Решение № 4521 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4521 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330109866 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

С исковата молба ищцата В. И. В. е предявила против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 750 лв. (цената на иска е определена след прието с Определение от 09.11.2023 г изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на основание чл. 214 ГПК), представляваща сбор от недължимо платена главница, договорна лихва и обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 30.03.2019 г. по Договор за заем № ***/02.01.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за заем № ***/02.01.2013 г., по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 1 300 лв. В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата за периода от 01.02.2013 г. до 29.10.2013 г. Сочи, че годишният лихвен процент е от 174, 60 %. В договорът бил установен годишен процент на разходите от 422, 13 %.

Твърди, че с договор за цесия от 01.03.2014 г. вземането, предмет на договора за кредит е прехвърлено в полза на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди, че по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове било образувано гр.д. № 16489/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което било постановено решение, частично 1 отменено с Решение № 260395/18.11.2020 г. по възз.гр.д. № 1215/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което исковата претенция за главница е отхвърлена, поради осъществено погасяване на вземането преди образуване на заповедното производство. Поддържа, че с решението е установено, че не се дължи обезщетение за забава, тъй като ищцата не е изпаднала в забава, както и че не се дължи договорна лихва, доколкото била начислена на основание неравноправна клауза. Сочи, че в хода на производството е установено, че след образуване на заповедното производство ищцата е заплатила сумата от 850 лв., която е недължима. Твърди, че посочената сума е заплатена в периода от 13.06.2018 г. до 30.03.2019 г., но поради частично погасяване на вземането по давност претендира сумата от общо 50 лв., заплатена за периода от 13.06.2018 г. до 30.03.2019 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за допустимост и основателност на предявените искове. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение е исковите претенции на ответника против ищцата са отхвърлени, поради което дружеството е приключило задължението и не е търсило ищцата във връзка с последното. Твърди, че в периода от 13.06.2018 г. до 30.03.2019 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 850 лв. Счита иска за основателен за недължимо заплатена сума в размер от 750 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 30.03.2019 г. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

2

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото в отговора на исковата молба и с молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ответникът е заявил, че признава задълженията си към кредитора – ищец в общ размер от 750 лв. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на 3 спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така, доколкото ответникът със своето извън процесуално поведение е дал повод за предявяване на иска, доколкото признава, че сумата е недължимо получена, но не е възстановил последната чрез плащане в полза на ищеца. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.

Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 42, 50 лв. за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.

П., бул. "Ц. ш.", сумата от общо 750 лв. (цената на иска е определена след прието с Определение от 09.11.2023 г изменение на иска чрез увеличаване на 4 неговия размер на основание чл. 214 ГПК), представляваща сбор от недължимо платена главница, договорна лихва и обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 30.03.2019 г. по Договор за заем № ***/02.01.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на В. И. В., ЕГН **********, сумата о т 42, 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 9866/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, д а заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Д. Г. Б., АК – Пловдив, с личен номер ******, с адрес гр. п., ул. “Р. Д." ****, сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 9866/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5