Разпореждане № 3690 от 28.07.2023, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3690 гр. Варна, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20223100501143 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.404-406 от ГПК.

Образувано е по молба от 27.07.2023г. на Т. В. М., з а издаване на изпълнителен лист срещу Р. К. С. и А. К. С. „относно признатото право на задържане“ в полза на Т. М. с невлязлото в сила Решение №828/05.07.2023г. по делото.

За да се произнесе по молбата съдът намери следното:

Производството по чл.405-406 от ГПК е едностранно, като молбата се разглежда в закрито заседание, от съдия в съответния (въззивния, в хипотезата на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК) съд, в 7-дневен срок от постъпването на молбата в съда. Дължимата проверка е формална относно това дали актът, на който се основава молбата, е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съобразно чл.404, т.1, пр.2 от ГПК подлежат на принудително изпълнение само невлезлите в сила, но осъдителни, решения на въззивните съдилища и решенията в някои от производствата по спорна съдебна администрация.

Правото на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС е акцесорно и обезпечително право на владелеца срещу собственика на имота, макар съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски. Възражението за право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е защитно средство на ответника по ревандикационен иск за собственост срещу него, чрез което се цели отлагане на изпълнението на задължението за връщане на вещта, както и обезпечаване на вземането за необходими разноски и/или подобрения. Това са и двете законови последици от неговото уважаване, сред които последици не изпълняемостта на самото вземане за подобрения, извън отлагателния ефект на решението по иска за собственост. Съгласно съдебната практика по чл.274, ал.3 от ГПК (Определение №224/21.03.2014г. по ч.гр.д.

№1453/14г. на ВКС; и други) в случай, че възражението за право на задържане 1 е част от предмета на делото и то бъде уважено, осъждането на ответника да предаде вещта е винаги условно и респ. докато не влезе в сила актът, с който правото на задържане е отречено, безусловно осъждане на ответника да предаде владението няма. Поради това дори влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на задържане в полза на ответника срещу ищеца-собственик, не съставлява изпълнително основание за стойността на самите подобрения или разноски, а действието му се ограничава до отлагане на предаването на имота до плащане на стойността им, което хипотетично би могло и да не се реализира. Ето защо и невлязлото в сила въззивно решение, с което е уважено право на задържане на процесния имот до заплащане на определена парична сума, не удостоверява същинско подлежащо на изпълнение вземане на ответника срещу ищеца, само за което да може да бъде издаден изпълнителен лист на осн. чл.404, т.1, пр.2 от ГПК. Молбата в този смисъл следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 27.07.2023г. на Т. В. М., за издаване на изпълнителен лист срещу Р. К. С. и А. К. С., „относно признатото право на задържане“ в полза на Т. М. с невлязлото в сила Решение №828 от 05.07.2023г. по настоящото дело, на осн. чл.404-406 от ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване от молителя, в двуседмичен срок от връчване на съобщението, пред Върховен касационен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2