Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1270 от 05.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 140/2026
Вид
Определение № 1270
Подписан
05.05.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 05.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20268002900140 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на И. Б. А., ЕГН:

**********, С. В. С., ЕГН: ********** и Б. И. К., ЕГН: ********** срещу въззивно решение № 158 от 06.10.2025 г., постановено от Апелативен съд Бургас по в.гр.д. № 287 по описа на съда за 2025 г. в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционно решение № 19 от 06.02.2025 г., постановено от Окръжен съд – Сливен по гр.д. № 286 по описа на съда за 2023 г., са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, при което е причинена смъртта на Айше Мехмедшериф К. – майка на първите двама и съпруга на третия от касаторите, в частите им за разликата над присъдените суми, както следва:

- над 30 000 лева до 80 000 лева по главницата в полза на Б. И. К., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата съпруга, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 15 475,28 лева - законна лихва върху 1 изплатената главница в размер на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 29,06.2023 г. до окончателното й изплащане - 25.11.2024 г.;

- над 20 000 лева до 80 000 лева в полза на И. Б. А., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 15 475,28 - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане - 25.11.2024 г.;

- над 20 000 лева до 80 000 лева в полза на С. В. С., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговата майка, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 15 475,28 лева - законна лихва върху изплатената главница в размер на 120 000 лева, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане - 25.11.2024 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди се нарушение на чл. 52 от ЗЗД, поради несправедливост и несъобразеност на определените от съда размери на процесните обезщетения със съдебната практика по приложението на същата законова норма. Сочи се, че решаващият състав не се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС № 4/1968 г., като не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В недостатъчна степен в тази връзка с решението на АС са съобразени проявленията на 2 страданията на касаторите от сполетялата ги загуба, а съдебният състав се е задоволил да възпроизведе свидетелските показания и не е допуснал исканата комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, поради което не e направил оценка за вида и обхвата на търпените от касаторите морални вреди. По този начин въззивният съд е процедирал в отклонение от задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана в решение № 215 от 3.02.2017 г. на ВКС по т.д. № 2908/2015 г., I т.о., ТК, според която когато съдът е изброил релевантни за определянето на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

Заявяват се нарушения на чл. 236 от ГПК, вследствие на които недооценени от въззивния съд са останали особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между касаторите и починалата, съответно интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното прекъсване, и проявленията на страданията им.

Предвид твърденията за сложната емоционална и психическа травма, която търпят касаторите, в касационната жалба се прави позоваване на правилата на формалната логика и се твърди, че съгласно логически връзки и научни обосновки се достига до обосновани изводи, а именно - че бъдещето на касаторите в хипотезата на загубен и несъществуващ вече за тях близък човек, е трайно и безвъзвратно увредено, настъпили са и ще настъпят дефицити в емоционалното и социалното развитие, като пряко отражение на липсата му.

Касаторите намират, че не е преценена задълбочено и дори изобщо не е обсъдена от съда личността на пострадалия, като се моли подробно описани обстоятелства, за които касаторите считат, че са установени по делото, да бъдат отчетени при решаването на спора. Счита се, че следва да бъде изследван и въпросът относно „съвместното живеене в общо домакинство“, което е засегнал ОС в своите мотиви и го е отчел, но с отрицателен знак, като се сочи, че ВКС е имал възможността да се произнесе и по този въпрос с постановените по реда на чл.290 ГПК редица решения, които са изброени в жалбата.

3

Твърди се, че решението е и необосновано, поради нарушаване правилата на логическото мислене, опитните правила и каузалните връзки, дадени в науката. Сочи се, че не е отчетена степента на преживяваните от ищците отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между тях, както и не е взет предвид факта на преживяваното за напред на липсата и загубата на починалия в техния живот и бъдещо им развитие, сигурните болки и страдания, които ще ги съпътстват до края на живота им.

Настоява се, че съдът не е преценил действащите застрахователни лимити, увеличаващият се инфлационен индекс и социалноикономическите условия в страната към момента на приключване на съдебното дирене, като в тази насока се излагат подробни съображения и се цитира практика на касационната съдебна инстанция.

Претендира се нарушаване на съдопроизводствените правила, поради недопускане на допълнителна съдебна психологична експертиза, като се сочи, че съдът неправилно е преценил че събраните в о.с.з. гласни доказателства са достатъчни за установяване твърденията в исковата молба относно състоянието на ищците, поради което не е необходимо да бъде назначавана експертиза за същите обстоятелства, за които не са нужни специални знания на съда, за да ги възприеме, както и че не се сочат доказателства за психиатрично заболяване относно тях. Моли се да се имат предвид изричните твърдения на касаторите в насока на това, че не са се възстановили психически от претърпяната психологична травма вследствие загубата, като последиците от тази загуба ще продължат и занапред, поради което се иска допускането на експертизи, които да проследят и анализират актуалните им състояния и дадат отговор на бъдещо развитие в тяхната психика. Цитира се съдебна практика.

По отношение на отхвърлените искове за законна лихва върху изплатените суми от по 120 000 лева за всеки един от ищците се сочи, че съобразявайки се с чл. 380 от КЗ, от името на ищцовата страна е спазена въпросната процедура, като е депозирана писмена застрахователна претенция на 29.06.2023г., ведно с всички необходими доказателства, при наличието на които застрахователят следвало да се произнесе по 4 основателността на претенцията по аргумент на чл. 496, ал. 3 от КЗ.

Застрахователят се произнесъл по представената застрахователна претенция с писмо от 06.07.2022 г., което касаторите приравняват на отказ съгласно разпоредбите на КЗ, тъй като ответникът е имал възможността, с оглед на всички документи, да се произнесе по основателността и да определи застрахователно обезщетение.

Допълнително, съобразно молби от 13.07.2022 г. и от 15.09.2022 г., представили и допълнителни документи, поради което считат рекламационната процедура по чл. 380 от КЗ, за спазена. Сочи се, че съобразно последователната практика на ВКС, непредставянето на банкова сметка от страна на ищеца, който желае да получи застрахователно обезщетение и е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.З КЗ вр. чл. 409 КЗ/, но такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато неоснователно са изискани допълнителни документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните чу части и по същество – уважаване на исковете на касаторите до поддържаните пред касационната инстанция размери със законните последици, при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставят се въпросите:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? По въпроса се твърди противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 5

4/23.12.1968 г., ППВС 4/25.05.1961 г., ППВС № 4/23.12.1968 г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №217/22.12.2016 г. по т.д. № 3402/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 174/27.10.2016 г. по т.д. № 2960/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 56/4.05.2017 г. по т.д. № 3584/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., и други.

2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

3. Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

По 2-ри и 3-ти въпрос се твърди отклонение от задължителната практика - Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, а именно: решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ВКС II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на ВКС II т.о., решение № 142/15.10.2015 г. по т.д. № 2766/14 г. на ВКС, I т.о. и др. Сочи се и че поставените въпроси могат да бъдат обобщени и конкретизирани в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

4. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?

Твърди се противоречие с ППВС № 4/1968 г., позоваването на което от страна на въззивния състав, касаторът намира за формално. Все в изложения смисъл по отношение необходимостта от зачитането на конкретните обстоятелства по делото се цитират и реш. № 205/2010 г. по т.д № 218/2010 г., I т.о., ТК, реш. № 178/2012 по т.д. № 458/2012, II т.о., реш. по т.д. № 3586/2015 г. на II т.о., т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.o., т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о., т.д. № 2056/2015 г. на ВКС, I т.о., гр.д. № 902 по описа за 2023 г. на III г.о. на ВКС, в които е възприето, че при определяне на справедливия 6 размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, поради което и според касаторите въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, за да се провери съответствието му с установената практика на ВКС по въпроса.