Решение № 1521 от 24.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20221100513500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателите С. Д. Н. и А. Д. Н. по изпълнително дело № 341/2016 г. на ДСИ С.С. 3 отделение, 20 участък, срещу прекратяване на изпълнителното производство за събиране на присъдена издръжка от Д.С.Д., обективиран в Постановление от 14.11.2022 г. Твърдят, че изпълнителното дело е било спряно до влизане в сила на решението по гр.д. № 5904/2017 г. на СГС – II бр. състав, което е било пречка през последните две години да бъдат извършвани процесуални действия по изпълнителното производство. Навежда твърдения, че процесното дело е за произход и все още е висящо.

Сочат, че Д.Д. е инициирал гражданско дело за промяна в акта за раждане на С. Н., което също е спряно до окончателното произнасяне на съда по делото за установяване на произход.

Предвид изложеното моли съда да отмени постановлението за прекратяване на съдебния изпълнител.

Длъжникът по изпълнителното дело Д.С.Д. е подал възражение в законовия срок, в което излага становище, че жалбата е неоснователна и недопустима. Твърди, че А. Н. не страна по изпълнителното дело, тъй като другият жалбоподател С. Н. е вече пълнолетен и се представлява сам. Намира, че процесният изпълнителен лист от 2009 г. е обезсилен по силата на закона, тъй като решението за издръжка е постановено преди да е завършило производството по чл. 70 СК. Твърди, че е издадено неистинско удостоверение за раждане на взискателя, в което длъжникът е посочен като баща на първия. Излага доводи за нищожност на изпълнителния лист по процесното изпълнително дело и прави искане за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че взискателят няма правен 1 интерес от настоящото изпълнително производство, тъй като можел да събере цялата дължима издръжка чрез изпълнителен лист, издаден въз основа на бъдещото решение на иска по чл. 70 СК.

Моли съда да остави без уважение жалбата на С. Н., а тази на А. Н. – да бъде оставена без разглеждане.

Държавен съдебен изпълнител С. С., 20 участък, е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че изпълнителното дело е спряно по искане на взискателя. Излага, че в рамките на преклузивния срок двугодишен срок взискателят не е поискал възобновяване на изпълнителното производство, нито извършване на конкретно изпълнително действие.

Намира, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, а именно взискателят е навършил пълнолетие. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Въз основа на молба от 31.05.2016 г. подадена от адв. П.Т., пълномощник на А. Д. Н., майка на С. Д.Д. и приложен изпълнителен лист от 08.10.2009 г., издаден от Софийски градски съд, I брачен въззивен състав, по гр.д. № 314/2008 г., е образувано изпълнително дело с № 341/2016 по описа на служба „Държавен съдебен изпълнител“ при Софийски районен съд. Страни по изпълнителното дело при образуването му са: С. Д.Д. чрез неговата майка и законен представител А. Д. Н. – взискател и длъжник – Д.С.Д., като съгласно изпълнителния титул последният е осъден да заплаща издръжка на взискателя в размер на 100 лв., считано от 14.05.2006 г. до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното ѝ изплащане.

На 02.06.2016 г. ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, като същата е върната на 23.06.2016 г., надлежно оформена и получена на 22.06.2016 г.

По изпълнителното дело са представени няколко съдебни решения по водени между страните дела. С решение от 22.02.2017 г. по гр.д.№ 61092/14 г. на СРС, влязло в сила на 19.04.2017 г. е установено наличието на грешка в акта за раждане на взискателя по изпълнението, в частта относно вписването на обстоятелството, че длъжникът Д.С.Д. е негов баща. С решение от 2.06.2017 г. по гр.д. № 4090/2017 г. на СГС, влязло в сила на 2.06.2017 г. съдът е отхвърлил искането на взискателя за увеличаване на присъдената издръжка от 100 лв. на 300 лв., тъй като е приел, че длъжникът не е баща на взискателя. В същото време в мотивите си съдът е посочил, че няма основание да освободи от задължение длъжника Д.Д. за заплащане на досегашната издръжка от 100 лв., тъй като такъв иск Д. не е предявил. За изясняване на фактите по делото следва да се посочи, че увеличението на издръжката е било допуснато с решение на СРС, като съдът е допуснал предварително изпълнение на решението. Въз основа на това предварително изпълнение взискателят се е снабдил с втория изпълнителен лист, представен по изпълнителното дело. Впоследствие допуснатото предварително изпълнение е било отменено и в полза на длъжника издаден обратен изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнителното дело е предявил иск по чл.150 СК за прекратяване на задължението му за издръжка към взискателя С. Д. (понастоящем Н.), производството по който е прекратено поради липсва правен интерес.

По искане на длъжника ДСИ вече е прекратил веднъж изпълнителното производство.

2

Прекратяването е било отменено от СГС с решение от 3.08.2017 г. по ч.гр.д. № 9353/2017 г.

В мотивите си съдът е посочил, че липсват доказателства за съдебно прекратяване на издръжката по чл.150 СК.

Видно от извършена справка от ДСИ на 10.11.2022 г. в НБД при ГРАО взискателят е навършил пълнолетие на 09.04.2021 г.

С обжалваното постановление на ДСИ от 14.11.2022 г. е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като в мотивите се сочи, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. За прекратяването С. Д. Н. е уведомен със съобщение с изх. № 56270 от 16.11.2022 г., получено лично от неговата майка А. Н. на 28.11.2022 г. В срок същият подава жалба с вх. № 38742/30.11.2022 г., с която обжалва постановлението за прекратяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В жалбата е посочено, че същата изхожда от С. Н. и А. Н., като и двамата твърдят, че са взискатели по изпълнителното дело. Правилни са доводите на длъжника, че А. Н. няма качеството взискател в изпълнителния процес към момента на подаване на жалбата.

Изпълнителното производство е образувано от взискателя С. Н., представляван от майка си А. Н. като негов законен представител. Според чл. 28, ал. 4 ГПК, която норма се прилага на общо основание и в изпълнителния процес, малолетните са лишени от процесуална дееспособност, поради което в процеса се представляват от законните си представители – родители и настойници. Но това далеч не означава, че малолетните не са страна в процеса.

Като процесуално правоспособни те са надлежни взискатели и длъжници, но процесуалните действия от тяхно име и срещу тях се извършват или приемат от техните родители, респективно настойници. По изложените съображения жалбата, подадена от А. Н. в лично качество, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като същата няма качеството на страна в изпълнителния процес, а като трето лице няма признато законово право съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбата на С. Н. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.1, т.3 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – прекратяване на принудителното изпълнение.

Предмет на обжалване по чл. 435 ал.1, т.3 ГПК е актът на съдебния изпълнител, в който е инкорпорирано прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание, което в случая не се установявява да е налице.

На основание влязло в сила на 24.06.2010 г. Решение от 16.07.2009 г. на СГС, БО, Iви въззивен състав по в.гр.д. № 314 по описа на СГС, ищецът Д.С.Д. е осъден по силата на чл.149 от СК да заплаща на малолетния си син С. Д.Д. чрез неговата майка и законен представител А. Д. Н. месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано една година от завеждането на иска на 14.05.2007 г., а именно от 14.05.2006 г. до настъпването на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното й заплащане.

В обжалваното в настоящото производство постановление, за да прекрати изпълнителното дело, ДСИ се е позовал на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в мотивите си се е обосновал с липса на активност на взискателя по иницииране на действия за движението на изпълнителния процес. Съгласно цитирана разпоредба обаче 3

„изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“ Преклузивният 2-годишен срок не тече за дела, по които се събират вземания за издръжка, какъвто е и настоящият случай. Предмет на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 СК, което представлява задължение с периодично изпълнение - месечно плащане на издръжката, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването . Ето защо следва да се заключи, че ДСИ незаконосъобразно е прекратил изпълнителното дело на посоченото в обжалваното постановление основание.

Само за яснота и в допълнение на изложеното следва да се има предвид, че неправилно е изложеното в мотивите на ДСИ по чл. 436, ал. 3 ГПК относно наличието и на друго основание за прекратяване на изпълнителното дело, което не е предмет на жалбата, а именно – навършването на пълнолетие на взискателя. Когато се касае за периодично задължение за заплащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител - чл. 143 СК, фактът на навършване на 18-годишна възраст на взискателя сам по себе си не е достатъчен за прекратяване на изпълнителното дело, ако задължението за заплащане на ежемесечно дължимата издръжка не е било погасено чрез плащане. Доказателства за надлежното изпълнение на това задължение не са представени от длъжника, не се съдържат в приложеното копие на изпълнително дело и не се представят към възражението по настоящата жалба. На гърба на изпълнителния лист са отбелязани извършени погасявания на дълга до 2010 г., а за такси на съдебния изпълнител до 2017 г. За начислените суми за издръжка до навършването на взискателя на пълнолетие на 09.04.2021 г. не са удостоверени погасявания. След навършване на пълнолетие на взискателя ДСИ би могъл да приключи изпълнителното дело по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК, но само при наличие на предвидените в посочената разпоредба предпоставки – „с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“.

Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че обжалваното постановление на ДСИ С.С. за прекратяване на изпълнителното дело, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от взискателя С. Д. Н. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 341/2016 на ДСИ С.С., 3 отд., 20 у-к при СРС, постановление от 14.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от А. Д. Н. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 341/2016 на ДСИ С.С., 3 отд., 20 у-к при СРС, срещу постановление от 14.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е оставена жалбата без разглеждане има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски 4 апелативен съд в едноседмичен срок, в останалата част решението е окончателно.