Решение № 2111 от 11.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2111 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330204979 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4638703, издаден от ОДМВР - гр.

Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наложената глоба, по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.03.2021г. около 14.49ч. лека автомобил с рег. № *******, марка 1

„Опел Зафира”, собственост на жалбоподателя Н. Д. М., се движел в гр.

Пловдив на бул. „Мария Луиза“. На № 70, посока изток, скоростта му била 91 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол АТСС ARH CAMS1 № 11743са. Впоследствие бил разпечатан електронния фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила, както и от удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка за намерени фишове, всички, възприети и кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Н. Д. М., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.

„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. В тази връзка, налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното 2 време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на разположението на автоматизираното техническо средство.

Техническото средство е одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г.

По делото е приложен и Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, със срок на валидност 1 година, т.е. валиден и към момента на нарушението.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН, в каквато посока има наведено от жалбоподателя възражение, нито има срок за връчване на ЕФ. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла. Тъй като в чл.34 от ЗАНН няма специална разпоредба за т.нар. абсолютна давност при преследване за ангажиране с отговорност, тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл.

80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, следователно срокът, който следва да е изтекъл е четири години и шест месеца. На практика връчването на фиша на 15.08.2022г., е сторено, дори преди изтичане на три години /касаещи относителната давност/ от извършване на нарушението – 25.03.2021г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване на административнонаказателното преследване по давност, не се констатира 3 от страна на съда, а наведените от жалбоподателя възражения се оценят като неоснователни.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Предвид правилното ангажиране отговорността на жалбоподателя, е наложено и съответстващо наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като е определена глоба от 600 лева за превишение от 41 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока 94 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета скоростта от 91 км/ч.

Ето защо обжалваният ЕФ, като правилен и законосъобразен, съдът намира, че следва да се потвърди. С оглед потвърдителното решение, на въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя. Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4638703, издаден от ОДМВР - гр. Пловдив, с който на Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „С.“ № **, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят Н. Д. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „С.“ № **, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4