Решение № 651 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000636 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262541/31.03.2021 г. на К. Б. И. срещу решение № 260002/15.01.2021 г., постановено по т.д.№ 54/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставен без уважение предявения от К. Б. И. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани по партидата на ответника „Рила Ферм“ ООД промени в обстоятелства под № 20190527104404, както следва: заличаването на К. Б. И. като съдружник в „Рила Ферм“ ООД, поемане на дяловете на ищеца от съдружника И. А. И. и преобразуване на „Рила Ферм“ ООД в еднолично дружество с ограничена отговорност, както и искане същите да бъдат заличени, като неоснователен и с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от К. Б. И. против „Рила Ферм“ ЕООД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на „Рила Ферм“ ООД, обективирани в Протокол от 16.05.2019 г., с които са извършени промени: заличаването на К. Б. И. като съдружник в „Рила Ферм“ ООД, поемане на дяловете на ищеца от съдружника И. А. И. и преобразуване на „Рила Ферм“ ООД в еднолично дружество с ограничена отговорност, които решения противоречат на императивни разпоредби на ТЗ и устава на ТД и е прекратено производството по делото в тази му част.

Въззивникът поддържа, че съдът неправилно приел, че е отправил искане по чл. 125, ал.2. от ТЗ за прекратяване участието си в дружество „Рила Ферм” ООД. От изпратеното искане за свикване на Общо събрание било видно, че желае свикване на Общо събрание на „Рила Ферм” ООД с определен дневен ред, който включвал и желанието му да заяви желание да напусне дружеството, но не представлявало отправено уведомление до 1 дружеството, че прекратява членството си в него. В подкрепа на този извод била поканата за свикване на Общо събрание на дружеството-ответник от 15.03.2019 г., която той не получил, но в която било посочено като точка втора от дневния ред - Приемане на искане от К. Б. И. за прекратяване участието му в дружеството. Ууправителят на дружеството /и съдружник в него/ възприел правилно отправеното искане като го тълкувал в смисъл, че искането ще бъде отправено на Общото събрание. Управителят на дружеството И. И. не изпълнил задължението си да свика Общо събрание по искане на съдружник, притежаващ половината от дяловия капитал, поради което и въззивникът не могъл да направи изявление за напускане на дружеството. С поведението си управителят черпел права от собственото си противоправно поведение като лишил К.И. от членствените му права в „Рила Ферм” ООД.

Управителят на „Рила Ферм“ ООД бил в отпуск по болест от 10.01.2019 г. до 23.01.2019 г., от 24.01.2019 до 22.02.2019 г. и от 23.02.2019 г. до 24.03.2019 г.,като болничните продължавали без пауза без да уведоми дружеството и да представи болничните листи при работодателя, за да го уведоми, че е в отпуск по болест. Поради това жалбоподателят не знаел, че управителят е в невъзможност да изпълни искането му за свикване на Общо събрание с посочен от него дневен ред. В този период И. И. е издал Заповед № 1/19.02.2019 г. за извършване инвентаризация в дружеството и е провел същата.

Дори да се приемело, че И. е отправил искане за напускане на дружеството датата на проведената инвентаризация — 22.03.2019 г. била далеч преди тримесечният срок на предизвестие, който според И. е изтекъл през месец май 2019 г., който започнал да тече от датата, на която И. получил поканата за свикване на Общо събрание. Но в случай, че жалбоподателят отправял искане за прекратяване участието си в дружеството, същият би отправил такова искане директно, а не би отправял искане за свикване на Общо събрание, което да е неясно и да поражда нужда от тълкуване, както и не би защитавал членските си права в „Рила Ферм” ООД в исково производство.

Съдът не обсъдил факта, че управителят не е изпълнил задължението да свика общо събрание, което бил задължен на направи в двуседмичен срок, въпреки, че искането за свикване на общо събрание на дружеството било надлежно получено от управителя на дружеството и опитите за връчване на искане, извършено чрез нотариус били последващи.

Излага съображения, че връчването, извършено от Нотариус Н. било редовно. Нотариус Т.не могъл да удостовери връчването - адресът, на който е изпратена поканата не бил постоянният адрес на И. И..

С отправеният от К.И. отговор на поканата за инвентаризация, същият ясно изразил становището, че отправеното от него искане за свикване на общо събрание не е изявление за напускане на дружеството, за което съдът приел неправилно, че не представлява изявление в смисъл, че ищецът желае да продължи участието си в дружеството. К.И., в качеството му на съдружник в „Рила Ферм” ООД, ясно и категорично бил заявил, че отправеното от него искане не представлява искане за прекратяване участието му в дружеството, а представлява искане за свикване на общо събрание на дружеството с определен дневен ред. С оглед изявлението в отговора на поканата за инвентаризация не било необходимо К.И. да прави изрично изявление за това, че желае да продължи участието си в дружеството, тъй като изрично заявил, че не е желаел да го напусне.

Съдът приел за надлежно получено от дружеството, така нареченото от него предизвестие на основание чл. 125 ал.2 от ТЗ, но не е приел за надлежно получено изявлението за оттегляне на предизвестието, получено от същият този управител и съдружник в дружеството като не изложил мотиви защо в единият случай е приел, че управителят, който е и съдружник в дружеството има надлежна легитимация да получи изявлението на доверителя ми, а в другият случай няма такава легитимация.

Въззиваемият „Рила Ферм“ ООД оспорва въззивната жалба и моли

2 обжалваното решение да бъде потвърдено. По главния иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.71 от ТЗ било установено, че „Рила Ферм“ ЕООД предприело правни действия, относими към нормата на чл. 125, ал.2 от ТЗ. На адреса на седалището и управлението на дружеството на 15.02.2019 г. било получено едностранно писмено волеизявление, обективирано в изпратеното искане от 14.02.2019 г., че съдружника К. Б. И. желае да прекрати участието си в дружеството „Рила Ферм“ ООД по негова молба.

Изявлението не било поставено под условие, формулирано било точно и ясно. Желанието на К.И. било да прекрати участието си в дружеството и да се свика Общо събрание с предмет уреждане на финансовите и имуществените отношения с напусналия съдружник. В този смисъл била приложената като доказателство към иска, Нотариална покана отправена чрез нотариус В. Н.. С изпращане на Искането от съдружника К. Б. И., което е получено в дружеството „Рила Ферм“ ООД на 15.02.2019 г. и изтичането на минималния срок от три месеца на 15.05.2019 г. бил изпълнен фактическия състав на правото по чл.125, ал.2 от ТЗ.

След изтичане на предвидения от закона минимален срок, считано от 15.05.2019 г. К.И. загубил качеството си на съдружник и били предприети законовите действия за вписване на новите обстоятелства. На 16.05.2019 г. било проведено Общо събрание на съдружниците в „Рила Ферм“ ЕООД, на което от едноличния собственик на капитала на „Рила Ферм“ ООД в лицето на И. А. И. взел следните решения: Поемане дяловете на напусналия съдружник от И. А. И., които ще бъдат внесени по набирателната сметка на дружеството; Продължаване дейността на „Рила Ферм“ ЕООД като еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Рила Ферм“ ЕООД; запазване на седалището и адресът на управление на дружеството, на предмета на дейност на дружеството; Капиталът на дружеството остава в размер на 150 лева като негов едноличен собственик е И. И.; управител на дружеството е досегашния управител и едноличен собственик на капитала, който ще представлява същото пред трети лица сам. Приет е нов устав на дружеството. В изпълнение на решението по т. 1 от И. И. по сметка на дружеството са внесени 75 лв., сума равняваща се на номиналната стойност на освободените дялове от напусналия съдружник К.И.. Предприети са действия за вписване на новите обстоятелства в Търговския регистър в изпълнение на задълженията, произтичащи по закон.

От събраните доказателства се установявало, че управителя на „Рила Ферм” ООД се е съобразил с волята на съдружника си и е предприел действия за свикване на Общо събрание в установения от закона срок и преди изтичане на тримесечния срок от получаване на отправеното искане за напускане на К. И. по негова молба. Фактите на неполучаването на изпратените му две Уведомления и Покана за ОСС и респективно неявяването му на насроченото и проведено Общо събрание на „Рила Ферм“ ООД на 26.03.2019 г., К.И. ползва в исковата си молба и във въззивната жалба като мотив за оспорване на действията на Управителя И. И. и обжалването на решението на първоинстанционния съд. Тези факти поставяли въпросътзащо след като К. И. е поискал провеждане на ОС, отказва да получи нарочна покана в съответствие със закона и волята му, а привидно инициира връчване на покана за ОС, свикано от него като съдружник чрез нотариуси.

По иска с правно основание чл.74 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност, въззиваемият посочва, че изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 от ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губел както качеството „съдружник", така и правото на иск по чл.74 от ТЗ за оспорване на решенията на общото събрание на дружеството, взети след датата на прекратяването. С изтичането на тримесечния срок по закон, след депозираното искане за напускане на дружеството, на 15.05.2019 г., същият е трето лице за дружеството. В случаите, в които искът е предявен от трето лице, то това би му дало възможност за ревизия на решение на орган на дружеството, което е недопустимо и неоправдано, тъй като за третите лице решенията на органите на дружеството не са задължителни и тяхната защита е чрез оспорване на действията, произтичащи от тези решения без да е необходимо в отделен иск да установява тяхната незаконосъобразност.

Изгубването на качеството съдружник преди провеждане на общите събрания, лишава 3 ищеца от правото на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ и от активна процесуалноправна и материалноправна легитимация за оспорване на взетите от събранията дружествени решения.

Всички посочени в исковата молба обстоятелства и твърдения, извън периода 14.02.2019 г. - 15.05.2019 г. били неверни и неотносими към предмета на предявения иск, с правно основание на главния иск чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.71 от ТЗ и чл.74 от ТЗ на втория иск, предявен при условията на евентуалност, поради което следва да не се взимат предвид по настоящото производство.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Б. И., с която е предявил против „Рила Ферм“ ЕООД иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани по партидата на ответника промени в обстоятелства под № 20190527104404, както следва: заличаването на ищеца като съдружник в „Рила Ферм“ ООД, поемане на дяловете на ищеца от съдружника И. А. И. и преобразуване на „Рила Ферм“ ООД в еднолично дружество с ограничена отговорност, както и искане същите да бъдат заличени и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на „Рила Ферм“ ООД, обективирани в Протокол от 16.05.2019 г., с които са извършени промените в обстоятелствата. Ищецът поддържа, че е съдружник в „Рила Ферм“ ООД и притежава 50 на сто от дяловете от капитала на дружеството. Управител на дружеството бил И. А. И., който е и съдружник, притежаващ 50 на сто от дяловете от капитала на дружеството. До 2017 г. ищецът получавал от И. информация за средствата, постъпили в дружеството от Държавен фонд Земеделие, както и с какви средства разполага дружеството и как същите се изразходват. До месец юни 2015 г. обслужваща банка на дружеството била „Уникредит Булбанк" АД, но сметката била закрита от И. И. без знание на ищеца и без да бъде информиран за наличието на средства в тази сметка. През 2015 г. И., в качеството си на управител на „Рила Ферм" ООД открил сметка на дружеството в „ЦКБ" АД и на електронната поща на дружеството постъпвала информация чрез онлайн банкиране за това какви суми постъпват от ДФЗ за финансиране дейността на дружеството. До началото на 2016 г. ищецът правел справки на електронния адрес на дружеството за постъпилите суми от ДФЗ. След това И. без негово знание и съгласие променил паролата на електронната поща на дружеството и той вече нямал достъп до никаква информация. През месец януари 2019 г. ищецът направил справка в ЦКБ АД за сумите, с които разполага дружеството в банковите си сметки и установил, че И. И. е теглил различни суми на ръка касово от сметката на дружеството, а други суми били превеждани по сметка, открита на името на дружеството в ЦКБ - София Запад, за съществуването на която ищеца не бил информиран.