Определение № 3071 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3071 гр. Варна, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500152 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2791/29.04.2024 г. по регистратура на РС Девня, подадена от К. Д. Г., чрез адв. Е. Х., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на решение № 319/27.03.2024 г., постановено по настоящото дело, като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 200 лева по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за правна защита и съдействие пред първата инстанция - РС Девня с оглед на отменителната част на въззивното решение и пълното уважаване на предявените установителни искове. Иска се, също така, допълване на акта по същество на въззивния съд в частта за разноските с присъждане на още 400 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв, с оглед уважаването на въззивната жалба на К. Г. и заради успешната защита на адв. Е. Х. срещу въззивната жалба на Община Суворово.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Община Суворово изразява становище за неоснователност на молбата поради несъобразяване на претендираните суми с действащата към момента на сключване на ДПЗС редакция на НМРАВ и поради липса на конкретизация на съдебния акт, чието поправяне по редна на чл. 248 от ГПК се иска.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена на 26.04.2024 г., постъпила чрез ССЕВ в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същата изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

По същество молбата е частично основателна по следните съображения:

С решение №319/27.03.2024 г. Окръжен съд Варна е отменил решение № 102 от 08.06.2022 г., постановено по гр. дело № 843/2022 година на Районен съд Девня в частта, с 1 която съдът е отхвърлил исковата претенция на въззивника К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Антим I“ №49, ет. 3 за разликата над сумата от 250 лева до претендираните 500 лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение в размер за м. март 2022 г. и сумата над 104.78 лева неизплатено частично нетно възнаграждение за месец май 2022 г. до претендираното 209.56 лева по силата на абонаментен договор за правна помощ и за ЗЗЛД, сключен между К. Д. Г. и ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за които суми са издадени Заповед № 314/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 483/2022 г. и Заповед № 409 от 22.06.2022 г. за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 643/2022 г. – и двете по описа на Районен съд – Девня.

Решението е отменено и в частта за разноските, като законна последица от отмяната на акта по същество в тази му част /с изключение на осъдителния диспозитив за разноски по прекратената част на производството, в която част решението с характер на определение е влязло в законна сила/.

С решението Окръжен съд Варна е присъдил в полза на К. Д. Г. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи направени от ищеца разноски в хода на исковото и заповедните производства по гр.дело № 643/2022 година и по гр.дело № 4765/22 година, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е пропуснал да определи дължащото се за производството пред първа инстанция на процесуалния представител на ищеца адв. Е. К. Х. адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал.1 от ЗАдв. и да осъди насрещната страна да го плати. Ето защо в тази част молба с вх. № 2791/29.04.2024 г. е основателна до посочения в нея размер от 200 /двеста/ лева.

Искането за допълване на решение № 319 от 27.03.2024 г. чрез присъждане допълнително възнаграждение в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е. Христов за безплатно предоставена правна помощ пред въззивната съдебна инстанция е неоснователно. За определения размер на дължащото се адвокатско възнаграждение съдът е изложил съображения в заключителната част на крайния акт (стр.14, ред 6 от решението), които не следва да бъдат повтаряни. За да определи този размер съдът е ценил извършения труд и осъществената дейност от процесуалния представител, изразяващи се както в подаване на въззивна жалба, така и в излагане на отговор по въззивната жалба на Община Суворово.

Водим от горното, на основание чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 319/27.03.2024 г., постановено по в. гр. дело № 152/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

2

ОСЪЖДА Община Суворово, Булстат: 000093684, с адрес в гр. Суворово, обл.

Варна, пл. „Независимост“ №1, представлявана от Д. Й. - кмет, като правоприемник на паричните задължения на закритото ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна да заплати в полза на адв. Е. К. Х., ЕГН ********** от АК – Пловдив сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца – адвокатски хонорар пред Районен съд Девня по гр. д. № 843/ 2022 г., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3, пр. 3 вр. чл. 36 ал. 1 от ЗА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2791/29.04.2024 г. по регистратура на РС Девня от К. Д. Г., чрез адв. Е. Х. в частта , с която се иска допълване в частта за разноските на решение № 319/27.03.2024 г. по в. гр. д. № 152/2024 г. по описа на ВОС с присъждане на още 400 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. Е. Х. за въззивното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3