Решение № 338 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114683 по описа за 2025 година намира следното:

Образувано е по искова молба на П. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.П...., ж.к. „****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адв. М. М. от АК – ......, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г., сключен между ищцата П. Н. Д. и ответника „Кредирект“ ЕООД, е недействителен, а при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 13, ал. 5 от Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 455,66 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на ищцата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г., по силата на който ответникът „Кредирект“ ЕООД предоставил на ищцата П. Н. Д. сумата от 500,00 лв., при ГПР в размер на 62,94 % и ГЛП в размер на 50 %. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора ищцата дължала на кредитора неустойка в размер на 455,66 лв., в случай че не предостави допълнително обезпечение. В тази връзка била 1 начислена неустойка в общ размер на 455,66 лв., разпределена на 18 вноски и платима заедно с погасителните вноски по кредита. Отделно от това било сключено и Споразумение за консолидиране на плащания № *****/25.04.2025 г.

Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора липсвало посочване дали годишният лихвен процент е фиксиран или променлив, като не се съдържала информация за общия размер на възнаградителната лихва. На следващо място се твърди нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било ясно какво се включва в годишния процент на разходите, каква е методиката за формирането му и колко е точното оскъпяване, доколкото в случая е предвидена дължимост и на неустойка. Ищцата поддържа, че ГПР по кредита не е формиран съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради невключване на неустойката при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че ако неустойката се прибави към ГПР и ГЛП, то действителните им размери биха нараснали двойно. По този начин потребителят бил въведен заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

При условията на евентуалност ищцата счита за нищожна клаузата на чл. 13, ал. 5 от договора за кредит, поради договарянето й в противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146, ал.

1 от ЗЗП. С посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и е излязла извън присъщите си функции.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за обявяване недействителността на процесния Договор за кредит, а при условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл. 13, чл. 5 от него. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредирект” ЕООД, с който оспорва предявените искове.

Излага съображения за неоснователност на иска за обявяване на договора за кредит за недействителен, както и на предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка.

Твърди, че договорът за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР по кредита и при формирането му са спазени всички законоустановени изисквания. От своя страна неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните. В 2 случая неустойката била договорена под отлагателно условие – чл. 2 от сключеното между страните споразумение. Страните изрично и детайлно се договорили при какви конкретни обстоятелства и кога потребителят ще дължи неустойка. Такава била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора.

Оспорва твърденията на ищцата за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. В конкретния случай клаузите от договора, включително за неустойка, били индивидуално договорени между страните. Същите били напълно ясно и точно описани и давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. В Стандартния европейски формуляр се съдържала информация за разходите по кредита, размера на договорната лихва, годишния процент на разходите, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В погасителния план към договора изчерпателно се посочвали компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай, че такова не бъде дадено.

Посочва, че ищцата е разполагала с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получила информация още със Стандартния европейски формуляр. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че същият е сключил общо седем договора за кредит, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По гореизложените съображения ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата П. Д. , редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – адв. М. М., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Кредирект“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. М. от САК, с което оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главен установителен иск с правно основание чл. 124 от 3

ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния Договор за потребителски кредит и евентуален установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна клаузата на чл. 13, ал. 5 о т Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 455,66 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит:

В тежест на ищцата П. Д. е да докаже, че между нея и ответника „Кредирект“ ЕООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за потребителски кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата П. Н. Д. и ответника „Кредирект“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г., по силата на който „Кредирект“ ЕООД е предоставило на П. Д. сумата от 500,00 лв., при ГПР в размер на 62,94 % и ГЛП в размер на 50 %; че в чл. 13, ал. 5 от Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г. се съдържа уговорка за дължимост на неустойка в размер на 455,66 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита; че дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на потребителя не е включена в размера на ГПР по договора за кредит; че между П. Д. и „Кредирект“ ЕООД е сключено и Споразумение за консолидиране на плащания № *****/25.04.2025 г.

Сключването на процесния договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит № *****/25.04.2025 г. (Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 62,94 %. Погасяването на кредита се извършва на 18 месечни вноски, пет от които в размер на по 20,83 лв., а останалите тринадесет – по 50,59 лв. всяка от тях. Крайният срок за погасяване на кредита е 26.10.2026 г.

Общата сума за плащане е посочена в размер на 761,82 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, потребителят следва в срок от 14 дни от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение под формата поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят да следните кумулативно поставени условия: при един поръчител осигурителният доход следва да е в размер не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата; при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко 4 от минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 13, ал. 5 от Договора, ищецът потребител се задължава да заплати на кредитора неустойка в размер от 455,66 лв.

Страните не спорят, а и от съдържанието на клаузата на чл. 3, ал. 6 от Договора се установява, че при формиране на размера на приложимия към кредитното правоотношение ГПР е включено само вземането за възнаградителна лихва, но не и задължението за неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 455,56 лв.

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредирект“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата П.