Определение № 34477 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50200/2025
- Вид
- Определение № 34477
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 382 · Кодекс за застраховането
- чл. 382, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34477 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110150200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. А. Т., Д. Д. Т., Е. Д. Т. и „Банка ДСК“ АД (съищец) срещу „Групама Животозастраховне“ ЕАД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, във вр. с чл. 382, ал. 3 КЗ, и чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 4116,15 евро (8050,49 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по подписан Сертификат № *** на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“ в съответствие с Общите условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД, обезпечаващо изпълнението на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Д.Т.Т., ведно със законната лихва считано от 28.10.2025 г. до окончателното плащане, както и за осъждане на „Групама Животозастраховне“ ЕАД да заплати на ищците сумата от 5204,44 евро (10179 лв.), представляваща заплатена от тях вноски за погасяване на задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2019 г. за периода от 07.12.2020 г. до 07.10.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2025 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на Д.Т.Т., починал на 10.11.2020 г. Поддържат, че между наследодателя им и „Банка ДСК“ АД бил сключен договор за кредит за текущо потребление от 17.07.2019 г. за сумата от 15000 лв. със срок за издължаване по кредита – 120 месеца. Сочат, че при подписване на договора била сключена застраховка и е подписан Сертификат № *** на застрахованото лице по Групов договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“ в съответствие с общите условия на „Групама животозастраховане“ ЕАД. Твърдят, че на 10.11.2020 г. Д.Т. починал, като съгласно епикризата, издадена от Клиника по кардиохирургия към болница „Лозенец“, гр. София като вероятна причина за смъртта е посочена „остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и левокамерен отказ“. Поддържат, че смъртта на наследодателя им представлява застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката 1
„Живот, свързана с банков кредит“ в срока на действие на застрахователния договор.
Твърдят, че са предявили извънсъдебна застрахователна претенция с вх. № *** г. пред „Групама животозастраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение по процесния застрахователен договор, но ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение.
Твърдят, че след настъпване на застрахователното събитие, за периода от 07.12.2020 г. до 07.10.2025 г. са заплатили сума в общ размер на 10 179 лв. (58 месеца х 175,50 лв. на месец) по сметка на „Банка ДСК“ АД в погашение на договора за кредит, сключен от техния наследодател. Посочват, че по договора за кредит е останал непогасен размер от 8050,49 лв.
(44 вноски х 175,50 лв. на месец). Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
Съищецът „Банка ДСК“ АД поддържа, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.11.2020 г., дължимата сума по договора за кредит за текущо потребление от 17.07.2019 г., е в размер на 13501,73 лв., а към 09.03.2026 г. – 3216,04 евро.
Посочва, че за периода от 10.11.2020 г. до 07.10.2025 г. по договора за кредит за текущо потребление от 17.07.2019 г., са налице плащания в размер на 5052,35 евро.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че Д.Т.Т. е застрахован при условията на Групов договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“. Твърди, че смъртта на Д.Т.Т. е настъпила в резултат на заболявания, диагностицирани и лекувани преди датата на влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие, поради което настъпилата смърт представлява изключен застрахователен риск. Моли за отхвърляне на иска.
По исковете с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 382, ал. 3 КЗ:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка, сключена между ответника и наследодателя на ищците като застраховащ и ползващо се лице за обезпечение на вземанията му по реда на чл. 382 КЗ, с който кредитополучателят и застрахован, се е съгласил писмено; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на покрит застрахователен риск; че от страна на ищците е заявена претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на търговската банка под формата на оставащите вноски по договора за потребителски, като е постановен отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователя; размера на задълженията по договора за кредит към датата на настъпване на смъртта /главница, възнаградителна лихва, такси, комисионни/.
По исковете с правно основание чл. 456, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че техният наследодател е имал качеството на застраховано лице по застрахователен договор по повод на негово неимуществено благо (животът му), наличието 2 на валидно сключен договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“ към момента на смъртта на наследодателя, съгласно който имат право на вземане към застрахователя, както и размера на обезщетението до непогасената част от задължението.
При установяване на горните елементи от фактическия състав на предявеното право, в тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възражението си за изключен застрахователен риск, както и положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ на 17.07.2019 г. Д.Т.Т. е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 15000 лева срещу насрещното му задължение да я върне в срок от 120 месеца, ведно с възнаградителна лихва; 2/ на 17.07.2019 г. Д.Т.Т. е дал съгласието си за сключване на групова застраховка „Живот. Свързан с банков кредит“, с предмет живота и здравето му, със застраховащ и ползващо се лице „Банка ДСК“ АД, като такъв договор е сключен с „Групама Животозастраховане“ ЕАД, в качеството му на застраховател; 3/ че ищците са предявили извънсъдебно претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователната сума, по която претенция застрахователят постановил отказал.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба, отговора на исковата молба и становище от 11.03.2026 г. на „Банка ДСК“ АД писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото, поради което следва да се приемат.
Искането на ищците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като, макар и относимо към предмета на спора, е ненеобходимо с оглед представената от „Банка ДСК“ АД справка относно размера на дълга към датата на смъртта на застрахованото лице.
Без уважение следва да се остави и доказателственото искане на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи претенция за изплащане на застрахователно обезщетение № *** г. и отказа му да бъде изплатено застрахователно обезщетение, тъй като обстоятелствата, които се целят да се установят с това доказателствено искане, са безспорни по делото.
Доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК е основателно и като такова следва да бъде уважено.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-медицинска експертиза по поставените от ответника в отговора на исковата молба задачи, които са допустими, относими и необходими за установяване на обстоятелства и връзките между тях, които са част от спорния предмет по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и становище от 11.03.2026 г. на „Банка ДСК“ АД писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо в производството лице – НЗОК, в едноседмичен срок от съобщението, да представи подробна справка за проведени прегледи, предписани лекарства и пролежавания в болница на лицето Д.Т.Т., включително и проведени хоспитализации, като ПРЕДУПРЕЖДАВА НЗОК, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, съдът ще наложи глоба в размер от 50 евро.
ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на медицинската документация, касаеща застрахованото лице, да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на размер на 306,78 евро, вносими от ответника по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от получаване на съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2026 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил 4 искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5