Решение № 260130 от 03.06.2021, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И E гр.Б.С., 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 25 май, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1383/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в

САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, за сумата от 160,88 лв. - главница, дължима по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001, с „БТК„ ЕАД, 49,94 лв. представляваща неустойка за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на 43,56 лв. за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

С определение постановено в з.з. на 23.04.2021г. по реда на чл.140 от ГПК съдът прекратил производството по гр.д. № 1383/2020 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, в частта за сумата 43,56 лв. представляваща мораторна лихва за периода от

03.08.2017г. до 01.04.2020г., поради надлежно заявен отказ на иска от ищеца при условията и по реда на чл.233 ГПК.

Обезсилил Заповед № 384/10.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 725/2020 г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата

43,56 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г.

Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Д.И.И., не пребивава на посочения адрес в с.Т., обл.В., ул.“Петър Тъмнишки“ № 2 и по сведение на Т.Б.-собственик на имота, лицето е в чужбина.

Изпратено е съобщение по чл.131 от ГПК на ответницата на настоящият адрес с.Т., обл.В., ул.“Райко Даскалов“ № 39, което съобщение е върнато в цялост, като е отразено, че по сведение на Т.Б.-собственик на имота, лицето е в чужбина.

От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното производство е видно, че Д.И.И., с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***

Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника Д.И.И. същата няма към настоящият момент регистрирани нови трудови договори на територията на Р.България.

Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес, който съвпада с адреса посочен в исковата молба, като уведомленията и на двата адреса в с.Т., обл.В., ул.“Петър Тъмнишки“ № 2 и в с.Т., обл.В., ул.“Райко Даскалов“ № 39 са залепени на входната врата на посочените адреси, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Т. не са потърсени от лицето Д.И.И. в законоустановеният срок.

С разпореждане постановено в з.з. на 02.04.2021г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1383/2020г. по описа на РС гр.Б.С..

С определение от 09.04.2021г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.Г.С.Х. от ВрАК за особен представител на ответника Д.И.И., с ЕГН **********,***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1383/2020г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Г.С.Х. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му.

Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

Прави възражение за прекомерност на адвокатският хонорар на ищцовата страна.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 725/2020г. на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 725/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника Д.И.И., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес

*** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 384/10.08.2020г. за сумата от 160,88 лв. - главница, дължима по сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 07.02.2017г. с „БТК„ ЕАД, 49,94 лв.обезщетение за неизпълнение(неустойка) за периода от 15.07.2017г. до 14.08.2017г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури за периода от 22.04.2017г. до 21.06.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 43,56 лв. за периода от 03.08.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.

Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.

В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ Д.И.И. с ЕГН ********** и „БТК“ ЕАД -София е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1656989007022017-39715808 от 07.02.2017г., с клиентски номер 16569890001, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план

VIVACOM Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца до 07.02.2019г.

Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между И. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената електронна съобщителна услуга, а именно: фактура №**********/15.04.2017г., фактура № **********/15.05.2017г., фактура № **********/15.06.2017г. и фактура № **********/15.07.2017г., за периода от 15.03.2017г. до 14.07.2017г.

Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 160,88 лв. фактурирани за няколко последователни отчетни месеца: м.04/2017г., м.05/2017г., м.06/2017г. и м.07/2017г. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.

В раздел VІІІ

„Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).

При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор с И. и е издал крайна фактура № **********/15.08.2017г. с начислена обща сума за плащане. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 49,94 лв., тъй като останалата фактурирана цена е дължима за потребените мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 160,88 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 18.07.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

В процесният договор № 1656989007022017-39715808 от

07.02.2017г./стр.12 находящ се в заповедното производство и л.23 в исковото производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнители услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24 месеца, от 07.02.2017г. до 07.02.2019г.) по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.

Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и

„С.Г.Груп“ ООД.

По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.12 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на вземането на Д.И.И. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.10 от делото).

Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 101,94 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.9 от делото).

По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп”

ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.