Решение № 1572 от 21.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1572

Габрово, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20267090700220 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-1360 от 27.05.2026 г., подадена от Н. М. Б. от [населено място], [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2340704/13.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор «Пътна полиция» Габрово при ОД на МВР Габрово В. А. И..

С атакувания ИАА се отнема СУМПС на жалбоподателя, който, като водач на посочено МПС, е управлявал същото след употреба на наркотични вещества, като мярката е наложена на основание чл. 171, т.1, б.Б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят намира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон, т.к. изводите за извършено нарушение са базирани на изследване с полеви тест, а не въз основа кръвен анализ. Резултатите от направеното лабораторно изследване не са налични към датата на издаването на административния акт, а меродавни в случая са те, поради което не е налице предпоставката за налагане на процесната ПАМ. Освен това не е посочено за какъв конкретен срок се отнема свидетелството му. Не е обсъдена целесъобразността на наложената мярка. Недопустимо е актосъставителят и издателят на заповедта да са едно и също лице.

Съдът е счел жалбата за редовна и допустима и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание след конституиране и призоваване на страните, за да се произнесе по нейната основателност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт И. С., която оспорва депозираната жалба.

От фактическа и правна страна съдът прави следните изводи:

Процесната принудителна мярка е наложена от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, сред които е процесната по т. 2А, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Областните дирекции на МВР са определени като служба за контрол с изрична Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 264з-2761 от 26.09.2025 г. на ВПД директор ОД на МВР Габрово са определени органите и служителите, които имат правото да налагат ПАМ на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които са и назначените по график служители на длъжност „Младши автоконтрольор“ в сектор Пътна полиция при същата Областна дирекция, какъвто е и авторът на оспорената заповед.

С Акт за установяване на административно нарушение № 5059456 от 13.05.2026 г. на младши автоконтрольор при сектор Пътна полиция към ОД на МВР Габрово В. А. И. е стартирало административнонаказателно производство за това, че на същата дата, в 14.10 ч.,при направена проверка в [населено място], обл. Габрово, на посочен адрес, е направена проверка на място, при която е установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ 535Д с ДКН LMI4XZS. Била му извършена проверка с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 с инв. № ARRM 0024 с номер на проба № 206, като техническото средство отчело положителен резултат за употреба на метамфетамини. Недоволен от този резултат, Д. поискал да бъде направен химически анализ за наркотични вещества, за което му бил издаден талон за изследване бл. № 259019 от същата дата. Административният орган приема, че в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП лицето управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съставеният АУАН има доказателствена сила досежно фактите, отразени в него, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същите не са опровергани в хода на съдебното производство.

За това нарушение е съставен и процесния индивидуален административен акт /ИАА/, с който на адресата е приложена процесната принудителна административна мярка /ПАМ/ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС на водача – настоящ жалбоподател.

В приложимата нормативна уредба не са налице изисквания съставителят на АУАН и на заповедта, с която се налага ПАМ, да са различни лица. Напротив, съвсем логично и житейски оправдано е това да се направи от един служител, т.к. АУАН се съставя на място, при установяване на нарушението, а с оглед законовото изискване ПАМ да се изпълни веднага, преди влизането й в сила, с оглед необходимостта от организиране и предоставяне на мигновена защита на обществените отношения, свързани с обезпечаване сигурността на останалите участници в движението по пътищата, то е съвсем нормално същият служител да издаде и заповедта.

В случая не е налице необходимост в процесния ИАА да се разглежда подробно въпроса за целесъобразността на мярката, т.к. тя се налага винаги при установяване на нарушения от вида на процесното с оглед неговия специфичен характер и нуждата да се отстрани от движението водач, който управлява след прием на алкохол и/или наркотични вещества и това не е въпрос на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност, което е ясно от съдържанието и структурата на приложимата правна норма, според която при реализация на хипотезата /установяване на противоправно деяние от процесния вид/ мярката „се прилага“.

Образуваното административнонаказателно производство е прекратено с резолюция на началник сектор Пътна полиция Габрово поради това, че деянието, за което е съставен АУАН, съставлява престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК и по случая е образувано досъдебно производство, с оглед прилагане нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

В Докладна записка от процесната дата до началника на сектор Пътна полиция Габрово на младши инспектор В. И. е описано установеното при проверката нарушение по начина, по който това е направено в АУАН и Заповедта.

От приложения към административната преписка Талон за изследване № 259019 от 13.05.2026 г. е видно, че при направеното изследване с Д. Д. Ч. 5000 жалбоподателят е дал положителна проба за метамфетамини. Талонът е подписан от същия и му е връчен. Тъй като Б. е оспорил резултатите от това полево изследване му е предоставена възможност да се яви в ЦСМП и да даде материал за химически анализ. В съставения по случая Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества е посочено, че за изследването му е предоставен талон за медицинско изследване № 259019 от същата дата.

Съгласно Заповед № 8121з- 622 от 17.04.2026 г. на главен секретар на МВР, с която е определено, че извършването на химически експертизи за доказване наличието на наркотични вещества по ЗДвП на територията на ОД на МВР Габрово се осъществява във ВМА София.

По делото е постъпила Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по образуваното досъдебно производство № 1752 ЗМ-197 от 2026 г. по описа на РУ Габрово, с рег. № И-8123/27.08.2026 г., в което е отразено, че жалбоподателят е предоставил за изследване два броя надписани и вакуумирани епруветки със стикер № 259019, същите са получени в Химикотоксикологичната лаборатория на ВМА София на 18.05.2026 г. по служебен път, като са придружени с талон за изследване, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, както и Лист за преглед на пациент. В резултат на направеното изследване на проба от кръв на жалбоподателя се установява, че е налице положителен резултат за метамфетамини и отрицателен за останалите вещества, за които е проведено изследването, с което се потвърждават данните от направения с полеви тест на място при проверката. Метамфетамините са наркотични вещества от групата на стимулантите, съгл. Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, според вещите лица, изготвили заключението. Същото не е оспорено в хода на съдебното производство.

В заключение от така изложеното съдът приема, че на процесната дата и място като водач на процесното МПС, жалбоподателят е реализирал състава на соченото в АУАН и процесната заповед нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, според която правна норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 1, б.Б от същия нормативен акт, съгласно която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Жалбоподателят не е оборил доказателствената сила нито на полевия тест, нито на токсикологичната експертиза и съдът ги приема като годни, релеванти и допустими доказателства, въз основа на които по несъмнен начин се установява реализирането на тази нормативна хипотеза. Мярката е наложена съгласно предвиденото в закона, като при установяване наличието на наркотици още по време на полевия тест, административният орган е задължен да наложи същата, независимо дали се чака и резултат от взета проба за химичен анализ. Самият законодател дори е предвидил предварително изпълнение на този тип актове в нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, отчитайки особената значимост на нарушението спрямо сигурността за останалите участници в движението по пътищата и неговата висока степен на обществена опасност, поради което правилно е издал процесната заповед още при установяване наличието на наркотично вещество с техническото средство при проверката на водача на място. Целта е лицето, управляващо МПС след употреба на законово забранени вещества, да бъде препятствано веднага да преустанови това си действие. В нито една норма законодателят не предвижда изчакване на токсикологичната експертиза и нейното забавяне не е причина нито административният орган да не изпълни императивното си задължение, нито съдът да отмени мярката. Забавянето е организационен проблем на съответната лаборатория и в случай, че резултатите от него се окажат отрицателни, за лицето има други средства за правна защита – възобновяване на административното производство по издаване на заповедта и, евентуално, водене на исково производство по реда на ЗОДОВ в случай на нейната отмяна и при положение, че от прилагането на мярката за него са произлезли вреди. Но при всички случаи обществените отношения, изискващи възпрепятстване на възможността това лице да управлява МПС под въздействието на такива вещества, изискват налагане на съответната мярка още в момента на установяването на тези вещества, а това става при положителен резултат от полевия тест при самата проверка. В случай, че се възприеме тезата за изчакване на резултата от медицинското изследване, то ще се обезсмисли и правно, и житейски прилагането на тази мярка изобщо, както и предвиждането на законодателя за предварителното изпълнение на ИАА, която именно цели предприемане на моментални мерки. Целта е още при първоначалното установяване на употреба на посочените вещества водачът да бъде лишен от възможността да управлява МПС, т.к. това му поведение е особено опасно за сигурността на обществото. В случая и двете изследвания показват едно и също – жалбоподателят е управлявал след прием на забранени наркотични вещества. Хипотезата на реализираната правна норма е налична и установена по несъмнен начин.