Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 216 от 21.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 97/2024
Вид
Определение № 216
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Стара Загора, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500097 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си представител Ж.Б.С., действаща чрез адв. И. З., срещу разпореждане № 171/ 05.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 136/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на дружеството-жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Определението се обжалва като неправилно с доводи за нео боснованост на изводите на заповедния съд, че представения със заявлението документ не удостоверява претендираното със заявлението вземане, което подлежи на изпълнение.

Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и присъждането на разноски.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Със заявлението си „Б.“ ЕООД е заявило искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу И. М. И., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** и М. М. И., ЕГН – 1

**********, с адрес: гр. С.З., *** за сумата от 71 250 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, при условията на пасивна солидарност.

Към заявлението е представено споразумение от 11.12.2023 г., с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата, с което „Б.“ ЕООД от една страна като кредитор и заемодател и И. М. И. и М. М. И. от друга страна като длъжници и ипотекарни длъжници са се съгласили последните да заплатят на кредитора сумата от общо 71 250 лв. в срок до 28.12.2023 г.

Със споразумението страните са уредили отношенията, произтичащи от сключените между частният праводател на „Б.“ ЕООД – „Ф.Г.*“ ООД и наследодателката на длъжниците – Н.И.М., два договора за заем, сключени съответно на 24.02.2011 г. и на 27.07.2015 г., изпълнението на задълженията по които е било обезпечено с ипотека върху недвижим имот.

По своята правна същност това споразумение представлява договор за спогодба, с който страните обективно са новирали съществуващите задължения, произтичащи от двата договора за заем.

Самият документ, обективиращ договора за спогодба, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците в претендирания от заявителя размер, т.к. падежът на солидарното им задължение е настъпил на 28.12.2023 г.

Ето защо обжалваното разпореждане се преценява от въззивния съд за неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друг, с което искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист следва да бъде уважено.

Относно разноските:

Искането за присъждане на разноски от в настоящото производство е неоснователно, т.к. същото се развива едностранно и не се отнася до предизвикан от насрещна страна /длъжника в заповедното производство/ правен спор, който бива разрешен.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 171/ 05.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 136/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представлявано от законния си представител Ж.Б.С., действаща чрез адв. И. З. заповед за изпълнение на 2 парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу И. М.

И., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** и М. М. И., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** за сумата от 71 250 лв. /седемдесет и една хиляди двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва от датата на заявлението 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, при условията на пасивна солидарност, както и за разноските в заповедното производство в размер на 1425 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева/, както и изпълнителен лист въз основа на заповедта.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Стара Загора за издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителният лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3