Определение № 762 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. Благоевград, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500662 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “А.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Л., ет. , офис ., представлявано от З. Б.- изпълнителен директор, чрез юрк. Б.Д. против Разпореждане № 1396 от 22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 868/2025 г. по описа на РС- Бл.“ ЕАД срещу длъжника А. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ггр. Б., ж.к. С, за следните суми: 350,77 лв.- главница; 20,14 лв.- възнаградителна лихва за периода от 23.09.2023 г. до 10.08.2023 г.; 97,44 лв.- обезщетение за забава за периода от 24.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението- 28.03.2025 г., дължими по Договор за паричен заем № * от 13.03.2023 г., сключен между „Изи А.т“ АД и А. В.

В., която сума е заплатена от "Ф" в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № * от 13.03.2023 г., сключен между А. В. В.

(потребител) и "Ф" (гарант), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "Ф" в полза на „А“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 02.04.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението28.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Моли да се отмени разпореждането и се постанови съдебен акт, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред РС- Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А“ ЕАД срещу длъжника А. В. В. за следните суми: сумата от 350,77 лв.- главница; сумата от 20,14 лв.- възнаградителна лихва за периода от 23.09.2023 г. до 10.08.2023 г.; сумата от 97,44 лв.- обезщетение за забава за периода от 24.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението- 28.03.2025 г., дължими по Договор за предоставяне на гаранция с № * от 13.03.2023 г., сключен с "Ф", като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "Ф" в полза на „А“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 02.04.2024 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен на 13.03.2023 г. между „И“ АД (кредитодател) и А. В. В.

(кредитополучател) договор за потребителски кредит с № *. Между "Ф" и А. В. В. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник- "Ф". Заемополучателят не е възстановил платената сума. На 02.04.2024 г. е подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2024 г, сключен между "Ф" и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Към заявлението са приложени: копие от д оговор за паричен заем № */13.03.2023 г., договор за предоставяне на гаранция № */13.03.2023 г., погасителен план седмични погасителни вноски.

С Разпореждане № 1179/01.04.2025 г., поради констатирани нередовности, заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания да конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, както и дали са налице плащания на длъжника по договора за гаранция. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите, заявлението ще бъде отхвърлено. В дадения тридневен срок, заявителят е депозирал молба с вх. № 9118/11.04.2025 г., в която се посочва, че извършените плащания по процесния договор, са от категорията на 2 правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателното производство. Уточнения относно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите средства, не намирали място в текущото съкратено съдебно производство и излизали от описаните от законодателя рамки на служебното начало.

При тези данни районният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл. 410 ГПК за подробно описаните суми.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, свеждащи до неправилност на атакувания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът не само има право, но и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и още в заповедното производство дължи проверка относно съответствието му със закона, добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи. Оттук следва, че съдът в заповедното производство, извършвайки такава преценка, имаща отношение към валидността на сделката или на отделни нейни клаузи, от които заявителят черпи права, не превишава, а напротив, действа в съответствие с правомощията му по чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Оттук и несъстоятелността на изложените в тази връзка доводи на заявителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР 49,36%, но в същия не е включено възнаграждението за поръчителя.

Посочването на ГПР е с цел на потребителите да им се предостави ясна и точна информация за цената на кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да направят информиран избор. Посочената цел очевидно не може да бъде 3 постигната в случаите, в които няма информация за условията и начина, по който е формиран ГПР. В тази ситуация и доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора, непосочването му съставлява основание за недействителност на целия договор съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като на практика на потребителя не е била предоставена необходимата му информация.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК е безспорно, формално и едностранно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПКда съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това, т.е. проверка за неравноправност по чл. 143-148 ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК.

При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора, и ако прецени наличието на такава, да извърши служебно прихващане.

В този смисъл правилно районният съд е указал на заявителя да конкретизира вземането си, като посочи извършените плащания и конкретизира на коя дата длъжникът е плащал, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора/договорите са отнесени служебно същите.

Като не е конкретизирал вземането с оглед на дадените от съда указания, и като се съобрази, че е бил предупреден за последиците от неизпълнение на дадените указания, заявителят следва да понесе негативните последици от неизпълнението им.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и извършените плащания по договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция. Без тези данни, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.