Решение № 2221 от 14.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2221 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110127375 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу И. Х. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 942,34 лева – главница, от която сумата 906,53 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и сумата 35,81 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 156,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. Х. К. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.

33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. София, 1 ж. к. „Лагера“, бл. 52, вх. Б, ет. 4, с абонатен № 209130, през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021 г. по ч. гр. д. № 54435 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. Х. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Възразява, че наследодателят му – Б.П.М.а не била давала съгласие за сключване на договор между етажната собственост и ФИРМА за извършване на услугата дялово разпределение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач ФИРМА изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк. К..

Процесуалният представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът И. Х. К., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените срещу ответника искове като неоснователни. Тъй като от заключението на съдебно-почерковата експертиза било установено, че подписът в списъка на етажните собственици не бил изпълнен от майката на ответника, то липсвало съгласие за възникване на облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. На следващо място, по делото не били представени доказателства дали и кога ответникът бил приел наследството на своя наследодател.

Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща представител.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Автопром“ – гр. София № 7, том ІV, нот. дело № 3148/1981 г. по описа на нотариус П. П., с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 11.02.1982 г. Х. И.ов К. придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 35, находящ се в гр. София, ул. АДРЕС. Видно от удостоверение изх. № 68-00-1033/17/22.08.2012 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, стар адрес АДРЕС и бул. „9.ІХ“, бл. 1012 (16-28) били идентични с настоящ адрес АДРЕС. От две удостоверения за наследници изх. № РКС22-УФ01-1299 от 01.12.2022 г., издадени от Столична община, район „Красно село“, се установява, че собственикът Х. К. починал на 14.08.2004 г. и оставил следните свои наследници по закон:

Б. П. К. (съпруга) и ответника И. Х. К. (син). С. Б.

К. починала на 31.12.2017 г. и била наследена от ответника като неин единствен законен наследник. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 2327 от 07.06.2002 г., сключен между ФИРМА и етажната собственост, и протокол от 20.05.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 52, вх.

Б в ж. к. „Лагера“ съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 20.05.2002 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с ФИРМА за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния апартамент № 35 с абонатен № 209130 били отбелязани 2 броя радиатори, 2 броя разпределители и 2 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответника, чиято автентичност беше оспорена от неговия процесуален представител с твърдението, че подписът не бил изпълнен от Б.П.М.а. В тази връзка с протоколно определение от 09.11.2022 г. съдът откри производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на списъка на етажните собственици в посочената част. По искане на 3 ответника беше допусната съдебно-графическа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че подписът, положен в графа „подпис“ под № 35 срещу името „Б.П.М.а“ в списъка на етажните собственици, не бил изпълнен от Б. П. К. (Манчева).

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 07.06.2002 г. бил подписан договор № 2327/07.06.2002 г. между етажната собственост в бл. 52, вх. Б, в качеството на възложител, и ФИРМА, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от ФИРМА, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № 144 от 29.07.2015 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 3 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 2 броя главен отчет от 11.05.2018 г. и 10.05.2019 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана за отопление с 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово разпределение и една щранг-лира в банята, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Главните отчети съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на ФИРМА. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми.

4

Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.