Определение № 30077 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30077 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110113037 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от А. М. А. срещу „Вива кредит“ АД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №6114141/13.01.2025 г. и за заплащане на сумата 236,30 евро - платена при липса на основание по договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумата по осъдителния иск. Излагат се подробни съображения за нищожност на целия договор за кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. предвидените допълнителни услуги и застраховка, които не са включени в стойността на ГПР, а с оглед на това ищецът поддържа, че платеното над чистата стойност по кредита-1100 лв., е без правно основание и подлежи на връщане.

Ответникът оспорва исковете по допустимост, редовност и основание. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит съответства на нормативната уредба, а ГПР е обявен, съобразно предвидената в закона методика; таксите за всички услуги по договора са регламентирани в Тарифа на „Вива Кредит“ АД, с която ищецът се е запознал и съгласил, съобразно чл. 11 от договора, като предоставянето на финансови услуги от ответното дружество не е обусловено от допълнителни услуги, както и сключването с трето лице на договора за застраховка, чийто предмет не е свързан с договора за кредит.

Оспорва осъдителният иск, доколкото не е осъществен фактическият състав по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, респ. не са ангажирани доказателства. Навежда възражение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, че ищецът не е материално затруднено лице, евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ 1 не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки.

В случай че горните обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото, в т.ч. оспорените клаузи са индивидуално уговорени; евентуално, че е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства. По твърденията на ответника, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако „противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.“, поради което за ответника е тежестта на доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за което съдът указва, че не сочи доказателства.

По доказателствата:

Представените от страните документи са допустими и относими. Искането на ищеца по чл. 195 от ГПК е допустимо и относимо по въпрос 2 и 3, с оглед становището на ответника. Не е необходимо искането по чл. 190 от ГПК на ищеца по т. 1-3, 6. Искането по чл. 186 от ГПК на ответника по т. 6.2 от доказателствени искания в отговор на искова молба е неоснователно, на осн. чл.

8, ал. 2 от ГПК, както и по т. 6.1, доколкото в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си за предоставяне на СЕФ.

Обосновано ответникът поддържа, че ищецът не е изпълнил процесуалното задължение да посочи начин на плащане по предявеното парично вземане.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи банкова сметка или друг начин на плащане по вземането, предмет на осъдителния иск. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК, ответникът в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по делото документите по т. 4 и т. 5 от доказателствени искания в искова молба. При неизпълнение съдът може да 2 приеме за доказани фактическите твърдения на ищеца на осн. чл. 161 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК- т. 1-3,6, на ищеца; и по чл. 186 от ГПК- т.6.2, и чл. 190 от ГПК- т. 6.1 на ответника.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроси 2 и 3, поставени с искова молба; като искането по чл. 195 от ГПК на ищеца в останалата част - отхвърля.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 160 евро, вносимо от ищеца по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 година от 10,10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3