Решение № 137 от 06.06.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Айтос, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20232110100820 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Х. Х., ЕГН **********, от ***, действаща чрез пълномощник и съд.адресат - адв.Р. Н. от БАК против Д. Н., роден на ***. с посочен адрес: ***.

Предявен е иск за развод, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство без обсъждане на въпроса за вината. Заявена от ищеца е готовност за прекратявана на брака по взаимно съгласие и споразумение с ответника.

Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи сключения между страните граждански брак. Представени са документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на ответника. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства – един свидетел в режим на довеждане, с чиито показания да се доказват изложените в обстоятелствената част на и.м. факти – настъпила фактическа раздяла и липса на контакт между съпрузите.

В съдебно заседание ищцата Г.Х. лично и чрез пълномощника си адв.Р.Н. поддържа иска за развод като моли за прекратяване на брака без обсъждане на вината за брачното разстройство. Ангажира гласни доказателства – допуснатия един свидетел.

След извършено призоваване на ответника Д. Н., по реда на чл.48 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – чрез публикация в ДВ, съдът е установил редовността на връчването на съобщението, поради което са възникнали основанията на назначаване на особен представител. Ответникът, чрез особения представител адв.Л. К. БАК, в срока по чл.131 от ГПК изпраща писмен отговор на исковата молба. Признава 1 допустимостта на исковата претенция доколкото не е спорно, че страните са съпрузи.

Оспорва основателността на претенцията като излага становище, че по делото липсват данни, от които да се направи извод, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Изтъква подробни съображения, като в обобщение счита исковата претенция за развод за неоснователна и недоказана, поради което и моли да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ответникът Д. Н. не се явява, като от негово име особеният представител адв.К. пледира за отхвърляне на иска за развод, поради недоказаност на претенцията или за прекратяване на брака по вина на ищцата.

Не представя доказателства.

Исковата претенция намира правно основание в чл.49, ал.1 от Семейния кодекс (СК).

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 19.12.2015 година в ***, видно от представеното копие от удостоверение от 03.10.2023г. от на Община Айтос (издадено въз основа на акт за гр.брак № 0283/19.12.2015г.), който брак е първи по ред и за двамата съпрузи.

От брачното си съжителство съпрузите нямат родени деца. Ето защо и пред съда не се поставят за разглеждане въпроси относно упражняване на родителски права, режим на контакти и издръжка на низходящи от родителите.

Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва от събраните гласни доказателства, при пълно кореспондиране в показанията на разпитания св.А. Т. С. (бивш колега и приятел както на ищцата, така и на ответника) с отразеното в обстоятелствената част на и.м. досежно изложението, че страните са се разделили само няколко месеца след датата на сключване на брака, преди близо девет години. От ангажираните гласни доказателства се налага извода, че съпрузите от момента на раздялата не поддържат никаква връзка помежду си, като първоначално ищцата правила опити да издири съпруга си, включително разпитвайки за местонахождението му св.С.. Споделяла, че го търси безрезултатно от години, а ответникът от своя страна не се е свързал с нея, в резултат на което следва да се приеме, че и от двете страни не е налице желание в посока запазване на семейството.

Според изслушания свидетел раздялата на страните е трайна и окончателна, тъй като е последица от прибързаното сключване на брака – съвсем скоро след 2 запознанството им и на фона на едно кратно брачно съжителство от няколко месеца, след който период двамата са се разделили – ищцата е останала да живее в България, а ответникът (чужд гражданин) е напуснал страната, без да е уведомил дали се връща в родината си или заминава да работи в друга държава, но е факт, че двамата не поддържали никаква връзка. Ето защо и при пълното и трайно във времето дезинтересиране на съпрузите, съдът намира, че бракът не може да бъде запазен. Продължителната раздяла сама по себе си следва да се възприеме като индиция за разрива в отношенията между съпрузите, поради което искът за прекратяване на брака се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Доколкото не се събраха доказателства, относно конкретно и изключитено противобрачно поведение на и щцата или на ответника, предвид установеното разпадане на семейството на база дългогодишната фактическа раздяла, при липса на нарочно искане от страните, съдът не следва да обсъжда вината за настъпилото в брака разстройство. В този смисъл е относимата законова разпоредба на чл.49, ал.3 от Семейния кодекс, съгласно която с решението за допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройство на брака, единствено в случай, че някой от съпрузите е поискал това, каквато искане в конкретния случай не е направено нито от ищцата, нито лично от ответника. Предвид установеното разстройство на брачните отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда Семейния кодекс, а именно отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството, искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По делото не е предявен никой от останалите брачни искове, поради което и както беше споменато – при липса на деца от брака, съдът не следва да обсъжда служебно въпроси относно упражняване на родителски права, режим на контакти и издръжка на низходящи от родителите, както и досежно ползване на семейно жилище.

Водим от гореизложените съображения, по повод участието на назначения особен представител на ответника и при липса на фактическа и правна сложност на делото спрямо обичайните брачни производства, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определени и присъдено в размер, съответстващ на внесения от ищцовата страна депозит от 600,00 лева. В подкрепа на направения извод е и фактът, че събирането на доказателства е протекло в едно с.з. – с приемане на представеното към и.м. копие от удостоверение за гр.брак и разпит на един свидетел, осигурен при довеждане от ищеца.

Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна държавна такса и като съобрази предвидения законов размер и материалните възможности на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., 25,00 лв. от които внесени от ищцата при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. - дължими от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 19.12.2015 год. в ***, с акт № 0283/19.12.2015 год. на Община Айтос между Г. Х. Х., ЕГН **********, от *** и Д. Н., роден на ***. с посочен адрес: ***, чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство без обсъждане на вината.

ПРИСЪЖДА на адв.Л. Г. К. от БАК- в качеството на особен представител на ответника, възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева, платимо от внесения по сметка на РС – Айтос депозит.

ОСЪЖДА Д. Н., роден на ***. да заплати по сметка на Айтоския районен съд държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4