Решение № 45 от 30.03.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Панагюрище, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20225230100390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. С. П. срещу „Микро Кредит“ АД, с искане да се прогласи за нищожен договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 9002-00017835 от 17.02.2020 г., сключен между страните по делото, създаващ задължение за ищеца за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 2356,50 лв., поради противоречие на добрите нрави, под евентуалност заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречие на с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 916,42 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. проведено по делото на 20.03.2023 г.) – сума платена без основание-пакет за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 9002-00017835, към който е сключен договор за допълнителни услуги от 17.02.2020 г. с ответника. Твърди се, че съгласно договора за допълнителни услуги към договора за кредит ответника е предоставил на ищеца допълнителни услуги, които включват посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество, безплатно внасяне на вноските в офис на дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специална промоция, за което е уговорено възнаграждение в размер на 2356,50 лева. Твърди се, че посоченото противоречи на добрите нрави и внася неравноправе в кредитното правоотношение по см. на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като престациите са нееквивалентни.

В исковата молба се излага, че възлагането на кредитора да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в интерес на търговеца и във вреда на потребителя.

Освен това се излага, че споразумението има общ, типов характер, не е индивидуално уговорено, поради което противоречи на чл. 146, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗЗП. Сочи се, че 1 предметът на споразумението се състои всъщност от действия свързани с усвояването и управлението на кредита, като създава разходи за кредитополучателя, които не са посочени в самия договор за кредит, а в отделен такъв, като по този начин ответника се стреми да заобиколи изискванията на закона. Невключването на цената на пакет за допълнителни услуги в ГПР накърнява изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С уговарянето на допълнително възнаграждение по него се цели калкулиране на допълнителна печалба за ответното дружество. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че на адв. И не разполага с представителната власт за процесуална защита на П, като е оспорена автентичността на представеното пълномощно. Излага се, че предявените искове са неоснователни, доколкото процесния договор за допълнителни услуги има самостоятелен характер и е отделен договор от договора за кредит, поради което и същият се урежда от общите правила на ЗЗД. Доколкото същият представлява договор за услуги, при който се дължи осигуряване на опредЕ. дейност, а не постигане на резултат, като се дължи заплащане на възнаграждение по него. Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима. Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.

Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителната услуга „Разглеждане до минути“ . Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП.

Твърди, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и тя по своя воля се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва. Сочи, че ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по допълнителния пакет услуги, опредЕ. в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.

Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9002-00017835 от 17.02.2020 г. и в Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава се на по-високия риск за кредитора при отпускане на 2 кредити от финансови институции в сравнение с банките. Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се основава на отделно облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит. Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово задължение същата да бъде посочена в договора за кредит. Посочва съдебна практика на Окръжен съд – Бургас в този смисъл. По отношение на осъдителния иск е посочено, че се явява неоснователен, тъй като от ищеца не са представени доказателства, че действително е заплатила сума в размер на 1500 лева. Моли се да оставят без разглеждане предявените искове като недопустими, в евентуалност да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На първо следа да се посочи, че неправилно съдът с определение от о.с.з. проведено по делото на 20.02.2023 г. е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение упълномощителната сделка, с която е овластена адв. Е. И от ищеца, обективирана в пълномощно находящо се на л. 13- гръб от делото. С направеното възражение всъщност се цели да се оспори представителната власт на процесуалния представител на ищеца, респ. че адв. Е. И се явява мним представител на ищеца П..

Трайната съдебна практика приема, че на недействителността на действие без представителна власт може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, така и Решение 94 от 24.04.2017 г. по гр.д. 296/2016 на Четвърто гр.о, Определение № 76 от 07.02.2017 г. по ч. т. д. 1999/2016 г. на Първо т.о., ВКС, Решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на Първо, т.о. ВКС, в този смисъл са и мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС. В Решение № Решение №** от 14.05.2021 г. по гр. дело № 4923 по описа за 2019 г. на Четвърто г.о. ВКС са посочени изрично хипотезите, към които спада и процесния случай, в които е недопустимо което и да е трето лице да оспорва представителната власт на представител, сочейки, че е мнимо представляван. Като на основание чл. 44 ЗЗД това разрешение следва да намери приложение по аналогия и по отношение на едностранните волеизявления. Действително за ответника не съществува правен интерес от оспорване на упълномощителната сделка, с която е учредена представителната власт на процесуалния представител на ищеца, поради което следва да се отмени определението постановено в о.с.з. на 20.02.2023 г., с което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на подпис положен от С. П. на пълномощно находящо се на л. 13- гръб от делото, поради неговата неправилност.

Правата на ответника са защитени в максимална степен, а това негово възражение би могло да се квалифицира като злоупотреба с право.

От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се установява, че между заемодателя „Микро Кредит“ АД и заемателя С. С. П. е сключен договор за заем, Microcredit № 9002-00017835 от 17.02.2020г., като към него е сключен, 3 между страните, договор за пакет за допълнителни услуги- пакет комфорт, по силата на които ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 2827,80 лева дължимо на 18 месечни вноски всяка в размер на 157,10 лв., за което ответникът е поел задължение да извършва посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциолно обслужване, право за участие в специални промоции. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че възнаграждението по пакет допълнителни услуги води до нарастване на ГПР до размер на 375,55%, а сумата платена по договора за допълнителни услуги от ищеца е в размер на 916,42 лева. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за кредит поради, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречащ на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и противоречие с добрите нрави както и осъдителна претенция за връщане на платената без основание цена по договора за допълнителни услуги в размер на 916, 42 лева, по която следва да бъде установено от ищеца, че посочената сума е излязла от патримониума на ищеца, постъпила е у ответника, като това разместване е без правно основание. Тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно.