Решение № 312 от 16.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100514953 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 19484/29.10.2024г., постановено по гр.д.№ 28947/24г. по описа на СРС, „Голдеър Хендлинг България” ООД, ЕИК: 201110890, е осъдено да заплати на Д. Е. Д., ЕГН **********, на основание чл.200 ал.1 от КТ, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 67,51 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - направени разходи за лечение, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху двете суми от момента на увреждането на 20.12.2023 г. до окончателното погасяване. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете за неимуществени вреди и за имуществени вреди до първоначално предявените размери от съответно 20 000лв. и 106,17лв., като неоснователни, както и е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 663лв., адвокатско възнаграждение, а ответникът за заплати на ищцата сумата 982,02лв. адвокатско възнаграждение, и по сметката на съда следващата се държавна такса и разноски в размер на 1001,55лв.

Срещу решението е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Голдеър Хендлинг България” ООД в осъдителната по отношение на него част. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и като необосновано. Иска се по същество въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. В условията на 1 евентуалност, се прави искане въззивният съд да намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата е получила травматични увреждания следствие на трудовата злополука. Посочва, че събраните от съда доказателства установяват, че при настъпването на трудовата злополука ищцата вече е имала сериозна предходна травма с хроничен характер и че тази травма е причина за влошаване на здравословното състояние на ищцата, респ. за търпени от нея болки и страдания. Т.е. касае се не за нововъзникнало увреждане , а за временно провокиране на симптоматиката на вече съществуващо заболяване. На следващо място, въззивникът посочва, че съдът неправилно е отхвърлил релевираното от него възражение за проявена от ищцата груба небрежност, без да посочи конкретни мотиви за този извод. Посочва, че ищцата не е положила дължимата грижа въпреки надлежно извършените инструктажи, по-рисковите зимни условия и съществувалото увреждане на гръбначния й стълб. Във въззивната жалба се посочва, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, неправилно е кредитирал свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, и е определил обезщетение, чийто размер е прекомерен и не съответства на съдебната практика по сходни случаи.

Въззиваемата страна Д. Е. Д. е депозирала писмен отговор на въззивнита жалба, в който оспорва същата. Намира решението на районния съд в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Оспорва наведените във въззивната жалба твърдения досежно липсата на причинена травма от трудовата злополука, наличие на груба небрежност и твърдяно съпричиняване, като намира присъдения размер обезщетение за справедлив и съответен на нанесените вреди. Посочва, че ищцата продължава да търпи болки и негативни емоционални състояния вследствие на злополуката. Претендира разноски.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ за търсено обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Ищцата Д. Е. Д. е твърдяла, че на 20.12.2023г. в 9,15ч. на летище София, по време на работа и в изпълнение на трудовите си задължения е започнала изкачването на стълба към „ръкава“ на самолет, за да го отвори и посрещне пътниците, се е подхлъзнала на първото стъпало и паднала по гръб. Ударила е гръбначният си стълб и 2 получила силни болки в областта на кръста, разпростиращи се по таза и бедрата. Била е незабавно хоспитализирана като в болничното заведение й е поставена диагноза: Травма на нервните коренчета в лумбален отдел. Дискова протрузия на ниво L4-L5. Ищцата е изписана след 3 дневен престой, след което са й извършени множество изследвания във връзка със силната болка в кръста и ограничените движения в походката. Ищцата признава, че преди злополуката е имала дискова херния, но след успешно проведено лечение не е имала болка.

Последиците от получената травма са обострили дисковата херния. Ищцата чувства силни и продължителни болки, със затруднена походка е, придвижва се бавно, бързо се изморява като стои права, за период от 3 месеца е имала нужда от чужда помощ при ежедневното обслужване, търпяла е и продължава да търпи негативни емоционални състояния, изпитва социален дискомфорт. Поради невъзможността да вдига тежко и затруднената си походка , за ищцата било непосилно да изпълнява трудовите си задължения и била принудена да прекрати трудовото си правоотношение с ответника. Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди от трудовата злополука в размер на 20 000лв. и за търпени имуществени вреди в размер на 106,17лв. търпени от разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увредата.

Ответникът „Голдеър Хендлинг България” ООД не е оспорил съществувалото с ищцата трудово правоотношение и настъпилата на 20.12.2023г. трудова злополука, при която при изкачване на стълби се е подхлъзнала и паднала по гръб. Твърди обаче, че ищцата е допуснала груба небрежност, като не е проявила елементарно старание и внимание и е пренебрегнала основни правила за безопасност, за които е била инструктирана от работодателя. Оспорил е да носи отговорност за почистване на настилките на летището, като е посочил, че това е задължение на концесионера „Соф Кънект“ АД. Оспорил е твърдените увреждания от настъпилата трудова злополука, както и причинно следствената връзка между твърдените увреждания и настъпилия инцидент , като навежда твърдение, че ищцата е имала оплаквания от болки на същото място и преди настъпване на инцидента, заради хроничното й заболяване. Посочва, че ищцата не е имала претенции към работодателя, като е споделяла, че се чувства добре. Ответникът е оспорил претенцията към него, като е поискал от районния съд да отхвърли исковете, а в случай, че ги намери за основателни, да присъди размер обезщетение по-нисък от претендирания.

От събраните пред районния съд доказателства е установено, че страните са били в трудово правоотношение от 01.05.2023г.до 26.02.2024г., когато трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Ищцата е работила като авиодиспечер - рамп агент с място на работа Летище София, считано от 11.09.2023г. Не се спори, че на 20.12.2023г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и по повод на извършваната работа. Трудовата злополука е установена с разпореждане № 33905/8.01.2024г. на НОИ, ТП-София град. В същото е посочено, че при обиколка на първоначална проверка на самолета – при изкачване на стълби ищцата се е подхлъзнала и паднала, вследствие на което е получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. След злополуката, ищцата е била незабавно хоспитализирана в УМБАЛ “Св.Анна“ АД София, където й е 3 проведено медикаментозно лечение за редукция и овладяване на болковия синдром.

Изписана е на 23.12.2023г. с препоръка да носи подсилващ лумбален корсет за период от 30 дни, предписана й е медикаментозна терапия за 7 дни, както и провеждането на ЯМР на лумбален отдел на гръбнака. Ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за 24 календарни дни, или до 12.01.2024г.

Изслушаната и приета от съда, неоспорена от страните СМЕ установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е получила травма на нервните коренчета в лумбален отдел на гръбначния стълб, Дискова протрузия на нива Л4-Л5, които са реализирали медико биологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Възстановителният период при ищцата е бил около месец - месец и половина. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни и в началото на раздвижването. Вещото лице е извършило и личен преглед на ищцата, като е установило, че тя продължава да се оплаква от периодични болки, ограничени движения в поясния отдел, затруднения при повдигане на лявото стъпало при интензивно натоварване и промени във времето. Периодично, при кризи, взема болкоуспокояващи лекарства, провежда физиотерапия, носи корсет. Травмата на нервните коренчета в лумбален отдел на гръбначния стълб е отзвучала в рамките на месец. В заключението си вещото лице посочва, че ищцата има дегенеративни промени на междупрешленните дискове на ниво Л4-Л5-С1 предшестващи инцидента. Травмата от трудовата злополука е обострила тези изменения в поясния отдел на гръбначния стълб. За в бъдеще ще се оплаква от периодични кризи, ще взема болкоуспокояващи, ще носи корсет, ще провежда физеотерапия и балнеолечение.

Вещото лице не е в състояние да уточни кога ще настъпи подобрение при ищцата.

Районният съд е събрал гласни доказателства. Разпитаният във връзка с твърдените вреди св.Караколев, воден от ищцата и неин годеник, установява, че непосредствено след падането ищцата е била с много силни болки, намерил я на носилка в медицинския център на летището. След изписването от болницата ищцата отново имала много силни болки, не можела да се придвижва сама. Свидетелят й помагал с поддържането на ежедневния тоалет, с придвижването на тоалетна. Посочва, че болките при ищцата били интензивни в първите два месеца, след което започвали на спазми, след което отшумявали. Ищцата приемала голямо количество лекарства, поставяли й инжекции. След края на болничния лист ищцата се върнала на работа, но била с големи болки, и вземала постоянно лекарства.

Св.С., ръководител „Човешки ресурси“ при ответника и воден от него, разпитан във връзка с това как е настъпила трудовата злополука, установява че не е бил пряк свидетел на инцидента, но е чел докладите за него. Посочва, че по време на инцидента са били зимни условия и навсякъде е имало сняг. Споделя, че винаги са казвали на служителите, че безопасността е на първо място, и че бързане за обслужването на самолета не е приоритет.

Събраните гласни доказателства са относими и допустими. Показанията и на двамата свидетели следва да бъдат кредитирани, както и правилно е сторил районния съд, съобразявайки правилата на чл.172 от ГПК. Въпреки че всеки от двамата свидетели, с оглед на съществуващите лични /за първия свидетел/ и професионални /субординационни, за 4 втория свидетел/ отношения с всяка от страните, може да е предубеден или заинтересован от изхода на спора, дадените от тях пред съда показания са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, не са в противоречие с приетата СМЕ, поради което няма причина поради която съдът да не им даде вяра.