Решение № 24 от 13.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Сливница, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200707 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.Б.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 232100129/15.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.63, ал. 2 от Кодекса на труда, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2100129/15.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „С.Б.“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.63, ал. 2 от Кодекса на труда /л.6/.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.4 от първоначалното дело/ се установява, че на 11.11.2021 г. в 11.45 ч. е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в търговски обект на „С.Б.“ ЕООД в гр.

С., бул. „П.Х.“ № **, представляващ пекарна. При извършената проверка контролните 1 органи са установили в обекта да работи лицето И.Т., което продавало закуски, като към часа на проверката и установяването на посоченото лице да полага труд, трудовият му договор не е бил регистриран в НАП, съгласно изискванията на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 КТ.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетеля В. Г. С. /протокол от о.с.з. от 11.01.2024 г./, свидетел по съставянето на АУАН, която е присъствала на цялата проверка и че на самата проверка на 11.11.2021 г. в 11.15 ч. в обекта на жалбоподателя – Пекарна „С.“ е установила лицето, посочено в акта да продава закуски, която удостоверила с подписване на декларация, в която е посочен деня и часа на декларира, че работи от същия ден при жалбоподателя като работното време започвало от 06.00 часа до 14.00 часа. Бил представен от работодателя трудов договор, сключен от предната дата, както и удостоверение за регистрация на трудовия договор от дата 11.11.2021 г., но с час 12.30 часа след проверката, поради което бил и съставен Акт за извършено нарушение, че жалбоподателя, като работодател е допуснал свой работник до работа без да му е представил копие от документ за регистрация на трудовия договор в НАП.

Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства, а именно декларация подписана от работника И.Т., в която е посочен ден и час на проверката 11.11.2021 г. 11.15 ч., с която декларира, че работи при жалбоподателя към тази дата и час /л.36 от първоначалното дело/ и справка за уведомления до НАП за сключен трудов договор, видно от която регистрацията на трудовия договор е заявена на 11.11.2021 г. от 12.27 ч.

/л.34/ и трудов договор /л.32/

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави който и да било от документите по документите по ал. 1, включително копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателя е допуснал визираното в чл.63, ал.2 КТ нарушение, доколкото е допуснал до работа работника И.Т., преди не само да е предоставил копие от вписването на началото на трудовото правоотношение, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, но ѝ преди да е извършил самото вписване.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановлеие са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.56-62/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л.44-48/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на индивидуализиращите белези на санкционираното лице, че липсва реквизит по чл.57, ал.1, т. 13 ЗАНН, а именно непосочване на възможността за обжалване на НП, както и че жалбоподателят е лишен от възможността за доброволно уреждане на възникналото административно – наказателно нарушение, доколкото такава възможност не му била предоставена, съгласно чл.57, ал.3 вр. с чл. чл.79б ЗАНН.

На първо място съдът приема, че както в АУАН, така и в НП санкционираното лице е индивидуализирано със своите основни белези – наименование, ЕИК и седалище и адрес на управление.

Видно от НП в него се съдържат указанията по чл.57, ал.1, т. 13 ЗАНН, а именно пред кого и в какъв срок може да се обжалва същото, съобразно действащата към момента на съставянето му нормативна уредба.

Следва да се посочи, че към датата на съставяне на наказателното постановление – 15.12.2021 г., не е била приета разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗАНН, респективно чл.79б ЗАНН.

Същите са влезли в сила на 23.12.2021 г., поради което указанията в тези норми не са включени в НП.

На следващо място съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че няма 2 извършено нарушение, тъй като уведомлението за регистриране на сключения трудов договор е регистрирано в ТД на НАП с минимално забавяне и че същото не е било свързано с извършената проверка, а е било последния етап от предприетата процедура по надлежно сключване на трудов договор. Тези обстоятелства са осъществени действително така така, но са ирелевантни към конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като тя е за това, че работодателят е допуснал до работа свой работник преди да му бъде връчено уведомлението, регистрирано в ТД на НАП.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ забранява изрично да бъде допускан работник до работа преди да са му връчени екземпляр от трудов договор и копие на уведомление, което е регистрирано в ТД на НАП. Тази забрана е свързана с охраняване на трудовите права на работниците и служителите. И именно с оглед на охраняваните обществени отношения законодателят е предвидил изрично, че нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ не могат да бъдат квалифицирани като маловажни, съгласно чл. 415в, ал. 2, пр. последно от КТ.

Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ - не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда , АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на специалната по отношение на чл. 28 от ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения по защита на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права.

За цитираното нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция не са съобразени тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Отчитайки всички относими към нарушението обстоятелства, съдът приема, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде определен в размер на минималния такъв. Това е така, тъй като няма данни дружеството да е санкционирано за предходни нарушения на трудовото законодателство при други проверки от дирекция "Инспекция по труда", както и не са налице други утежняващи обстоятелства.

При тези съображения жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, пропорционално на наложената санкция.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, както и не представил доказателства за сторени разноски, поради което и разноски не следва да му бъдат присъждани.

Въззиваемата страна се е представлявала в производството от юрисконсулт.

3

На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъществената защита, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. Намалено по съразмерност с оглед уважената част от претенцията, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 60 лева (1500/2000х80 лв.) По аргумент от т. 6 от ДР на АПК , вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 ЗАНН, Районен съд – Сливница.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100129/15.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“, с което на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *************** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 за извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.

ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ НА Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата в размер на 60 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4