Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2777 от 07.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2507/2023
Вид
Определение № 2777
Подписан
07.11.2023
В сила
07.11.2023
Състав
Диана Коледжикова, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 06.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Д. Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502507 по описа за 2023 година

Производството е по 274 вр. чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на частни жалби от Н. Ж. и Д. Щ. срещу определение № 6245 от 19.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 5469/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу разпореждане от 21.03.2023 г. на ЧСИ С. Я. с постановен отказ за вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот.

Оплакванията са за неправилност на извода, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Жалбоподателите молят да бъде отменено обжалваното определение и за връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на жалбата.

Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в частн ите жалби намира следното: Обжалваното определение е неправилно.

Независимо, че в жалбата по чл. 435 о т ГПК, с която е бил сезиран СГС, е посочено, че неин предмет е разпореждането на съдебния изпълнител, с което е оставена без уважение молбата на Н. Ж. за вдигане на наложената възбрана върху имот на жалбоподателите, то тълкуването на нейното цялостно съдържание сочи, че с нея се търси защита срещу самото насочване на изпълнението върху недвижимия имот на жалбоподателите. В жалба та се твърди, че жалбоподателите са собственици на апартамент идентификатор ***, поради което се иска отмяна на наложен ата върху него възбрана.

Насочването на изпълнението за принудително удовлетворяване на изпълняемо парично вземане е с допустим предмет на обжалване, когато трето лице твърди, че не е длъжник по изпълнението и че владее имота (чл.

435, ал. 4 ГПК). За допустимостта на жалбата е необходимо жалбоподателят да твърди, че не е длъжник, но владее вещта, по отношение на която се предприемат принудителните изпълнителни действия. В този смисъл лице, 1 което не е длъжник по изпълнението, но принудителните изпълнителни действия се насочват към притежавана от него вещ, е активно процесуално легитимирано като трето на изпълнението лице да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се насочва изпълнение върху негова вещ за плащане на чужд дълг - арг. чл. 435, ал. 4 от ГПК.

За да постанови обжалваното преграждащо определение, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител за вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот по изпълнително дело № 20128440401974 е принципно допустима като такава на трети лица срещу действие на съдебния изпълнител, насочващи изпълнението към техен собствен имот, но в случая била просрочена. Съдът е приел, че действието, което се обжалва като незаконосъобразно, е налагането на възбрана върху имота на жалбоподателите. Приел е, че от узнаване на вписаната възбрана, установено чрез подаване на молбата от 26.01.2023 г., към момента на подаване на частната жалба от 04.04.2023 г. бил изтекъл двуседмичният срок по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което жалбата била просрочена и поради това я оставил без разглеждане.

Настоящият съдебен състав не споделя правните съждения на първоинстанционния съд. Изпълнителните действия представляват законоустановени процесуални способи (правомощия на съдебния изпълнител) за принудително удовлетворяване на изпълняемото право – парично или непарично. При паричните притезания изпълнителните действия са насочени към подготовка и извършване на осребряването на имуществените права на длъжника или събиране на притежаваните от него парични вземания, като тези парични суми ще служат за удовлетворяване на изпълняемото право. Тези действия са посочени примерно като изпълнителни в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Както е изяснено в мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съответният изпълнителен способ се изгражда с извършването на всяко изпълнително действие, докато той не бъде изцяло осъществен. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху имот на третите лица, а не изпълнителното действие, чрез което това насочване е предприето. Именно затова срокът по чл.436, ал.1 от ГПК не тече от узнаване на конкретното действие. Срокът за обжалване насочването на изпълнението върху имот на третото лице започва да тече от връчване на съобщението за насрочване на проданта. В случая няма данни за насрочена продан, поради което не може да се счете, че срокът за обжалване е изтекъл.

Независимо от изложеното, по отношение на жалбоподателката Д. Щ. няма никакви данни да е узнала за възбраната преди подаване на частната жалба до СГС, поради което изводът за просрочие на жалбата, подадена от нея, е напълно необоснован.

Жалбата на третите лица Н. Ж. и Д. Щ. срещу действие на ЧСИ С. Я. – налагане на възбрана на недвижим имот по изп.дело 20 128440401974 2 неправилно е била приета за недопустима. Същата попада в хипотезите на чл.435, ал.4 от ГПК. С налагането на възбрана върху посочения апартамент, собственост на жалбоподателите, изпълнението е насочено върху техен имот и разпоредбата на чл.435, ал.4 им предоставя право на жалба. Ето защо неправилно жалбата е оставена без разглеждане. Молба за вдигане на възбраната е била подадена само от Н. Ж., поради което неправилно съдът е приел, че жалбата на Д. Щ. е недопустима. В обобщение съдът намира, че обжалваното определение, с което жалбата на Н. Ж. и Д. Щ. от срещу действия на ЧСИ С. Я. е оставена без разглеждане, е незаконосъобразно и следва да се отмени. Съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, а делото – да се върне на съда за произнасяне по същество.

Воден от горното Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6245 от 19.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 5469/2023 г. на Софийс к и градски съд. Връща делото на същия съд за произнасяне по жалбата на жалбата на Н. Ж. и Д. Щ..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3