Решение № 153 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. П.а при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно частно наказателно дело № 20253100600473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК във вр. с чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано е по депозирана жалба от защитника на осъдения В., с която се обжалва Протоколно определение № 719/13.02.2025г. по НОХД № 385/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл.53ал.1б.“б“във вр. с чл.343б,ал.5 от НК е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ......, негова собственост и автоключ с дистанционно. В жалбата се сочат съображения за недоволството от постановения съдебен акт, намиращи опора в отправено преюдициално запитване до съда на Европейския съюз от съдия в РС -Велики Преслав във връзка с приложението нормата на чл.343б, ал.5 от НК. Изтъква се, че решението на СЕС е от особена важност за защита на основните права на трети лица и за избягване на непропорционални наказания. В тази връзка се прави искане на основание чл.25ал.1т.4 от НПК за спиране на воденото производство по НОХД № 385/2025г. на ВРС, в частта, с която на основание чл.343б, ал.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.53ал.1б.“Б“ от НК е отнет процесния лек автомобил, собственост на Г. П. В. до приключване на делото на СЕС.

1

След дадените указания за отстраняване на нередовността на депозираната жалба от ВОС и след изпълнение на процедурата по чл.323ал.1 от НПК адв. Д. е депозирал уточняваща молба, в която сочи, че атакуваното определение на ВРС противоречи на Рамково решение 2005/212/ ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. Претендира се нарушение на принципа на съразмерност при налагане на наказанието, поради което моли да не бъде отнеман процесния автомобил, а определение №719/13.02.2025г. на ВРС по НОХД № 385/2025г. да бъде отменено. В условията на алтернативност ако този довод не се сметне за достатъчно основателен за отмяна на обжалвания акт, то моли съда да спре настоящото производство до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване от съдия от РС- Велики Преслав. Според защитата решението на СЕС по поставените въпроси е от изключително значение за внасяне на яснота относно съответствието на чл. 343б, ал. 5 от НК с правото на ЕС, както и относно защита на основните права на трети лица и за избягване на непропорционални наказания.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Варна изразява становище, че санкцията не е несъразмерно тежка и нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е императивна, поради което е правилно приложена от първата инстанция.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Г. П. В. поддържа доводите си, развити във въззивната жалба, като уточнява, че поддържа искането си и за спиране, тъй като ако СЕС реши, че чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на правото на ЕС процесният автомобил няма да може да бъде върнат. Осъденият Г. П. В. моли ако е възможно да му бъде върнат автомобилът.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок, от активно легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Наказателното производство по НОХД № 385/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 32 състав, е приключило с влязло в сила на 13.02.2025 г. определение, с което е одобрено споразумение, по силата на което Г. П. В. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е приел да му бъде наложено наказание Осем месеца Лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок, както и Глоба в размер на 100лева. Със 2 споразумението е приел да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от Една година. С Протоколно определение № 719/13.02.2025г. по НОХД № 385/2025г. по описа на Районен съд – Варна, съдът на основание чл.53ал.1б.

„б“ във вр. с чл.343б, ал. 5 от НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № ......., намиращ се на съхранение при ОД на МВРВарна и автоключ ведно с дистанционно, находящ се в Служба „Архив“ при РС – Варна, като е приел, че същите са предмет на умишленото престъпление, извършено от В..

Обект на въззивна проверка е произнасянето по чл.53ал.1б. „б“ във вр. с чл.

343б, ал. 5 от НК, като в тази връзка релевантните факти по делото, приети за установени от първоинстанционния съд, не се оспорват от страните. Въз основа на горното несъмнено Г. В. е управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № ....... по време на деянието, като същият е негова собственост, видно от приложената по ДП справка.

При така установените факти, във въззивното производство подлежи на преценка въпроса дали правилно е приложен чл. 343б, ал. 5 от НК и дали са налице правни основания за отмяна на посоченото определение на ВРС.

Относно искането на защитника за спиране на производството по делото е налице произнасяне на съда, с което същото е оставено без уважение с протоколно определение от 08.05.2025 г., поради което не следва да бъде обсъждано.

Съгласно текста на оспорваната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, в случаите по ал. 1 - 4 на чл. 343б от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му. Произнасянето на първоинстанционния съд с Протоколно определение № 719/13.02.2025 по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК отчита установените по делото факти, а именно, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (за което е налице одобрено от съда споразумение), както и че автомобилът, който е управлявал- м. „Алфа Ромео“ с peг. № ......., е негова собственост. При така установеното настоящата инстанция намира, че чл. 343б, ал. 5 от НК е приложен правилно от страна на ВРС.

Защитата навежда доводи, че е налице нарушение на принципа за 3 съразмерност при налагането на наказанието и че обжалваното определение противоречи на Рамковото решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Тук е мястото да се отбележи, че волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК е била при извършване на това престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК. С разпоредбите на чл. 53, ал.

1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, какъвто е настоящият случай. Когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, законът предвижда да се присъди равностойността му.

Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка за извършената противозаконна дейност, особено в случаи като настоящия, а именно управление на МПС след употреба на алкохол - обществено значим проблем, предвид нарастващия пътен травматизъм, който налага спешни законодателни промени и предприемане на превантивни мерки, каквито са тези по чл. 343б, ал. 5 от НК. Същите, освен че се налагат като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност /престъпленията по транспорта/, същевременно се явяват и необходими за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм.

Както беше отбелязано, разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена от законодателя като императивна, поради което неприлагането й, обосновано с принципа на съразмерност или пропорционалност, би означавало отказ да се 4 приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган. Наличието единствено на съмнение за несъразмерност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е достатъчно за приложение на принципа за примат на правото на ЕС и неприлагането на разпоредбата, която евентуално може да му противоречи. От страна на защитата е посочено, че съдия от Районен съд – Велики Преслав е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с приложението на чл.343б, ал.5 от НК, поради съмнение, че посочената разпоредба нарушава правото на ЕС и принципа за пропорционалност, предвиден в Хартата на основните права на ЕС. С преюдициалното запитване е поставен въпросът дали задължителното отнемане на автомобил съответства на принципа за пропорционалност, доколкото българският закон не допуска участие на трети лица (например съпрузи- съсобственици) в дела за отнемане на автомобили, което нарушава правото им на защита. Настоящият случай не е такъв, доколкото отнетият лек автомобил е изключителна собственост на осъдения. Поради изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата за нарушаване принципа за съразмерност при налагането на наказанието.

Относно посоченото Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година – съгласно чл. 2, ал.1 от същото всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. Настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение не противоречи на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година, тъй като последното е неотносимо към настоящият случай, доколкото предвижда мерки срещу организираната престъпност с трансграничен елемент.

В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 719/13.02.2025 г. по НОХД № 385/2025 г. по описа на ВРС, 32 състав, с което е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № ......., на съхранение при ОД на МВР-Варна и автоключ ведно с дистанционно, на основание чл. 53, ал. 1 б. „б“ от НК вр. с чл. 343б, ал. 5 от НПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6