Решение № 3940 от 06.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3940 гр. В., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110116239 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. К. К., ЕГН **********, гр.

В., ул. Н. б. № * срещу Т.п. на Н. - В., с адрес: гр. В., ул. О. № * и Сдружение „О. с.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. Т., бул. В. № *, иск с правно основание чл.

1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 15.10.1982 г. до 31.05.1984 г. е полагала труд като „технически секретар“ в Общинския комитет на О.ф. - гр. Б., чийто правоприемник е Сдружение „О. с.“, което време следва да бъде зачетено за трудов стаж.

В исковата молба ищцата твърди чрез адв. М. Д., че в периода от 16.10.1982 г. до 31.05.1984 г., ищцата е работила като технически секретар в Общинския комитет на О.ф. гр. Б., като на стр. 14 и 15 в трудовата книжка е вписан трудовия стаж - длъжност, заплата, дата на постъпване, дата на прекратяване, подпис на длъжностно лице и печат. Поддържа се, че като технически секретар ищцата е работила по трудов договор, при работно време от 8 часа с трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, ежемесечно изплащано в ОК на О.ф. в гр.В., като е имала право и на отпуск. Поддържа, че след подаване на документи за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, служителите на ответника ТП на НОИ - В. отказали да признаят трудовият стаж за горния период поради „неоформена по надлежния ред рекапитулация - липса печат на организацията на рекапитулацията на стажа “. Впоследствие при опит да се снабди с изискания от ответника документ - УП 3, се установило, че ведомостите за работни заплати на работилите в структурите на Окръжния комитет на О.ф. в гр.В. са загубени/унищожени. Излага, че там са се съхранявали личните трудови досиета и са изготвяни ведомостите за работните заплати, оформяли са се и трудовите книжки. Поддържа, че правоприемник на О.ф., чийто структури са били Окръжните и Общинските комитети на ОФ е вторият ответник Сдружение О. с., като съхраняването на архива, включително и ведомостите за заплати трябвало да се извърши от Общинския съвет на съюза. Излага, че от писмо от ответника се установява и че при него не са приемане за съхранение разплащателни документи на Окръжния комитет на О.ф. в гр.В.. Ищцата поддържа, че от 01.10.1982 г. до 31.05.1984 г. е работила с Н.Ц.Н. от Окръжния комитет на О.ф., понастоящем член на Националния съвет на Отечествения съюз, с Д.Ст. - председател на Общинския комитет - гр. Б. и В.Ст.- технически секретар на 1

Окръжния комитет. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Т.п. на Н. - В. е депозирал отговор на исковата молба, чрез юрк. Мл. Кр., с който предявеният иск се оспорва като недопустим за периода 01.10.1982 г. - 15.10.1982 г., тъй като в пенсионното досие на ищцата са налице данни за трудови правоотношения с осигурител „ТК Б.“ - В., които пенсионният орган е зачел при преценката за нейния осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че разминаването между тези данни и декларираните от ищцата, съгласно които в периода 01.10.1982 г. до 15.10.1984 г., е работила като технически секретар в Общинския комитет на О.ф. - гр. Б., основателно поставя под съмнение истинността и на остА.лите декларирани обстоятелства. В остА.лата част иска се оспорва като неоснователен. Излага се, че вписванията в трудовата книжка на ищцата за периода от 15.10.1982 г. до 31.05.1984 г., на длъжност - технически секретар към Общинския комитет на О.ф. - гр. Б. не са оформени съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което нямат доказателствената стойност по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР. Излага се, че стажът на ищцата не се установява и от представената кадрова справка, която не е заверена с печат на държавния архив, няма дата и не съдържа и информация за лицето, което я е съставило. Сочи се, че ищцата не е ангажирала доказателства за продължителността на работния ден с начален и краен час, работното място, характера на работата и трудовите функции. Поддържа се, че предвид липсата на писмени доказателства по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР, гласните доказателства за установяване на стажа са недопустими. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК вторият ответник - Сдружение „О. с.“, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.

В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от своят проц. представител адв. М. Д., чрез която поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът Т.п. на Н. - В. се представлява от юрк. Мл.К., чрез който поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът Сдружение „О. с.“ не се представлява.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал. 1, т. 3 о т ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищцата следва да докаже твърденията си, че в периода от 15.10.1983 г. до 31.05.1984 г. е полагала труд на длъжността „технически секретар“ в Общинския комитет на О.ф. - гр. Б., при условията на пълен работен ден, с продължителност на работното време 8 часа, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.

Съгласно чл. 5 от ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени.

В случая горното изискване на закона е спазено, тъй като ищцата е ангажирала по делото уведомително писмо от председателя на Областния/Общинския съвет на Отечествения съюз - гр. В. (правоприемник на От. фр. съгласно представеното Решение от *г. по гр.д. № *г. на СГС), до Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – В. от 17.01.2018г., с което последният се уведомява, че поради изхвърляне на ведмоствените книги при разчистване на имот, в който се е помещавала организацията, е невъзможно да бъде направена справка за трудовия стаж на хора работили в О.ф..

На следващо място по делото не е било спорно, но и приложените и от двете страни доказтелства - писмо изх. № *. на ТП на НОИ – В. и опис на осигурителен стаж на А. К. от информационната системата на ТП на НОИ – В. (л. 32), установяват по несъмнен начин, че на ищцата не е признат именно процесният трудов стаж за периода 15.10.1983 г. до 31.05.1984 г.

От представените от ищцата удостоверение изх. № *г. от ТП на НОИ – В. и отказ за издаване на удостоверение изх. № *г. на ТП на НОИ – В., се установява по безпротиворечив 2 начин и че в ТП на НОИ – В. не са налични документи по ведомости за заплати и други трудовоправни документи, от които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или категория труд при осигурител Общински комитет на Отечествен фронт - гр. Б.

В обобщение на горното съдът намира, че е изпълнено условието по чл. 5, ал.1 от ЗУТОССР и за ищцата е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция за установяване на стаж по съдебен ред и производството се явява допустимо, като съдът следва да се произнесе по същество на спора.

За установяване твърденията си, че за сочения период ищцата е работила като „технически секретар“ в Общинския комитет на От. фр. - гр. Б., на първо място стрА.та е ангажирала писмени доказателства – трудова книжка в заверен препис (л.11), представена и в оригинал в съдебно заседание, в която е налице отбелязване, че ищцата е работила на длъжността „технически секретар“ в Общинския комитет на О.ф. - гр. Б. в периода 15.10.1982 г. до 31.05.1984 г. Трудовата книжка съставлява официален свидетелстващ документ и съдът е обвързан от вписванията в нея, доколкото нейната материална доказателствена сила не бе опровергА. по делото, включително не бе оспорена автентичността на вписването в трудовата книжка, извършено от работодателя.

На следващо място вписванията в трудовата книжка се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства.

В тази връзка съгласно чл. 6 от ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания е обусловена от представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно тези документи да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл.6, ал. 2 законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.

В процесния случай ищецът е представил надлежно оформена трудова книжка, нарочно предвидена сред документите по чл. 6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, като в него е направено вписване от работодателя, при който се сочи да е положен стажа, следователно по делото се установява вероятността на трудовия стаж. Респективно налице е специалното условие на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР и в настоящото производство свидетелските показания са допустими.

В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Н.Ц.Н., който видно от приложения препис от трудова книжка (л. 42) в процесния период 1981г. – 1986 г. е бил завеждащ отдел Социалистическа демокрация и законност на Окръжния комитет към От.ф., респективно отговаря на изискването на чл. 6, ал.4 от ЗУТОССР да е заемал длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. На това изискване отговаря и вторият разпитан по делото свидетел Й. В. Н., доколкото видно от представения препис от надлежно оформена трудова книжка (л.50-52) в процесния период е заемала длъжност при Движението на българските жени, която казаионна организация е учредена на Националната конференция на българските жени (23-24.09.1968 г.) и съгласно приетия Правилник за устройството, основните насоки и задачите на движението на българските жени, е част в системата на Националния съвет на О.ф., който се сочи да е бил работодател и на ищцата.

От показанията на двамата свидетели се установява, че ищцата е започнала работа в От. ф. в Б. на пълен, осемчасов работен ден, с работно място в гр. Б., а възнагражденията се изплащали в Окръжния комитет на От. фр. в гр. В.. Показанията си кореспондират и допълват едни с други, като съдът ги цени като обективни, пълни и като изградени на преки впечателения, а на на опосредени такива, наред с което не противоречат на приети за установени като безспорно факти, а и с оглед съвкупната преценка на всички други доказателства и обстоятелства по делото.

В обобщение събраните по делото доказателства, а именно вписването в трудовата книжка на ищцата, преценено съвкупно със събраните гласни доказателства установяват, че 3 в периода от 15.10.1983 г. до 31.05.1984 г. ищцата е полагала труд на длъжноста „технически секретар“ в Общинския комитет на От. фр. - гр. Б., при условията на пълен работен ден, с продължителност на работното време 8 часа, който труд следва да се признае за трудов стаж и стаж при пенсиониране.