Решение № 6047 от 29.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6047 гр. С., 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110202778 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. И. М. ЕГН: ********** от град С., бул.”*****”№ 145, ет.1, ап.8, с настоящ адрес:село С., Община Р., комплекс”*****”, против Заповед за задържане на лице рег.№ 1266зз152/08.12.2022 г., издадена от полицейски орган-инспектор в ГДБОП-МВР.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за това, че на М. не бил връчен препис от заповедта при самото задържане, както и не били предоставени никакви дукументи във връзка със задържането. В о.с.з. жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед рег.№ 1266зз-152/08.12.2022 г., издадена от полицейски орган-инспектор в ГДБОП-МВР, на В. И. М. е наложена принудителна 1 административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 07 РУ при СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е за пресичане на извършваната от лицето престъпна дейност, осигуряване на присъствието й при действия по разследването на ДП № 213/2022г.по описа на ГДБОП, предотвратяване на евентуално уведомяване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстването възможността за събиране на годни доказателства.В нея е отразено, че М. е задържана на 08.12.2022г. в 06:15 часа и е освободена на 08.12.2022г.в 17:50 часа.М. е отказала да получи екземпляр от заповедта, което е удостоверено по надлежен начин.

М. е подписала декларация, в която е посочила, че има здравословни проблеми, но не желае медицински преглед от лекар, желае адвокатска защита по неин избор, желае член от семейството й да бъде уведомен за задържането, уведомена е за правото на свиждане и не се нуждае от специална храна.

Видно от протокол за претърсване и иземване, в условията на неотложност, тези действия са извършени в комплекс”*****”, обитаван от М.

– същата е с настоящ адрес:село С., Община Р., комплекс”*****”.Извършен е и личен обиск на В. М./протокол за обиск – л.14/.

От докладна записка до Началника на Сектор 02, Отдел”Топ” ГДБОПМВР е видно, че е получен сигнал за действаща ОПГ, ръководена от Р. Н. – син на жалбоподателката М., към която била съпричастна и самата В. М., като се извършват престъпления по чл.281 от НК, насочени предимно към трафик на нелегални мигранти.

Установява се, че досъдебното производство е образувано именно във връзка с постъпила информация за структурно трайно сдружение на три или повече лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления по чл.280 и чл.281 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.

Установява се, че В. М. е майка на привлечения в качеството на обвиняем Р. Н..

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- Ю. Г. М. заемащ длъжността „инспектор”в ГДБОП - МВР. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

2

В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно, както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съдът намира, че по делото не се откриват доказателства, които еднозначно да сочат, че задържането на лицето е обосновано от изпълнение на хипотезата, описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са отразени в мотивите на административния акт и да обосновават приложението на конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а такива липсват.

Описани като "пресичане на извършваната от лицето престъпна дейност, осигуряване на присъствието й при действия по разследването на ДП № 213/2022г.по описа на ГДБОП, предотвратяване на евентуално уведомяване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстването възможността за събиране на годни доказателства", мотивите не дават задоволителен отговор на въпроса има ли въобще и какви данни са били налице за извършено от страна на лицето престъпление, към момента на задържането му.

Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо основание за издаването й. М. е задържана не заради налични и посочени в заповедта данни за извършено конкретно престъпление, а за пресичане по принцип на престъпна дейност, за предотвратяване на евентуално уведомяване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстването възможността за събиране на годни доказателства.

Такова основание липсва в закона. Съдът намира, че към момента на задържането на лицето административният орган не е разполагал с данни за извършено от нея конкретно престъпление, за да е законосъобразно задържането й по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, доколкото от фактите по делото не може да се направи извод за евентуална приложимост на друг текст от чл.72, ал.1 ЗМВР. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от закона императивно предписва, че може да бъде задържано само лице, за което има данни, че е извършило конкретно престъпление, каквито, видно от самата заповед и доказателствата в преписката, в настоящия случай няма – налице са данни за извършено престъпление от сина на М. – Р. Н. и съмнение, че чрез стопанисвания с участие на М. хотелски комплекс се препират пари от трафик на мигранти.

Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил 3 фактическото основание, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.

Изискването на процесуалния закон за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.

Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.

Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние.В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане.В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗАП.По този начин се дава възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма.Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта.

С оглед гореизложеното Съдът счита, че в настоящото производство не 4 бяха представени каквито и да е доказателства за съществуването на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, както и за изпълнението на законовите предпоставки за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР и оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и за адвокатско възнаграждение, но относно последното, следва да се съобрази и направеното възражение за прекомерност, тъй като производството не се отличава с повишена правна и фактическа сложност и предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят в явяващия се като найсъответстващ за конкретния случай размер – от 1500 лева вместо в пълния претендиран размер от 2 000 лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. М. ЕГН: ********** от град С., бул.”*****”№ 145, ет.1, ап.8, с настоящ адрес:село С., Община Р., комплекс”*****”, Заповед за задържане на лице рег.№ 1266зз-152/08.12.2022 г., издадена от Ю. Г. М. -полицейски орган-инспектор в ГДБОП-МВР, с която В. И. М., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е била задържана за срок от 24 часа в 07 РУ на СДВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на В. И. М. ЕГН: ********** направените по делото разноски за държавна такса от 10,00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, като отхвърля тази претенция за сумата над 1 500 лева до 2 000лева.