Решение № 5456 от 25.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5456 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря А. ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110209865 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу наказателно постановление № 22-4332-025834/13.12.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността на атакуваното наказателно постановление. Прави се искане в насока отмяната му.

За проведеното на 25.10.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Н. се представлява от адв. С., който в дадения ход по същество поддържа доводите, релевирани в жалбата, и пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на доверителя й на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

1

От фактическа страна се установи:

На 04.07.2022 г. чрез договор за покупко-продажба на МПС жалбоподателят Н. придобил собствеността върху лек автомобил „Б.“ с рег. № ***. След придобиване на правото на собственост върху МПС, Н. не изпълнил задължението, уредено съгласно ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в определения двумесечен срок да регистрира ППС на свое име.

Поради това на 02.09.2022г., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрацията на лек автомобил „Б.“ с рег. № *** била прекратена служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Жалбоподателят не бил уведомен за съответното обстоятелство.

На 14.10.2022г., около 13:20 ч., в с. Владая на ул. “Пернишко шосе”, Н., управлявал процесния лек автомобил „Б.“ с рег. № ***, собственост на Д.С.М., движейки се по ул.

“Пернишко шосе” с посока на движение от бул. “Цар Борис 3” към гр. Перник. Н. бил спрян за проверка на КПП- Владая, при което се установило, че водачът като собственик не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство в законния двумесечен срок от придобиването на МПС-то. В състава на полицейските служители бил и свидетелят К.И..

Полицейските служители извършили служебна проверка в масивите на МВР, при която констатирали, че управляваният от Н. автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. С оглед на това на място бил съставен от мл. автоконтрольор при СДВП ОПП Н. срещу жалбоподателя А. С. GA № 712605/14.10.2022г., в който описал констатираните обстоятелства.

Образувана по случая била преписка № 4332р-65174/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, и била изпратена в СРП под № 50951/2022г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 24.11.2022г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 50951/2022 г. по описа на СРП поради обективна и субективна несъставомерност на осъщественото от Н. поведение, и преписката била изпратена на Началника на ОПП СДВР за предприемане на съответни действия по компетентност. В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.

175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Н.П., К.И., Б.Н., и писмени - постановление от 24.11.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 50951/2022 г. по описа на СРП; справка-картон на водача; заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.; заповед № 2

513з-11373/03.08.2020г., както и всички друго писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК;

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си.

По-конкретно, съдът се довери на депозираните от свидетелите П. и И. показания досежно констатираното при извършената на 14.10.2022 г. полицейска проверка на управлявания от Н. автомобил, и обстоятелствата по съставяне на А., доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством издаденото от 24.11.2022г. прокурорско постановление от 24.11.2022г. във връзка с пр. пр. № 50951/2022г. по описа на СРП, се установява, че към 14.10.2022г. регистрацията на управлявания от Н. лек автомобил лек автомобил „Б.“ с рег. № *** е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - по причина, че не бил регистриран в двумесечен срок от придобиването му от жалбаподателя. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно от материалите по преписката, с оглед изрично извършената проверка, се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен от органите на ОПП СДВР за служебната дерегистрация на автомобила преди процесната дата.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на А., и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповеди - заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 513з-11373/03.08.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

П. А. и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в А. и НП време и място жалбоподателят Н. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Изводът за това се налага, доколкото от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство и пред настоящия съдебен състав, не се доказа жалбоподателят да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС.

Следователно и поведението му е субективно несъставомерно, тъй като преди извършване на полицейската проверка на 14.10.2022г., не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. Неизпълнението на задължението за регистриране на ППС на негово име в двумесечен срок от придобиването му, не презумира обратното. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна. Изводимо от това, НП е 3 неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. В тази връзка се явява ирелевантно обстоятелството дали жалбоподателят е бил ангажиран извън пределите на страната, в каквато насока са дадени показания от св. Николова, които съдебният състав кредитира изцяло, намирайки същите за достоверни и непротиворе1иви на останалия наличен по делото доказателствен материал.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, каквито са били претендирани от последния в размер на 400 лв., видно от представения списък за разноски в провелото се на 25.10.2023г. открито съдебно заседание. Видно обаче от представения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 6 от делото не е посочен размера на договореното адвокатско възнаграждение, нито пък е отразено заплащането на такова по банков път или в брой, поради което и такова не следва да се присъжда в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025834/13.12.2022г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Б. К. Н. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4