Определение № 388 от 01.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20235001000634 по описа за 2023 година установи следното:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от Г. Н. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат М. М., против определение №1051 от 18.09.2023 г., постановено по търг.дело №171/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.№24548 от 03.08.2023 г. на ищеца за изменение на решение №327 от 20.07.2023 г., постановено по търг.дело №171/2023 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата му за присъждане на разноски в размер на 4 504,96 лв., поради наличието на предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК. Изложил е подробни съображения за обвързване на разноските с изпълнение на задължението на ответника в законно установените или договорени между страните срокове, а не с момента на предявяване на исковата молба, като се позовава на съдебна практика.

Ответната страна Д.з. АД не е представила отговор срещу частната жалба и не е изразила становище.

Апелативният съд, след като разгледа частната жалба, намери за установено следното :

С определението, предмет на обжалване, е извършено произнасяне по искане за изменение на съдебно решение в частта за разноските, като се присъди на ищеца дължимото адвокатско възнаграждение и ДТ. Проведено е производство по чл.248 и сл. от ГПК, в резултат на което е постановено обжалваното определение. Съгласно чл.248,ал.3, същото може да се обжалва по реда, по който се обжалва съдебното решение – в 7 дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, който срок е спазен. Видно от данните по делото обжалваното определение е връчено на 25.09.2023 г., а частната жалба срещу него е подадена на 02.10.2023 г. Ето защо, същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Установява се, че търг.дело №171/2023 е образувано по подадена искова молба от Г. Н. Г. срещу Д.з. АД за заплащане на сумата от 27 624 лв., представлаваща дължимото обезщетение по договор за застраховка Гражданска отговорност, равняващо се на средствата, необходими за влагане с цел постигане на пълно възстановяване на вредите, нанесени на лек автомобил, причинени от виновното и противоправно поведение на застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и всички съдебни разноски.

Т.е. претендира се обезщетение за нанесени имуществени вреди върху МПС.

Исковата молба е подадена в съда на 24.03.2023 г. Към нея са приложени пълномощно, договор за правна услуга от 09.03.2023 г., платежно нареждане от 13.03.2023 г., удостоверявано плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в договора за правна услуга в размер на 3 400 лв. Условие за допустимостта и е предварителното заявяване на искането за обезщетение пред застрахователното дружество съгласно чл.498 от КЗ.

Няма спор, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователното обезщетение пред ответния застраховател на 09.01.2023 г.

Съгласно чл.496,ал.1 от КЗ, срокът за окончателното произнасяне по претенцията не може да е по - дълъг от 3 месеца от нейното предявяване. В случая срокът за произнасяне от ответното застрахователно дружество изтича на 09.04.2023 г. Подадената искова молба е в рамките на посочения тримесечен срок и преди изтичането му.

Установява се, че исковата молба е връчена на ответника на 05.04.2023 г., като същият е подал отговор на 19.04.2023 г., с който е направил признание на иска.

Първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание на 11.06.2023 г., като преди провеждането му е постъпило по сметката на ищеца претендираното обезщетение. Това се е случило на 01.06.2023 г. При постановяване на съдебното решение е отчетен този факт, като се е достигнало до отхвърляне на иска и до отказ от присъждане на разноски за ищеца. Поискано е допълване или изменение на постановеното решение в частта му разноските, което е оставено без уважение с обжалваното съдебно определение.

В чл.78 от ГПК е уредено присъждането на разноски. Заплатените от ищеца такси и разноски се възлагат на ответника съразмерно с уважената част от иска. Но при определени условия, отговорността на разноски се понася от ищеца, независимо от изхода на делото. Съгласно ал.2, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Фактическият състав на разпоредбата включва два елемента. Първият, ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска, а вторият – да признае иска, които елементи са в условие на кумулативност. И двата елемента се отнасят до поведението на ответника.

По делото ответникът е направил признание на иска с отговора.

Установява се и, че същото е образувано по искова молба за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице от застрахователя по 2 застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на автомобила, управляван от виновния за ПТП водач, която искова молба е предявена в срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Била е отправена застрахователна претенция до застрахователя, като в 3 месечния срок от предявяването и не е определено и изплатено обезщетение, съответно не е отказано мотивирано изплащане. В хода на образуваното производство по делото и към момента на подаване на отговора посоченият срок е изтекъл.

При така установената фактическа обстановка от значение за приложението на чл.78,ал.2 от ГПК е установеният ред в КЗ за предявяване на застрахователна претенция – първо, следва да отправи писмена претенция пред застрахователя, а ако той не е платил или отказал в определения по чл.496 от КЗ срок – пред съда. Това означава, че е уредена една процесуална пречка за предявяване на претенцията пред съда, свързана с допустимостта на исковата претенция. С отпадането и исковата претенция следва да бъде разгледана. В случая процесуалната пречка е отпаднала в хода на делото и към момента на подаване на отговор от ответното застрахователно дружество. Това следва да бъде отчетено по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, което означава, че производството се е санирало и същото вече е допустимо.

Към 09.04.2023 г. не е изплатено застрахователно обезщетение и ответникът е изпаднал в забава. Следователно с поведението си той е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е изплатил обезщетението в определения от закона срок и не е отговорил мотивирано на ищеца. Ето защо, не се установява фактическият състав на чл.78,ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 4 504,96 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, приложен към допълнителната искова молба, включващ 1 104,96 лв. ДТ и 3 400 лв. адвокатски хонорар, тъй като са приложени доказателства за извършването им – пълномощно, договор за правна помощ, платежно нареждане, удостоверяващо плащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 400 лв., както и платежно нареждане за внасяне на ДТ.

С оглед гореизложеното и тъй като първоинстанционният съд не е достигнал до този извод, обжалваното определение следва да бъде отменено и уважи претенцията по чл.248 от ГПК в частта за разноските. Затова, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1051 от 18.09.2023 г., постановено по търг.дело №171/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.№24548 от 03.08.2023 г. на ищеца за изменение на решение №327 от 20.07.2023 г., постановено по търг.дело №171/2023 г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение №327 от 20.07.2023 г., постановено по търг.дело №171/2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА Д.з. АД да заплати на Г.

Н. Г., ЕГН **********, направените разноски в размер на 4 504,96 лв.

Определението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4