Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2282 от 17.09.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2061/2024
Вид
Определение № 2282
Подписан
17.09.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241000502061 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 121, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение №10319 от 01.06.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№6964/2024 г. по описа на СГС, ГО, 24-ти състав е прекратено производството по ч.гр.д.№6964/2024 г. по описа на СГС, ГО, 24-ти състав на основание чл.118, ал.1 от ГПК и делото е изпратено на Районен съд – Костинброд по подсъдност.

Срещу него е постъпила частна жалба от ищеца в производството К. Г.

Т.. В нея е изложил доводи за недопустимост и неправилност на обжалвания акт. Сочи, че делото следва да се изпрати на Софийски районен съд, който да прецени сам подсъдно ли му е делото.

Частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Производството пред Градски съд е образувано по искова молба на К. Г.

Т. против СГС и СРС с правно основание чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ, с искане да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на Т. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧ по в.гр.д.№8481/2023 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.11.2022 г. до окончателното пращане.

Градския съд е приел, че с оглед предмета на спора и неговия размер 1 родово компетентен по иска е районния съд- Софийски районен съд. Приел е още, че един от ответниците по иска е СРС, което е основание всички съдии в СРС да се отведат от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, поради което е прекратил производството по делото и на основание чл.7, ал.2 от ГПК го е изпратил по компетентност на най-близкия родово компетентен съд – Районен съд – Костинброд.

Настоящият състав не споделя напълно извода на първоинстанционния съд, поради следното:

Следва да се има предвид, че в чл.7, ал.1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ (измежду които са и исковете по чл. 2б ЗОДОВ), възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Тези искове по специалния закон се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд.

Местнокомпетентен по тях може да е районен или окръжен съд, в зависимост от цената им, като ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение намира нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. С тази разпоредба се препятства разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, като делото се изпраща на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който да разгледа и реши спора като първа инстанция. Законодателят е имал предвид в чл.7, ал.2 ЗОДОВ "отстраняване" от делото само на първоинстанционния сезиран съд.

Правилно Градския съд е преценил, че съобразно нормите за родова подсъдност – чл.103 и чл. 104 ГПК и с оглед размера на исковата претенция, делото е подсъдно на районен съд.

В случая един от ответниците в производството е Софийски районен съд. Действително това препятства разглеждането на делото от СРС. Въпреки това, в този етап на производството, Градския съд не е компетентен да се произнесе по въпроса за това, дали всички районни съдии следва да се отведат на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Градският съд правилно е прекратил производството пред себе си, но е следвало изпрати делото на Софийски районен съд по компетентност, който да прецени компетентността си.

При така изложеното частната жалба, с които настоящата инстанция е сезирана се явява допустима и основателна, а обжалваното с нея определение, следва да бъде отменено, а делото бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждане.

Воден от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение №10319 от 01.06.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№6964/2024 г. по описа на СГС, ГО, 24-ти състав, в частта, в която е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - Костинброд.

Изпраща делото на Софийски районен съд за разглеждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3