Решение № 494 от 18.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Плевен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-К.А при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500574 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 829 от 05.06.2022г., постановено по гр.д. № 5931/2021г. Плевенския районен съд е отхвърлил предявения от ЕТ„Н. Н.”, гр.С., представлявано от управителя Н. Г. Н. против НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА -1903“, с.***, община Д. Д., Плевенска област, представлявано от М. К. М., иск с правно осн. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 19 500лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на проектантски услуги № 1 от 18.05.2016г. като неоснователен и недоказан. Отхвърлен поради това е и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 9378.48лв. мораторна лихва за периода 03.06.2016г.-17.09.2021г., върху сумата 19 500.00лв. Присъдени са в полза на ответника разноски в общ размер 1000лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЕТ„Н. Н.”, гр.С., представлявано от управителя Н. Г. Н., чрез пълномощника адв. А. А. Д.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като аргументите за това са подробно изложени в жалбата с обем 13 страници. Въззивникът моли съда да отмени 1 изцяло решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковите претенции и да му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна НЧ„ПРОСВЕТА -1903“, с.***, чрез пълномощника си адв. Е. Я.-М., е взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено и се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид становището на насрещната страна, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени иска - по чл.79 ал.1 ЗЗД – иск за заплащане на сумата 19 500лв., представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на проектантски услуги № 1/18.05.2016г. и по чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 9378.48лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2016г. 17.09.2021г., върху незаплатената сума от 19 500лв.

Претендирани са и разноски по делото.Претенциите се основават на безспорните между страните обстоятелства : На 18.05.2016г. са сключили и е породил действие Договор за предоставяне на проектантски услуги, по силата на който договор/за изработка/, възложителят – ответника НЧ„ПРОСВЕТА - 1903“с.***, представлявано от М. К. М. е възложил, а изпълнителят - ищеца ЕТ„Н. Н.” е приел да изготви срещу заплащане инвестиционни проекти, съгласно Наредба № 4 от 2001г. за обхвата и съдържанието им, с цел кандидатстване по проект с проектна документация и упражняване на авторски надзор. Проектът касае Реконструкция и модернизация на НЧ"ПРОСВЕТА - 1903", с. ***, чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия”, от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.

Безспорно е и твърдяното от ищеца обстоятелството, че за 2 изработката ответникът му дължи съгласно договора, възнаграждение в размер 19 500лева/без ДДС/, 23 400лева/с ДДС/, платимо в следните срокове:

1.аванс в размер на 1000.00 лева/без ДДС/ в срок от 10 работни дни след подписване на договора; 2. междинно плащане в размер на 9 750.00 лева/без ДДС/, в срок до 30 работни дни след подписване на договор с финансиращата институция и получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” Разплащателна агенция. 3.окончателно плащане в размер на 8 750.00 лева/без ДДС/ след подписване на приемо-предавателен протокол за извършена работа и в срок до 5 работни дни от датата на одобряване на заявката за окончателно плащане и получаване на окончателното плащане от ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция. Безспорно е, че ответника е кандидатствал с одобрения проект, входиран своевременно в ДФ „Земеделие“ , с рег. № 03274/2017г., но не е получил финансиране от Фонда и не е заплащал на ищеца нищо от уговорените суми за възнаграждение за изработването му.

В отговора на исковата молба ответника не възразява срещу изложените твърдения, които са безспорни между страните. Не възразява срещу точното изпълнението на възложената работа и по приемането на работата на ищеца по проекта.Единствените възражения се свеждат до това, че не дължи сумата за възнаграждение, тъй като не е настъпил падежа на задължението, така както е уговорено в сключения между страните договор.Същевременно, като евентуално се поддържа и възражение за погасяване на вземането по давност.

При отделяне на спорно от безспорно, РС правилно е приел, че за да възникне задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя се изисква кумулативното наличие на: валиден договор за изработка, изпълнение на възложената работа и приемане на работата от възложителя и че в случая тези предпоставки са налице. Приел е обаче, без ответника да възразява за неточно изпълнение, че изпълнението на ищеца не в уговорения между страните срок, тъй като проекта е входиран на 03.10.2016г. Приел е, че чрез използването на проекта, изработен от ищеца, ответникът фактически се е възползвал от неговата изработка в един по-късен момент, което би било основание за плащане, но при изпълнени всички други уговорки в самия договор. За да отхвърли иска, Плевенски РС е приел, че ищецът не е доказал, че претендирайки плащане, че е изготвил и представил 3 на ответника уговорения в чл.4 от договора разходооправдателен документ, дори и за първото плащане – авансовото такова, което без други уговорки, е следвало да бъде платено 10 работни дни след подписване на договора. Приел е, че не са налице и другите предпоставки за изпълнение от страна на ответника на междинно плащане: подписване на договор с финансиращата институция и получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” Разплащателна агенция, нито на окончателното плащане -подписване на приемо-предавателен протокол за извършена работа и в срок до 5 работни дни от датата на одобряване на заявката за окончателно плащане и получаване на окончателното плащане от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция.

Въззивният съд, в настоящия си състав, счита тези изводи за необосновани.

Действително исковата претенция се базира на неизпълнение по договора, а не се претендира неустойка или обезщетение, посочени в чл. 6, ал.1 от договора и не е било необходимо съдът да разглежда спора на базата на тези уговорки или на непредявено от ищеца основание. Неустойка е предвидена/ и то в същия размер като дължимото възнаграждение/ само за случай, при който не е подадено заявление изобщо или при одобрено заявление, не се подпише договор за финансиране, пред каквито хипотези не сме изправени.В случая следва да се приеме, че е налице неизпълнение именно на клаузите по чл. 3 от договора. Безспорно е, че до завеждане на делото не са се осъществили условията, така както са разписани в този текст от договора - подписване на договор с финансиращата институция няма и получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция също не се очаква.Това не означава, че падежа на задължението за плащане на възнаграждението по този договор не е настъпило.Съгласно чл. 11 от него, в случай на отказ за финансиране поради недостиг на бюджет по подмярка 7.2“Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия“ от мярка 7“Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 20142020г., договорът не се прекратява и продължава своето действие за всеки 4 следващ прием на заявления за подпомагане от управляващия орган на ПРСР.

Съгласно чл.12, ал.1 договорът се прекратява с изчерпване на предмета му и извършване на всички плащания.При положение, че и след първия отказ за финансиране, ответника не е получил/няма данни и да е подавал нови заявления/ очакваното финансиране, в зависимост от което е било поставено съгл. чл.3 плащането на договореното възнаграждение, няма как да се случи.

Ето защо следва да се приеме, че падежа на това задължение е настъпил с приключване на Програмата за развитие на селските райони, която е за периода 2014-2020г. При липса на данни, кога е приключило последното финансиране по нея, за дата на падежа следва да се приеме последния календарен ден от 2020г.По см. на чл.12, ал.1 предмета му е изчерпан, но плащания не са направени.

При така изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките за изпълнение от страна на ответника, като същевременно липсва неизпълнение от страна на ищеца и такова даже не се твърди от ответника.

Нещо повече – пред Плевенски ОС са представени доказателства за причините за липсващото финансиране. Със заповед № 03-РД/1791/на л.37/ от 23.05.2018г. на изп.директор на ДФ“Земеделие“ е отказано финансирането на заявлението за подпомагане с идентиф.№ 15/07/2/0/00737 от 03.10.2016г. на НЧ“Просвета 1903“с.*** на стойност 388 140.46лв., като видно от мотивите на заповедта, този отказ не е свързан с представения по заявлението проект „Реконструкция и модернизация на народното читалище“ изготвен от ищеца и съображенията за неодобряване на заявлението нямат връзка с преценката на този проект. Причината за липсващото финансиране стои извън качествата на проекта и изпълнението по процесния договор.Видно от мотивите на отказа, общата сума на подадените заявления по посочената погоре мярка е надхвърляла наличния за периода на прием бюджет за съответната дейност. Поради това са въведени критерии и е направен подбор, поради недостиг на средства за финасирането на всички заявители, като необходимите минимален брой от 32 точки при оценяването не са били достигнати от ответното читалище. То е получило толкова точки колкото е заявило – 26 бр., но те са се оказали недостатъчни.Няма данни и не се твърди през следващите години да са подавани нови заявления, въпреки че читалището е имало основание да стори това, забавяйки плащането по договора.

5

Поради изложеното, претенцията по чл. 79 ал. 1 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена, като не са налице предпоставки за погасяването по давност, предвид изложеното по-горе относно падежа на задължението. Сумата 19 500лв. се дължи ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото 17.09.2021г. до окончателното изплащане.

Претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, изхождайки пак от приетия за падежна дата ден, се явява основателна само за периода 01.01-17.09.2021г., за който се дължи лихва за забава на плащането на главницата от 19 500лв. в размер на 1408.33лв.-изчислен с Електронен калкулатор “Calculator.bg“ За разликата до 9378.48лв. и за периода 03.06.2016г. – 31.12.2020г., претенцията за мораторна лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При така изложеното, следва да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта му с която е исковете са отхвърлени и в частта за разноските, като бъде постановено друго по същество за уважаването им в посочените по-горе размери. В частта, с която претенцията за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД е отхвърлена за разликата до 9378.48лв. и за периода 03.06.2016г. – 31.12.2020г., решението следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските С оглед този изход на делото, следва да бъдат присъдени и направените от страните деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК задължението на другата страна е да заплати разноски съобразно с уважената част от иска, такива ищецът е направил в размер на 1515.14лв., от които има право на 1096.97лв. Ответникът е направил разноски за защита срещу иска в размер на 1000лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска има право на 275.98лв. или по компенсация ответника дължи на ищеца сумата 820.99лв. - деловодни разноски за първата инстанция, които ищеца следва да му заплати. В настоящата инстанция въззивникът е направил разноски за държавна такса 577.57лв. и за адвокатско възнаграждение 500лв., от които има право на 780.17лв., които въззиваемата страна следва да му заплати, а тя от своя страна няма данни да е направила разноски.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26adc4bc-bed4-4220-ab88-e086fe3361a0