Решение № 780 от 20.12.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Сливен, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20212230100886 по описа за 2021 година

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е длъжник по договор за потребителски кредит, като е преустановил плащанията. Сочат се задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №4273/2020г. на СлРС и се иска установяване на тяхната дължимост. Претендират се разноските по делото.

Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на исковете.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба се иска уважаване на исковете.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ответника А.Д. и ищцовото дружество е сключен договор за револвиращ потребителски кредит. По силата на този договор ответницата е закупила стоки, като продажната цена е платена през месец юни 2016г. чрез кредитна карта на „Технополис България“ ЕАД. Ползвания кредитен лимит от ответницата е следвало да бъде погасен на 15 равни месечни вноски в периода от 01.07.2016г. до 01.09.2017г.

Със заповед №260792/30.11.2020г. по ч.г.д.№4273/2020г. на СлРС е разпоредено 1 ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както следва:

- сумата 1715,90 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата 41,33 лева-възнаградителна лихва.;

-сумата 519,22 лева-мораторна лихва;

-разноски в общ размер на 95,52 лева.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Действителния размер на задълженията по издадената заповед по чл.410 от ГПК, които не са заплатени е следния:

-1138,24 лева-главница;

-268,32 лева-възнаградителна лихва;

-335,78 лева-мораторна лихва.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице, в чиято добросъвестност и компетентност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат част от процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова.. Вземанията са били изискуеми още през 2017г., когато е настъпил падежа на последната вноска, тоест преди образуването на заповедното производство, поради което не следва да се осъжда въпроса за наличието или липса на предсрочна изискуемост. В случая действителния размер на дължимите главница и мораторна лихва са по-малки от тези в заявлението и тези искове следва да се уважат до размерите установени от вещото лице. По отношение на възнаградителната лихва иска следва да се уважи изцяло, тъй като заповедта и съответно установителния иск са за по-малка сума от реално дължимата, но предвид забраната за присъждане свръхпетитум следва да се признае за дължима сумата, за която е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

2

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4273/2020г. на СлРС, а именно:

- сумата 1138,24 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и 24 стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата 41,33 лева /четиридесет и един лева и 33 стотинки/-възнаградителна лихва.;

-сумата 335,78 лева /триста тридесет и пет лева и 78 стотинки/-мораторна лихва.

В останалата част, за разликата над уважените до пълните претендирани размери, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите съобразно уважения размер на исковете възлизат общо на 544,94 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че А.С.Д. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр*********************, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Н.Н. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №260792/30.11.2020г. по ч.г.д.№4273/2020г. на СлРС, а именно:

- сумата 1138,24 лева /хиляда сто тридесет и осем лева и 24 стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане;

-сумата 41,33 лева /четиридесет и един лева и 33 стотинки/-възнаградителна лихва.;

-сумата 335,78 лева /триста тридесет и пет лева и 78 стотинки/-мораторна лихва.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, за разликата над уважените до пълните претендирани размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА А.С.Д. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр********************* 3 да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата 544,94 лева /петстотин четиридесет и четири лева и 94 стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4