Решение № 1232 от 21.09.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1232

21.09.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

V въззивен граждански състав

На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Вяра И. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев

Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20202100502036 по описа за 2020 година

Производството по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба вх.№13823/17.08.2020г., подадена от Ф. М. Ф. с ЕГН**********, чрез адв. Мария Николова, съд. Адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ №102, ет.1, ап.1, срещу Решение №1461 от 29.06.2020г. по гр.д.№ 112/2020 описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, съдът е отхвърлил молбата на Ф. М. Ф. , подадена лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете О.О.О., род. на 28.01.2016г. за осъществено осъществени спрямо нея в присъствието на детето О.О.О. домашно насилие на 03.01.2020г. от страна на О. К. О. а с ЕГН********** с адрес гр.Варна, с. Бенковски, ул.“Марица“ №12.

Със същото решение молителката е осъдена да заплати направените от ответника по молбата разноски, както и да заплати д. такса в размер на 25 лв.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с решението в неговата цялост като неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.

Посочва, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява осъществения от ответника на 03.01.2020г. акт на домашно насилие, при който молителката е получила наранявания, обективирани в представеното съдебно-медицинско удостоверение №14/2020г. Излага доводи, че същите твърдения са изложени в представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Счита, че съдът необосновано е дал вяра на свидетелските показания на свидетелката О.а, която е майка на ответника и е заинтересувана от изхода на 1 делото, както и че показанията са противоречиви.

Моли за отмяна обжалваното решение като вместо това бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата като бъде издадена заповед за защита срещу ответника-да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му бъде забранено да приближава жилището, в което живее молителката с детето в ***, местоработата ѝ, местата за социални контакти и отдих на нея и детето.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв Янкова от ВАК. Моли за потвърждаване на решението. Излага подробни доводи. Претендира разноски.

Въззивникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява в с.з. лично и не изпраща представител.

Въззиваемият се явят лично и с процесуалния си представител адв.Янкова. Оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на Ф. М. Ф. , лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете О.О.О., род. на 28.01.2016г. за осъществено осъществени спрямо нея в присъствието на детето О.О.О. домашно насилие на 03.01.2020г. от страна на О. К. О. , баща на малолетното дете и с когото молителката е живяла във фактическо съжителство. В молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН с налагане на ограниченията по чл.5, ал.1, т.1 и т.3.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение №14/20г., лист за преглед на пациент, искане за рентгеново изследване.

С молбата си, молителката посочва, че на 03.01.2020г. около 18,30 ч. слязла пред блока, в който живее, за да предаде детето Онур на баща му , ответника по молбата, за осъществяване на режима на лични отношения. Тъй като детето се разстройвало, Фейзула помолила ответника да го предразположи преди да влезе в колата и му казала, че ако отново се държи грубо ще заснеме клип, който ще предаде в Закрила на детето. Според молителката това ядосало О. и той я ударил с юмрук в лицето и тя паднала на земята. Всичко това се случило пред очите на детето, което се разплакало. Молителката се обадила на тел.112. Дошли полицаи.

Съдът е постановил заповед за незабавна защита от 09.01.2020г. като е задължил О. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранено да приближава жилището на пострадалото лице, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице и детето. Предупреден е за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН при 2 неизпълнение на заповедта.

За установяване на изложените в молбата оплаквания пред първоинстанционния съд са разпитани в качеството им на свидетели лицата З.С.–братовчед на молителката и Себиля О.а –майка на ответника. Изготвен е социален доклад, приложено е копие на преписка №431000-113,188/20, 431000-8725/19г. и 431ЗМ-4/20г.

От свидетелските показания не се потвърждават изявленията в молбата за защита.

При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:

Неоснователни са доводите на въззивната страна за неправилност на обжалваното решение и допуснати процесуални нарушения от съда.

На първо място следва да се подчертае, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие, като в разпоредбата на чл. 2 от закона, "домашно насилие " е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лицата, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

В конкретния случай декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не установява твърдените в нея обстоятелства, въпреки че по принцип се ползва с материална доказателствена сила, макар и не абсолютна. В случая, верността на изложените в нея обстоятелства, възпроизвеждащи твърденията в молбата за защита, не се доказват, тъй като доказателствената сила на тази декларация е разколебана. Безспорно е, че молителката е получила нараняване. Но от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява на посочената дата твърдяния от молителката начин на нанасяне на удара-с юмрук в лицето. При твърдение, че е била ударена с юмрук в лицето и от това е паднала на земята от удара е паднала на земята, непонятно остава защо при прегледа на 06.01.2020г. и отбелязаното в съдебно-медицинското удостоверение са установени кръвонасядане по клепачите на лявото око, отток с кръвонасядане на лява буза, кръвонасядане по лява ръка. Свидетелят Саид заявява, че не е видял инцидента, а му е разказано от молителката. Нелогично е и заявеното от него, че след като е получил обаждане молителката и отишъл на място я е заварил да лежи земята. По тази причина не може да се приеме за установено, че нараняванията, описани в съдебномедицинското удостоверение, са нанесени на молителката от ответника О., по начина посочена в молбата за защита.

От писмените доказателства, приложени по делото се установява, също така, че между страните съществуват конфликти, във връзка с които са подавани жалби от тях до РУ –Бургас.

В този смисъл родителите следва да положат усилия да нормализират отношенията си в интерес на общото им дете. Безпротиворечиво се установява само, че на посочената дата03.01.2020г. пред жилището на молителката действително е имало конфликт между страните по делото по повод предаване на детето за осъществяване на режима на лични отношения с бащата. При това положение, след като случилото се между страните не се установява посредством безспорни доказателства, а част от изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН 3 твърдения за осъществено физическо насилие посредством удар с юмрук в носа се опровергават от свидетелските показания и писмените такива, въззивната инстанция намира, че молбата за защита е недоказана и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.

При тези данни, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правило и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН таксите и разноските за производството следва да се понесат от въззивника. В случая по делото няма представени доказателства за сторени от въззиваемата страна разноски, въпреки че е направено своевременно искане за присъждането им, поради и което съдът не дължи произнасяне.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1461 от 29.06.2020г. по гр.д.№ 112/2020 описа на Районен съд- Бургас.

Настоящото решение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4