Определение № 3617 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3617 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Красимир Люб. Кирилов като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100605991 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по въззивно частно наказателно дело № 5991/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО) 11-ти въззивен състав е образувано по Частна жалба с входящ № 239200/28.07.2026 г. на Софийски районен съд (СРС), подадена от адвокат Д.М.Р. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на повереник на Ц. А. М., с ЕГН ********** срещу Разпореждане с регистрационен № 8920/08.07.2026, постановено на 08.07.2026 г. по наказателно дело частен характер № 490/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 2-ри състав.

С горепосочената Частна жалба е обжалвано цитираното Разпореждане в частта, с която е прекратено съдебното производство относно твърденията за отправени от С.К.Н. закани спрямо частния тъжител Ц. А. М. и за умишлено повреждане на гаражната врата на имота на частния тъжител. Адвокат Д.Р. счита, че Разпореждането в обжалваната му част било неправилно, необосновано и постановено при преждевременно разрешаване на въпроси, които следвало да бъдат изяснени след събиране и проверка на доказателства в открито съдебно заседание. Посочва, че първоинстанционният съд приел, че описаните в Тъжбата изрази осъществявали признаци на престъпление по чл.

144, ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – закана с убийство, поради което наказателното преследване следвало да се осъществява по общия ред, като твърди, че този извод не следвал несъмнено от изложените в Тъжбата фактически обстоятелства. Посочва, че в Тъжбата са посочени репликите „ще ти стъжня живота“, „няма да те спасят никакви пистолети“, „ще ти счупя главата, ****“, „ще те гръмна, ****“ и други изрази, 1 отправяни от С.К.Н. към Ц. А. М. на различни дати. Навежда доводи, че самото използването на груби, агресивни и съдържащи заплаха за физическо насилие думи не води автоматично до извода, че била налице закана именно с убийство, тъй като за приложението на чл. 144, ал. 3 от НК било необходимо заканата да е насочена към отнемане на живота на пострадалия, а не само към физическа саморазправа, причиняване на телесна повреда или друго посегателство срещу личността му. Според повереника на частния тъжител изразът „ще те гръмна“, разгледан самостоятелно и откъснат от конкретната комуникативна ситуация, не позволявал още на стадия на проверката на редовността на Тъжбата да се направи категоричен извод, че подсъдимият е отправил закана с убийство. Посочва, че смисълът на репликата, начинът, по който същата била произнесена, обстановката, в която била отправена, предхождащото и последващото поведение на страните и възприятието на пострадалия били обстоятелства, които подлежали на установяване чрез събиране и проверка на доказателства. Навежда доводи, че съдът бил съпоставил репликите с твърденията за последвало физическо нападение и е приел, че по този начин било обективирано реалистично намерение за причиняване на по-тежко насилие спрямо частния тъжител, като по този начин, според повереника, от страна на първоинстанционния съд бил извършен доказателствен анализ и били приети за установени обстоятелства, които не били проверени в състезателно съдебно производство.

Адвокат Д.Р. посочва, че в Частната тъжба било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като според него изложените факти съдържали твърдения за закани с физическо насилие, които са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, като навежда доводи, че обстоятелството, че съдът не е обвързан с посочената от тъжителя правна квалификация не означавало, че още преди провеждането на съдебното следствие можело да възприеме най-тежката възможна интерпретация на един израз, да приеме определен контекст за доказан и на това основание да прекрати производството. Посочва, че при наличие на повече от една възможна правна оценка на изложените обстоятелства, съдът следвало да насрочи делото и след събиране на доказателствата да определи приложимия материален закон, като прекратяването би било оправдано, само ако от съдържанието на Тъжбата недвусмислено следвало, че се твърди единствено престъпление от общ характер, като в настоящия случай такава несъмненост липсвала.

В Жалбата, поставила началото на производството по въззивно наказателно дело частен характер № 5991/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти състав, се навеждат доводи, че с постановеното Разпореждане частният тъжител бил лишен от възможността да поддържа повдигнатото от него обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК единствено, защото съдът предварително бил възприел по-тежка квалификация, без да е провел съдебно следствие и без да е установил по несъмнен начин фактическите признаци на тази квалификация. Посочва, че това било особено съществено, тъй като предметът 2 на делото се определял от фактическите твърдения в Тъжбата, а не от възможно най-тежката хипотеза, която би могла да бъде изведена от отделна реплика, разгледана извън цялостния контекст. Според адвокат Д.Р. неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че описаното повреждане на гаражната врата задължително осъществявала състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и поради тази причина не можело да бъде разглеждано по частна тъжба, като навежда доводи, че в уточнението към Тъжбата било изрично посочено, че частният тъжител възприема случаят като маловажен. Твърди се, че подсъдимият умишлено е въздействал върху релсите и металната конструкция на гаражната врата, в следствие на което електромоторът не е могъл да завърши цикъла на затваряне. Повереникът навежда доводи, че за да се прецени дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК било необходимо да бъдат установени размерът на причинената вреда, стойността на ремонта, характерът и степента на увреждането, начинът на извършване и последиците от него, както и всички останали обстоятелства по случая, като това били въпроси по съществото на обвинението, които не можели да бъдат разрешени без събиране на доказателства. Посочва, че липсата на посочена точна парична стойност на вредата не означавало, че случаят не можел да бъде маловажен. Навежда доводи, че Частната тъжба не била Обвинителен акт и от пострадалия не можело да се изисква още при подаването й да разполага с окончателно експертно определен размер на вредата, като стойността и характерът на увреждането можели да бъдат установени чрез представяне на документи за ремонт, разпит на свидетели и назначаване на техническа или оценителна експертиза, като сочи, че именно след събирането на тези доказателства съдът би могъл да направи обоснован извод дали случаят попадал в приложното поле на чл. 216, ал. 4 от НК или осъществявал основния състав по чл. 216, ал.

1 от НК. Твърди, че с предварителното отричане на маловажността съдът е разрешил доказателствен или материално правен въпрос, преди да е дал възможност на частния тъжител да установи твърденията си.

В Частната жалба повереникът посочва още, че не било налице и посоченото от първоинстанционния съд основание за прекратяване по чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, тъй като Тъжбата отговаряла на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея били посочени лицето, срещу което се подава, конкретните дати, място и съдържание на отправените реплики, действията по повреждане на вещта и обстоятелствата, при които се твърди, че били извършени деянията. Навежда довод, че след оставяне на Тъжбата без движение, дадените от съда указания били изпълнени, като били уточнени механизмът на увреждането и останалите релевантни обстоятелства, като не се касаело за нередовна Тъжба, а за спор относно правната оценка на достатъчно конкретно изложени факти. Сочи, че несъгласието на съда с дадената от тъжителя правна квалификация не превръщала Тъжбата в нередовна и не представлявало основание за прекратяване, когато описаните факти допускали квалификация като престъпление от частен характер. Според 3 повереника на частния тъжител правомощието на съда самостоятелно да определи приложимия материален закон следвало да бъде упражнено въз основа на фактите, установени в рамките на съдебното следствие, като то не позволявало чрез предварителна оценка на непроверени твърдения да се избере по-тежка квалификация и по този начин частният тъжител да бъде лишен от разглеждане на повдигнатото обвинение. Адвокат Д.Р. посочва, че в случая първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на дължимата проверка на редовност и допустимост на Тъжбата и фактически е разрешил въпроси по съществото на делото, без да са събрани доказателства и без страните да са получили възможност да изложат доводите си в наказателен процес.

В заключение повереникът на частния тъжител моли въззивният съд да отмени Разпореждане с регистрационен № 8920/08.07.2026, постановено на 08.07.2026 г. по наказателно частен характер дело № 490/2026 г. по описа на СРС – НО, 2-ри състав в частта, с която е прекратено съдебното производство относно отправените към Ц. А. М. закани, предмет на обвинението, квалифицирано от него като такова по чл. 144, ал. 1 от НК и умишленото повреждане на гаражната врата, предмет на обвинението, квалифицирано от него като такова по чл. 216, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК и да върне делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на обвинението по същество.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с Частната жалба, поставила началото на производството по въззивно частно наказателно дело № 5991/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, материалите по делото и като взе предвид приложимите разпоредби на закона, прие за установено следното, а именно:

Частна жалба с входящ № 239200/28.07.2026 г. на СРС, подадена от адвокат Д.М.Р., в качеството му на повереник на Ц. А. М., частен тъжител в производството по наказателно частен характер дело № 490/2026 г. по описа на СРС – НО, 2-ри състав е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по въззивно частно наказателно дело № 5991/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти състав – прекратено, въз основа на следните аргументи:

Производството по наказателно дело частен характер № 490/2026 г. по описа на СРС - НО, 2-ри състав е образувано по Тъжба с входящ № 8434/13.01.2026 г. на СРС, подадена от Ц. А. М., с ЕГН **********, чрез неговия повереник – адвокат Д.Р. при САК, срещу С.К.Н. с адрес в гр. София, Район „Красна поляна“, местност **** с посочено в същата правно основание чл. 130, ал. 2 от НК, чл. 144, ал. 1 от НК, чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК, в която е отправено искане да бъде образувано съдебно производство по отношение на С.К.Н., като същият бъде признат за виновен в горепосочените престъпления и предявеният от Ц. А. М. граждански иск бъде уважен в пълен размер, като моли да бъдат присъдени и 4 направените разноски в производството, включващи платена държавна такса в размер на 6.14 EUR (шест евро и четиринадесет евроцента) и платен хонорар за адвокат в размер на 1 022.58 EUR (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента).

С Разпореждане с регистрационен № 2172/12.02.2026, постановено на 12.02.2026 г. по наказателно дело частен характер № 490/2026 г. по описа на СРС – НО, 2-ри състав, след проведена цялостна служебна проверка по допустимостта и редовността на Тъжбата, поставила началото на производството, съдията-докладчик констатирал, че същата не отговаряла на императивните изисквания на чл. 81 от НПК, поради което била оставена без движение, като било изпратено съобщение на тъжителя за отстраняване па пороците в Тъжбата съобразно посоченото в обстоятелствената част на Разпореждането. Със същото Разпореждане съдията-докладчик не е дал ход на Тъжбата и оставил без движение същата, като на тъжителя бил предоставен срок от един месец, считано от датата на получаване на съобщението за това за отстраняване на пороците в Тъжбата, с указание, че следвало да посочи обстоятелствата относно механизма на твърдените престъпления и техния резултат, както и обстоятелствата, свързани с наличието или липсата на образувано досъдебно производство и водена предварителна проверка по повод тях, съобразно мотивната част на Разпореждането. В цитираното Разпореждане на частния тъжител било указано още, че в случай че посочените указания не бъдат изпълнени в предоставения от страна на съда срок, производството по делото щяло бъде прекратено на основание чл. 24, ал.