Определение № 1762 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1762 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20268002900969 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ДОБРУДЖАНСКИ КЛАС“ ЕООД (л.) обжалва Решение №

35/19.02.2026 г. по в.т.д. № 48/2025 г. на АС-Варна, с което е потвърдено Решение № 24/24.06.2024 г. по т.д. № 25/2023 г. на ОС-Силистра за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.

Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният акт е постановен без пълно изясняване на фактическата обстановка, при неправилно интерпретиране на доказателствата и в нарушение на релевантната практика на ВКС относно доказателственото значение на счетоводните записи и критериите за неплатежоспособност.

Уточнява, че в нарушение на чл. 195 ГПК и чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ въззивният съд не е допуснал изслушване на своевременно поисканата комплексна аграротехническа и финансова експертиза, която да установи реалността на доставките от молителя „ДОМИНИОН ГРЕЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и икономическата логика на счетоводните операции във връзка с тези доставки, а също и производствения му потенциал в специфичната област на земеделието, в която развива дейността си. Вместо това според касатора съдът е формирал изводите си само на база счетоводно заключение, изготвено въз основа на спорни документи, находящи се у кредитора, но неприети като доказателства, и на фактури, издадени без документална обоснованост.

Касаторът допълва, че началният ликвидационен баланс, на който се е позовал съдът, няма характер на признание на задълженията, тъй като е вътрешен счетоводен документ, още повече че същият е подписан само от един от ликвидаторите. Заявява, че не са обсъдени релевираните от него доводи за липса на първични счетоводни документи, за настъпила преди съставяне и осчетоводяване на част от фактурите смърт на едноличния му собственик и управител, за несъразмерност между отчетените разходи и реално осъществяваната земеделска дейност, за свързаност между него и кредитора, за наличие на насрещни вземания, с които може да се извърши прихващане.

Като неправилно приложени касаторът сочи и критериите за 1 неплатежоспособност. Счита, че съдът не е отчел притежанието на активи на значителна стойност (земеделски земи, машини, продукция, вземания от клиенти), надхвърляща размера на задълженията, а вместо това е основал решението си на коефициентите за ликвидност, без да изследва дали спирането на плащанията се дължи на трайно влошено финансово състояние или на оспорване на дълга. Погрешно според касатора е определена и началната дата на неплатежоспособността, като същата е изведена автоматично от падежа на най-старото непогасено задължение, а не въз основа на комплексен анализ на активите, паричните потоци и динамиката на задълженията. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ДОМИНИОН ГРЕЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД счита, че повечето поставени от касатора въпроси не са свързани с решаващи мотиви на въззивния съд и представляват касационни доводи, други са намерили във въззивното решение отговор, съобразен с практиката на ВКС, или пък касаят ясни норми, ненуждаещи се от тълкуване. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем акт. Следователно е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „ДОМИНИОН ГРЕЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо касатора на основание неговата неплатежоспособност и свръхзадълженост. Кредиторовото си качество молителят е обосновал с вземания за продажна цена съгласно фактури, издадени в периода 30.04.2019 г. – 29.04.2021 г., с вземания, произтичащи от извършени вместо длъжника плащания в полза на трети лица, и с цедирано вземане за дивидент.

Първоинстанционният съд въз основа на икономическа експертиза е установил, че осчетоводените от длъжника задължения към молителя възлизат на 692 418,95 лв. (главница) с падеж на най-старото 30.04.2019 г.; че са налице задължения към още един търговец (25 975,80 лв.) и физически лица-наемодатели (7 705,14 лв.), но не и публични; че коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответника за периода 2018 г. – 2022 г. са нереферентни и със спадащ тренд (в това число коефициент за обща ликвидност от 0,964 през 2018 г. до 0,186 през 2023 г.); че превишението на стойността на правата на длъжника над задълженията му към 2022 г. и 2023 г. се дължи на извършена преоценка на дълготрайните материални активи; че ответникът е развивал дейността си по обработка на земеделски земи до стопанската година 2019г . – 2020 г. включително, след което я е преустановил. При тези факти съдът е намерил, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност и на това основание е открил спрямо него производство по несъстоятелност, определяйки за начална дата на неплатежоспособността датата 30.04.2019 г.

Във въззивното производство е изслушано на ново счетоводно заключение, на което съдът е възложил да изследва осчетоводяването на фактурите, легитимиращи молителя като кредитор по извършени доставки на стоки и услуги, наличието на първични счетоводни документи за обективираните в тях сделки, съответствието между отчетените 2 производствени разходи и реализираната продукция и съдържанието на началния ликвидационен баланс. Въз основа на тази експертиза е установено, че ответникът е осчетоводил задълженията по издадените от молителя в периода 30.04.2019 г. - 31.12.2020 г. фактури, съпътствани с описани в приложение към заключението първични счетоводни документи, че фактури на стойност 31 191,85 лв. не са осчетоводени и че фактурите, издадени до смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на ответника на 16.02.2020 г., на стойност от 195 975,46 лв. са включени в дневника за покупки. Съдът е анализирал данните относно вложените от ответника разходи в осъществяваната от него дейност през стопански години 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и позовавайки се на експертизата, е счел, че те са съответни на произведената в същия период продукция. Съобразил е, че през декември 2020. г. дружеството-длъжник е прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, като в хода на откритото спрямо него производство по ликвидация е съставен начален ликвидационен баланс към 30.06.2021 г., включващ и задълженията по осчетоводените фактури в размер от 481 458,81 лв. Отчел е, че съдържанието на баланса не е било оспорено от по-късно определения втори ликвидатор след назначаването му и че данните в него са непроменени понастоящем. Съдът е кредитирал включването на задълженията в баланса по чл. 270, ал. 1, изр. 1 ТЗ като признание от ликвидатора относно тяхното съществуване, приел е, че опровергаващи признанието доказателства не са ангажирани от ответника, и така е заключил, че молителят е активно легитимиран като кредитор по търговските сделки, обективирани в осчетоводените фактури. Разгледал е и твърденията на ответника за съществуване на негови насрещни вземания от молителя във връзка с ползване без основание на селскостопанска техника в периода 2020-2022 г. (в размер от 106 732 лв.) и на земеделска земя в периода 2020-2023 г.(в размер от 9 619,80 лв.), но е намерил същите за недоказани, тъй като обработването на земята с машини на ответника е било извършвано по възлагане между страните съгласно процесните фактури. Съдът е обсъдил данните от счетоводните отчети за периода 2019 г. - 2023 г., представени в първото счетоводно заключение, и е достигнал до идентични изводи относно стойностите на задълженията и коефициентите за ликвидност като формираните от първоинстанционния съд. Аргументирал е, че в изследвания период длъжникът не е имал добра ликвидност, състоянието му е с трайна тенденция за влошаване, а според коефициента за финансова автономност дружеството е зависимо от своите кредитори. Въз основа на изложеното съдът е счел, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, като е споделил и извода на първоинстанционния съд относно началната дата на това състояние.

В резултат е потвърдил първоинстанционния акт.

При изложените факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено в нарушение на императивна разпоредба или на логиката, установимо без анализ на данните и доказателствата (например прилагане на закон в противоположния му смисъл или в отменена редакция, нарушаване на основни съдопроизводствени правила или формиране на явно нелогични изводи). В случая касаторът се позовава на процесуални нарушения във връзка с доказването и на необоснованост, но нито един от фактите, посочени от него като неправилно установени, не може да бъде преценен на база мотивите на съдебното решение – дали фактурираните вземания произтичат от действително сключени и реално изпълнени договори, дали длъжникът е 3 признал задълженията си, дали същите имат периодичен характер и спрямо тях е изтекла погасителна давност, дали дружеството е неплатежоспособно или напротив – в състояние е да погаси задълженията си, са все обстоятелства, за които извод може да бъде направен само въз основа на писмените доказателства и експертните заключения, но не и пряко от мотивите на въззивното решение. Това изключва видимия характер на заявените от касатора нарушения, с които той обосновава тезата си за очевидна неправилност на решението.

Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос – такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно.

Касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при своевременно направено искане да назначи комплексна агротехническа и финансово-икономическа експертиза, когато без специални знания не може да установи реалността на стопанските операции и действителното икономическо състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?

За да удовлетвори този въпрос общия селективен критерий, трябва от данните по делото да е видно, че съдът не е ползвал специални знания на експерт при анализа на горепосочените факти, но именно обратно е процедирал той – назначил е експертиза, която независимо че не е била комплексна (с участието и на агроном), е изследвала релевантните обстоятелства, вкл. разходите за обработваемата площ и реализираните добиви, излагайки съображения, че ниският добив спрямо вложените средства се дължи на неблагоприятните климатични условия, а приходът е занижен поради липса на държавно компенсиране на щетите. Отделно от това, за да формира извод за реалност на осчетоводените сделки, съдът се е позовал на наличието на първични счетоводни документи, съпътстващи част от издадените фактури, а и на самото осчетоводяване на фактурите и потвърждаване на задълженията в началния ликвидационен баланс.

Следователно отговорът на поставения въпрос, даден в поддържания от касатора смисъл (че съдът е длъжен да назначи експертиза, когато няма специални знания), не би обусловил промяна в изхода от делото, щом съдът е ползвал заключение на вещо лице и е формирал непроверимия в настоящата селективна фаза извод, че същото следва да бъде кредитирано като обосновано, компетентно и съответстващо на останалите доказателства.

2. Може ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, изготвено въз основа на документи, които не са приети като доказателства по делото, не са обсъдени състезателно и се намират в счетоводството на кредитора, а не на длъжника, и ако не – каква е правната последица?