствено в правомощие на взискателя. Което ще рече, че позовано на това основание, искането на длъжник в производството е процесуално недопустимо.

Противно на установените по делото факти е твърдението на въззивницата за настъпване на визираната в чл.433, т.8 ГПК перемпция като основание за пркатяване на образуваното срещу нея изп. производство. Съгласно Решение № 83/11.ІV.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, и решение № 48/14.VІІ.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС: " Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от последното валидно предприето спрямо длъжника изпълнително действие". Според Тълкувателно решение № 2 от 26.VІ.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , по см. на чл.