Определение № 1328 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501072 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Сребърна" №16,ет.8 чрез адв. В.К. против определение №3147/12.03.2024г. по гр.дело №1343/23г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното делото Решение №607/09.02.2024 г. по гр.дело №1343/23г на ПРС, 22 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адв.Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на Т. Т. М..

Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 300 лв.

От въззиваемата страна чрез адв.Е. И. е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 08.04.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 26.03.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е основателна, поради следното:

Пред РС от Т.М. чрез адв.Е.И. е предявен иск прогласявена нищожността на договор за кредит по отношение на 60 лв.- такса управление на кредита, кактои по отношение на сумата 3946,96 лв.- неустойка, а ответника „Ай Ти Еф Груп" АД е предявил насрещен осъдителен иск за сумата 2129,63 лв. –главница и 450,09 лв.- възнаградителна лихва. РС е уважил насрещният иск за сумата 1688,66 лв. и е отхвърлил иска за разликата над 1688,66 лв. до пълния предявен размер от 2129,63 лв. В полза на адв.Е.и. като пълномощник на Т. Т.

М. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил АВ в размер на 800 лв. – по 300 лв. за всеки от исковете и 200лв. за предявените насрещни искове.

Цената на предявените искове е 6586,68 лв.

1

Оплакванията в ЧЖ са, че РС неправилно е изчислил АВ на адв.Е.И. , тъй като счита, че съгл.т.47 на решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 г. – определените съобразно Наредба №1/2004 г. АВ не винаги са справедливи и обосновани; че наредбата за мин.размери на АВ не следва да се прилага базрезервно, а следва да се изхожда от разумния характер на направените по елото разноски; счита,че АВ по насрещния иск не следва да се присъжда; тъй като в една част искът е уважен, в друа част – отхвърлен, следва да сеприсъдят разноски по съразмерност.

Доводите на адв.ЕИ. са, че според чл.2,ал.5 Наредба №1, АВ се определя съгласно цената на всеки иск. С решеието на СЕС е прието, че нац.съд следва да провери съотношението между адв.хонорар и цената на адв.труд с цел – защита на потребителите и качествено правосъдие

По направените доводи ПОС намира следното:

ПОС констатира, че РС е приел, че АВ на адв.Е.И. по реда на чл.38 ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. – по 300 лв. за всеки от исковете и 200лв. за предявените насрещни искове като е дадените разяснения в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. , където е казано, че установените размери на мин.АВ и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не обвързва съда, тъй като би довело до икономически необосновани и несправедлив резултат и води до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътр.пазар по см. на чл.101,§1 от ДФЕС .

По отношение на претендираното АВ ПОС намира следното:

Тъй като Цената на исковете е 6586,68 лв., а исковете на Т.М. са уважени в размер на 4006,96 лв., а насрещните искове на кредитора са отхвърлени за сумата 891,06 лв. /в т.ч.

440,97 и 450,09/, а насрещният иск на кредитора е уважен за сумата 1688,66 лв. , страните имат право на разноски по съразмерност.

По оплакването, че присъденото АВ противоречи на чл.2,ал.5 НМРАВ, съдът го намира за неоснователно, поради следното:

В конкретния случай, съдът намира, че следва да постанови разноски за АВ на база сбора от цената на отделните искове, като ПОС се ръководи от съдебната практика: Така в мотивите към цитираното в определение №533/30.10.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№1649/2017 г., 1 Т.О., ТК е записано, че „неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че мин.размер на АВ следва да се определя съобразно материалния интерес са всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции.“ Съгласно трайната практика на ВКС /о.№366/18.7.2016 г. по ч.гр.д.№2443/16 г. на ВКС,4 ГО, о.№95/03.04.2017 г. по ч.гр.д.№868/2017 г.на ВКС, 3 ГО,о.№292/13.6.2017 г. по ч.гр.д.№2096/17 г. на ВКС, 4 ГО, в хипотеза на ОСИ, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, както и че правилото на чл.2,ал.5 от НМРАВ , а именно да се определя АВ за всеки предявен иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание 2 искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание – недължимист на извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем.

Съобразно с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при цена на исковете 6586,68 лв., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за адв.Е.И., с който ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, минимално АВ в размер на 958,66 лв. /400лв.+10%х5586,68/, от която сума следва да й се присъди по съразмерност на на уважените искове от лв. АВ в размер на 712,88 лв.

/4898,02х958,66:6586,68=555,71/. С оглед невисоката фактически и правна сложност на делото и дадените разяснения в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., ПОС намира, че на адв.Е.И. следва да се присъди 700 лв. АВ.

В този смисъл ЧЖ е основателна -определението на РС по чл.248 ГПК е неправилно,тъй като РС не е съобразил, че следва да определи разноски за АВ по чл.38 ЗА по съразмерност , поради което следва да се отмени определението за отказ от редуциране на АВ на адв.Е.И. и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решението на АРС в частта за разноските за АВ като се намали същото от 800 лв. на 700 лв.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3147/12.03.2024г. по гр.дело №1343/23г на ПРС, 22 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 175074752 за изменение на постановеното делото Решение №607/09.02.2024 г. по гр.дело №1343/23г на ПРС, 22 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адв.Е. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на Т. Т. М. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №607/09.02.2024 г. по гр.дело №1343/23г на ПРС, 22 гр.с. в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.Е. И. по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА като намалява същите от 800лв. на 700 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3