Решение № 8 от 31.05.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. Радомир , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря ТЕМЕНУГА С. ПАЦОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 47/16.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кюстендил, на жалбоподателя С. В. К., с адрес с.Владимир, общ.Радомир, с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание : глоба в размер на 300 лева, на основание по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за нарушение по чл.206, ал.1, т. 3 от ЗГ, вр. чл.14а, ал.1, т. 3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му административно наказание К. чрез адвокатпълномощника си е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата и в пледоарията си правни доводи адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На първо място се сочи, че е налице неосъответствие между санкционнтата правна норма и описаното като извършено от К. адм.нарушение. По нататък във въззивната жалба се развиват доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.Б. сочи, че административно-наказващият орган се е задоволил само с лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не са описани обстоятелствата, при които е извършено адм. нарушение и доказателствата, които ги 1 подкрепят, като по този начин не е очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на жалбоподателя. По същество на правния спор се твърди, че жалбоподателят не е извършил адм.нарушение, за които е санкциониран с атакуваното НП.

Претендират се на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в писмено становище съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.Моли се на основание чл.63, ал.5 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски.

Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник , редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 25.01.2021г.служители на РДГ-Кюстендил, а именно Р.Д. на длъжност „горски инспектор“ и А. С. на длъжност „ст.горски инспектор“ във връзка с подаден сигнал на телефон 112 са извършили проверка в землището на с.Горна Диканя, общ. Радомир, където е извършвана законна сеч, като са установили,че жалбоподателя К., в качеството на лице получило ПС/позволително за сеч/№593659/11.01.2021г.е допуснал извозване на дървесина извън временния склад, посочен в технологичния план към ПС. Превозният билет №5384/00012/25.01.2021 г., е издаден в населено място.

Проверката е обективирана в Констативен протокол серия КП07 №139159 от 25.01.20201г./вх.№КП1-00066 от 26.01.2021г. /изготвен от Александър Симеонов на длъжност „ст.горски инспектор“ в РДГ-Кюстендил.

2

Въз основа на констатациите от проверяващите органи отразени в горепосочения констативен протокол е съставен АУАН на жалбоподателя К. №47/09.02.2021г . от св.Д. като свидетел по съставянето на АУАН е св.С..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №47/16.03.2021г. като със същото е наложено на К. адм.наказание глоба в размер на 300 лева, на основание по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за нарушение по чл.206, ал.1, т.

3 от ЗГ, вр. чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокатзащитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и в хода на съдебните прения съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита.

Във въззивната жалбата се сочи за нарушена императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН и са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя . Това е така по следните съображения:

3

В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият орган лаконично е описал фактическата обстановка, като по своята същност тя представлява само и единствено пресъздаване на текста на нарушената правна норма.Основателни са възраженията на въззивника, че липсва пълно описание на административното нарушение и доказателствата, които го подкрепят. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП формално е направено описание на административното нарушение, но липсва конкретика кога е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са налице категорични доказателства за мястото на извършване на нарушението, къде се намира процесното сечище, с какво превозно средство е извозвана дървесината датата на извършване на нарушението. Следвало е АНО ясно и точно да отрази тези обстоятелства в АУАН и НП, за да се изясни точно фактическата обстановка, тъй като този въпрос има значение за състава на административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на правилата за сеч е за лично поведение на нарушителя, докато при „допустителство“, което е прието от наказващият орган отговорността е за действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение извършено от трети лица. Предвид на горното съдът намира, че е опорочена процедуата по съставяне на АУАН и НП довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължителен реквизит на НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.5 на чл.57 от ЗАНН. Неспазването на императивното изискване на закона е достатъчно основание оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

Допуснатият порок е съществен, тъй като не позволява да се конкретизират параметрите на нарушението. Отговорът на тези правно релевантни въпроси не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, или със свидетелски показания в хода на съдебното дирене. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и ясно изразена воля на наказващия орган.Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и 4 правилно ли е приложена санкционната норма.

На второ място за правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи, че е основателен и вторият довод на адвокат-защитника на жалбоподателя за допуснато съществено проц.нарушение от АНО при определяне на санкционните и на нарушените от жалбоподателя правни норми в АУАН и НП.В АУАН е отразено от фактическа и правна страна ,че К. е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.2 и ал.3 от ЗГ , а в НП е посочено, че същият с деянието си е нарушил разпоредбите на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ , вр.чл.14а, ал.1,т.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на гроските територии .Т.е. налице е промяна на административно- наказателното обвинение, освен това е налице несъотвествие между описанието на нарушението в НП и правната му, квалификация.Съгласно чл.206, ал.1,т.3 от ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията, а в чл.14а, ал.1,т.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии се сочи, че обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания разположението на камерите - да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта;

По същество на правния спор настоящият състав намира, от обективна и субективна страна предвид ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка,че АНО не е доказал по безспорен начин извършено от К. адм.нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Безспорно е обстоятелството, че К. има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, както и че цитраното позволителното за сеч №053659/23.01.2019г. за процесния имот е издадено на жалбоподателя. Не става ясно обаче от писмените и гласните доказателства по делото и не бе доказано по категоричен начин, че жалбоподателят е съпричастен към тези неправомерни действия или че не е упражнил контрол и по този начин е извършил или допуснал нарушението. Поради изложените съображения съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е безспорно доказано. В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1, от Закона за горите , за което нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.