Решение № 219 от 18.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. П., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20241720102495 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Ц., срещу К. Б. И., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 342 Т З да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 136,27 лв. с равностойност 69.67 евро – задължение по фактура № *** г. за отчетен период 15.12.2021 г.

– 14.01.2022 г. за месечна абонаментна такса, временно възстановяване на изходящия трафик, такса за спиране на номер, допълнителни услуги и разговори към „Грижа за клиента“, кратки текстови съобщения, лизингова вноска за мобилен апарат *** Black, лизингова вноска за телевизор ***, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, лизингова вноска за ***; сумата 130,13 лв. с равностойност 66.53 евро - задължение по фактура № **********/15.02.2022 г. за отчетен период 15.01.2022 г. – 14.02.2022 г. за месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер допълнителни услуги и разговори към „Грижа за клиента“, кратки текстови съобщения, лизингова вноска за мобилен апарат *** Black, лизингова вноска за телевизор ***, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, лизингова вноска за ***; сумата 117,72 лв. с равностойност 60.19 евро - задължение по фактура № *** г. за отчетен период 15.02.2022 г. – 14.03.2022 г. за месечна абонаментна такса, такса за допълнителна услуга, лизингова вноска за мобилен апарат *** Black, лизингова вноска за телевизор ***, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, лизингова вноска за ***; сумата 5,86 лв. с равностойност 3.00 евро - задължение по фактура № **********/15.04.2022 г. за отчетен период 15.03.2022 г. – 14.04.2022 г. за 1 месечна абонаментна такса, такса за допълнителна услуга, лизингова вноска за мобилен апарат *** Black, лизингова вноска за телевизор ***, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари, сумата 652,78 лв. с равностойност 333.76 евро - задължение по фактура № *** г. за отчетен период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г., включващо: 403,39 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната за номера ***, *** и *** в размер на три месечни абонаментни такси и разликата в отстъпката между стандартната цена на апарат *** Black и телевизор *** съгласно последно актуалната ценова листа към 04.02.2021 г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от 04.02.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора, 230,31 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилен апарат *** Black и19,08 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за телевизор *** и за комплект от 4 бр. аксесоари, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2024 г., до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 206/19.01.2024 г. по ч.гр.д. № 0302/2024 г. по описа на Районен съд – П..

В исковата молба се излага, че между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги № *** от 02.10.2019 г. за номер ***, Допълнително споразумение № *** от 16.03.2020 г. към Договор за лизинг от 16.03.2020 г., с което на ответника е предоставено мобилен телефонен апарат ***, Договор за мобилни услуги № *** от 11.01.2021 г. за мобилен номер ***, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 04.02.2021 г. за телефонен номер ***6, Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 04.02.2021 г. за телефонен номер ***, с който на ответника е предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи, Допълнително споразумение № *** от 16.09.2021 г. към Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите за за отчетен период 15.12.2021 г. – 14.05.2022 г., за което са издадени фактура № **********/15.02.2022 г., фактура № **********/15.02.2022 г., фактура № *** г., фактура № **********/15.04.2022 г. и фактура № *** г. на обща стойност 1042,76 лв., вследствие на което договорите са прекратени, а лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми и начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в размер на три стандартни месечни абонаментни такси и разликата между стандартната цена на мобилен телефонен апарат *** Black и телевизор *** съгласно последно актуалната ценова листа към 04.02.2021 г. и дължимата преференциална цена по договора за лизинг от 04.02.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора.

Тъй като ответникът не платил дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника на основание чл. 47 ГПК при данни, че не живее на адрес, поради което за ищеца се породил правния интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения особен представител адв. Н. Т., с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че 2 на потребителя не е предоставена информация за начина на изчисляване на неустойките и дължимите за възстановяване отстъпки, както и че липсват данни длъжникът да е търсен.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ.

От приложеното ч.гр.д. № 0302/2024 г. по описа на Районен съд –П. се установява, че по заявление на „***“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 206/19.01.2024 г. по чл. 410 Г П К срещу К. Б. И. за сумата 1042,76 лв., представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за мобилни услуги № ***6 от 02.10.2019 г., Допълнително споразумение № *** от 16.03.2020 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.03.2020 г., Договор за мобилни услуги № *** от 11.01.2021 г, Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 04.02.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №*** от 04.02.2021 г., Допълнително споразумение №*** от 16.09.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, ведно със законната лихва върху сумата 1042,76 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2024 г. до окончателното им изплащане, както и за следните разноски: сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ – държавна такса и сумата 480,00 лв. с вкл. ДДС /четиристотин и осемдесет лева с вкл.

ДДС/ - адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7, вр. ал. 5 ГПК като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес с посочване на източника на информация.

Указанията до заявителя за предявяване на иск са му връчени на 16.04.2024 г., който на 15.05.2024 г., видно от пощенското клеймо, е предявил настоящите искове за установяване вземанията му към ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца по иска за заплащане на месечни абинаментни такси, такси за допълнителни услуги, както и цена на предоставени електронни съобщителни услуги е да установи наличието на валидна облигационна връзка между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни) услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и че е изпълнил задължението си по този договор за предоставяне на уговорените услуги.

В тежест на ищеца по иска за заплащане на цената на лизинговите вноски е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните, съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ.

От приетия по делото договор за мобилни услуги от 02.10.2019 г. се установява, че 3 страните са постиганли съгласие ищецът да доставя мобилни услуги, а ответната страна е поела задължение да заплаща месечна абонамента такса, както и цената на невключените в абонаментния план услуги за срок от 24 месеца при месечна такса 27.99 лв. на месец и 31.99 лв. месечно след изтичане на първоначалния срок на договора.

С допълнително споразумение от 16.03.2020 г. месечният абонамент е променен на 35.99 лв. промоционална цена и 39.99 лв. стандартна цена.

С допълнително споразумение от 16.09.2021 г. месечният абонамент е променен на 40.99 лв. промоционална цена и 49.99 лв. стандартна цена.

По делото липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги е прекратен от някоя от страните с писмено предизвестие до другата, респ. че ползването е преустановено, поради което съдът приема, че ответникът дължи заплащане на абонаментните такси за периода от 15.12.2021 г. – 14.04.2022 г. в размер на 200.07 лв., съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ.

Относно иска за заплащането на такса за спиране на номер, допълнителни услуги и разговори към „Грижа за клиента“, кратки текстови съобщения, съдът намира следното:

В представения договор не се съдържа уговорка, предвиждаща заплащането на посочената такса за спиране на номер и при какви обстоятелства е дължима. Дори да се приеме, че същата е посочена в тарифа, с която потребителят е изразил съгласие, то липсва насрещна услуга от търговеца за заплащането й, доколкото спирането на услугите се изразява в бездействие от негова страна – спиране изпълнението на задължението му да предоставя мобилни услуги на потребителя. С оглед изложеното, уговорка, предвиждаща заплащането на тази такса представлява форма на обогатяване на търговеца за сметка на икономически по-слабата страна, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК. С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на такси за спиране е неоснователна.

Липсват доказателства и че ответникът е потребил услуги, надхвърлящи месечната абонамента такса.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна за сумата 200.07 лв. с равностойност 105,87 евро – месечни абонаментни такси за периода 15.12.2021 г. – 14.04.2022 г., в която част следва да бъде уважена.

В частта за сумата 28.27 евро, претендиран за такси спиране, разговори „Грижа за клиента“, такси за допълнителни услуги, както и цена на предоставени електронни съобщителни услуги, съдът намира, че исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ :

При сключване на договора за мобилни услуги между страните е сключен и Договор за лизинг от 16.03.2020 г., от който се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка ***, модел *** *** с телефонен номер 359896270637 с обща лизингова цена 166.07 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 4 вноски, първата с падеж 16.04.2020 г. и последната 16.02.2022 г., при месечна вноска 5.59 лв.

В договора е предвидено, че лизингоиполучателят има право да придобие собствеността върху тях като подпише договор за тяхното изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането насрока на договора след изпълнение на условията, предвидени в ОУ и като заплати допълнителна сума от 5.59 лв. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху тези вещи, същите подлежат на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 5.59 лв.

С Договор за лизинг от 04.02.2021 г. ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка ***+*** TV с телефонен номер ***, с обща лизингова цена 558.57 лв. с вкл. ДДС, платима на 23 вноски, считано от влизане в сила на договора при месечна вноска 25.59 лв. В договора е предвидено, че лизингоиполучателят има право да придобие собствеността върху тях като подпише договор за тяхното изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането насрока на договора след изпълнение на условията, предвидени в ОУ и като заплати допълнителна сума от 25.59 лв. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си да придобие собствеността върху тези вещи, същите подлежат на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 25.59 лв.