Решение № 260915 от 16.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260915

16.10.2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя

Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13256/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК

– решение по исков спор .

Искова молба на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против А.П.М. , ЕГН **********,***.

Ищецът черпи права от два договора.

Според изложеното като факти в исковата молба , между ответника и трето на спора лице „Лайт кредит“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за заем № ************, по силата на който , М. получила назаем сума от 500 лева. От своя страна

, М. се задължила да върне заема ведно със възнаграждение на кредитора , за срок от осем месеца , на осем равни месечни вноски от по 72.23лв., с първа погасителна вноска на 09.07.2015 год. и с последна вноска - на 09.02.2016 година.

Общата сума за връщане възлизала на 577.84 лв., тоест договорена била възнаградителна лихва в размер на 77. 84 лв. за целия период на договора.

За обезпечение на вземането на кредитора по договора , бил сключен между ищеца, като гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател и М. тристранен договор за гаранция от същата дата, по силата на който ищецът гарантирал за изпълнението на задължението на заемателя към „Лайт кредит“ ООД , а от своя страна М. се задължила да плати на гаранта възнаграждение в размер от 313.60 лева , платимо разсрочено като част от вноските по кредита , по 39.20 лева към всяка от вноските , като по този начин общия размер на вноските станал 111.43 лева месечно.

По договора за кредит ответникът заплатил сума в размер на 72.23 лв. към заемодателя, а към ищеца - 39.77 лв. по договора за гаранция, след което изпаднал в забава. „Лайт кредит“ ООД активирал гаранцията, а „Лайт кредит консулт“ ООД платил сума от

505.61 лв. остатък от вземанията на кредитодателя по договора. Плащането било извършено на 25.10.2017 год. Отделно от това останало неплатено и по-голямата част от гаранционното възнаграждение, в размер на 273.83 лева. За тези суми гаранта „Лайт кредит консулт“ ЕООД се снабдил със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело № 19013/2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив,

ІІІ бр. състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му , при следните стойности 505.61лв. платена гаранция, и 273.83 лв. остатък от гаранционно възнаграждение по договор за гаранция или общо 779.44 лв., като моли да му се присъдят и сторените по делото разноски, и законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда,

30.11.2017г., до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е оспорил иска своевременно, чрез надлежен процесуален представител. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, недоказани и недопустими, като са изложени и съображения , че договорът за гаранция е лишен от основание , тъй като юридическите лица, гаранти по кредита, са свързани. Прави се и възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречието му с императивни правни норми, поради заобикаляне на закона, и за неговата недействителност на основанието по чл. 22 от Закона за потребитеския кредит - поради противоречие с правилата на потребителската защита. Алтернативно се твърди , че част от клаузите в договора са неравноправни ( и като такива – нищожни ) по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Моли да се отхвърлят исковете.

Установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди да е платил на трето на спора лице по договора за гаранция, чл. 79 от същия закон, чл. 9 и сл. от Закона за защита на потребителите, ( договорът е за кредит , отпуснат на потребител). Исковете са допустими, ищецът разполага със заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

Предвид фактите и ангажираните доказателства, съдът съобрази следното:

Най- напред ищцовото дружество черпи права от договор за заем под номер ***********., копие от който има по делото. По принцип , договорът за заем е реален , съществуването му се предпоставя от предаването на заемната сума на длъжника, факт, който следва да се докаже от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В самия договор фигурира клаузата на чл. 3 ал. 1, според която кредитът се усвоява в тридневен срок от датата на подписването , по банков път , но едва след предоставяне на обезпеченията, предвидени в чл. 6 от същия договор. Следователно , в самия договор отсъства клауза с характер на разписка за поучаването на заемната сума. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже факта на получаване на сума от 500 лева от М., включително е назначил служебно счетоводна експертиза , която да изследва факта на плащането възоснова счетоводните записи в счетоводствата на ищеца и кредитодателя. Ищецът не е внесъл депозита за така назначената експретиза и тя не е проведена. Липсват каквито и да било други доказателства за плащане на сума от 500 лева в полза на ответника , съответно , остава недоказано съществуването на договора за кредит .

Липсата на доказан договор за кредит води не само до отричане на задължението на ответника за реално изпълнение , тоест, до правата на кредитора по него да получи реално изпълнение , в които ищецът иначе е суброгиран, но и до недоказаност на хипотезата на чл. 74 или на чл .

143 от ЗЗД , в които се предполага съществуващо задължение. В последният случай е нужна и покана, каквато също не е представена по делото , макар и да има изложение в исковата факти в тази насока.

Дори и само поради дотук казаното, исковете са неоснователни.

Разноските по делото остават за сметка на ищеца. На ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направил такива, бил е представляван от особен представител.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля исковете на „Лайт Кредит

Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , да се признае за установено по отношение на А.П.М. , ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сума от 779.44 лв., от които:

505.61 лв. суброгаторно вземане за главница по договор за кредит № ***** с „Лайт кредит“ ООД,

273.83 лв. остатък от гаранционно възнаграждение по договор за гаранция от дата 09.06.2017г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11971/07.12.2017г. по ч. гр. дело № 19013/2017 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр.с. като неоснователни.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ