Решение № 60 от 06.02.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ямбол, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20222330102810 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Й. с ЕГН от гр.Я. и А. Г. Й. с ЕГН ********** и двамата от гр.Я., чрез пълномощник адв. Ж.А. от АК Я., с която против Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И., общ.Т. са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с посочено правно основание чл.45 ЗЗД.

Претендира се от съда да постанови решение, с което на основание чл.45 ЗЗД да осъди ответницата да заплати на първия ищец сумата от 550 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.09.2021 год. до окончателното и изплащане и сумата от 200 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021 год. до окончателното и изплащане, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на втория ищеца сумата от 550 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.09.2021 год. до окончателното и изплащане и сумата от 200 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021 год. до окончателното и изплащане.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Ж. Г. от АК Я., като на основание чл.237 ГПК се прави признание на иска изцяло, като ответницата също признава иска.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Ж. А. от АК Я., като се прави изявление съдът да прекрати съдебното дирене.

1

С протоколно определение от 25.01.2023 год., съдът е обявил съдебното дирене за прекратено и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при условията на чл.237 ГПК.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника в съдебно заседание е направено признание за дължимостта на търсените от ищците суми. Същото изхожда от легитимирано лице – ответника по делото, подкрепено от неговия пълномощник.

Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед на направеното признание на иска, съдът намира, че предявените осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД са доказани по своите основания и размер и следва да бъдат уважени, без да излага мотиви за това на основание чл.237 ГПК.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците сторените от последните разноски в общ размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Възраженията на пълномощника на ответницата за недължимост на разноски по делото предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 и предвид обстоятелството, че ищците са могли да предявят исковите си в наказателното производство, съдът намери за неоснователни.

Видно от изисканото по делото НОХД № *** год. по описа на Окръжен съд Ямбол в проведеното по наказателното дело разпоредително заседание в което е одобрено постигнато между подсъдимата /ответница в настоящото производство/ и ***ОП споразумение на основание чл.382, ал.7 НПК, пострадалите лица /ищци в настоящото производство/ не са участвали, съответно в наказателното производство обективно не са могли да се конституират като граждански ищци и да предявят исковите си против подсъдимата. Наред с това липсват данни, а и не се твърди ответницата от одобряване на споразумението с ***ОП към настоящия момент да е погасила задълженията си към ищците, за да се приеме че не е дала повод за завеждане на настоящите искове.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И., ул.“***, Община „Т.“, Я. обл. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** и А. Г.

2

Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, сумата от 1 500 лева общо или 750 лева на всеки един от тях, като за сумата от по 550 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.09.2021 год. до окончателното и изплащане, а за сумата от по 200 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021 год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И., ул.“***, Община „Т.“, Я. обл. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** и А. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, сумата от 300 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

3