Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 22.02.2018, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 122/2017
Вид
Решение № 19
Подписан
22.02.2018
В сила
23.06.2022
Състав
ГОСПОДИНКА ЖЕКОВА ПЕЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 430 ал.1 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И E № 19

22.02..2018 год. гр.Хасково

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд граждански състав в съдебно заседание на 29 януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА

Секретар: Мая Славилова като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧЕВА Т.д. № 122 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Витоша“ , ул.“Околовръстен път“ № 260, ЕИК **** е предявил иск с правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ, чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу ответниците: К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН ********** *** за сумата 78 820,90 лева-предявен като частичен от общия размер главница по договор за банков кредит 168 465,27 лв.;сумата 38 830,77 лева-договорни лихви за периода от 10.07.2014 год. до 16.05.2017 год.;сумата 671,07 лв. такси,сумата 637,56 лв. обезщетение за застрахователни премии и сумата 1039,70 лева-нотариални такси.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците К. и Д. Киреви са сключили договор за банков кредит с дата 07.08.2006 год.По силата на така сключения договор банката-ищец отпуснала кредит на ответниците за покупка и ремонт на недвижим имот,а именно сумата 130 000 лева.Съгласно чл. 1 ал.1 от Договора сумата от 92 320 лева била предоставена за покупката на имота,представляващ Апартамент № 16 находящ се в гр.Стара Загора,а сумата 37 680 лева за ремонт на закупеното жилище.Срокът за връщане на кредита бил уговорен на 276 месеца,съответно договорена е възнаградителна лихва.Твърди още,че цялата сума била преведена по банкова сметка ***,открита на 10.08.2006 год. и била усвоена от кредитополучателите в периода от 10.08.2006 год. до 18.08.2006 год.За обезпечение на кредита,ответниците учредили договорна ипотека,обективирана в нот.акт № 135 ,том 7 рег.№ 9921,дело № 1106/2006 год. на нотариус Денчо Недялков с рег. № 181,район на действие - района на РС-Стара Загора..Според чл. 24 ал.1 от договора страните договорили,че банката-кредитор има право във всеки един момент едностранно да прехвърли вземанията си,произтичащи от договора на друго дружество или институция, в т.ч. и на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД.С договор за цесия от 01.09.2006 год. ищецът прехвърлил своето вземане спрямо ответниците на посоченото дружество,като впоследствие на 06.04.2009 год.отново вземането било прехвърлено на ищеца.Ответниците били винаги своевременно уведомявани за така направените прехвърляния на задълженията им.В исковата молба ищецът твърди още,че между страните били подписани допълнителни споразумения във връзка с изпълнението на договора за кредит,като последното такова е с дата 30.05.2014 год. Към този момент били уточнени и размерите на задълженията и същите възлизали на сумата 179 926,67 лв.На 20.10.2016 год. ищецът след като установил,че ответниците не правят погасителни вноски и са изпаднали в забава,обявил договора за предсрочно изискуем изцяло,като счита,че основание за това му поведение дава уговореното в чл. 18 ал.1 от Договора.Предсрочната изискуемост ищецът обявил на ответниците на 15.11.2016 год.чрез изпращане на нотариална покана,връчена им чрез нотариус Росен Стоименов-Димитровград.Всичко изложено ищецът счита,че обосновава правния му интерес от настоящия иск и претендира сумата 78 820,90 лева-главница,предявена като частичен иск ; 38 830,77 лева-договорна лихва за периода от 10.07.2014 год. до 16.05.2017 год.671,07 лв.-такси по договора за периода от 11.07.2014 год. до 16.05.2017 год.; 637,56 лв.- застрахователни премии,както и сумата 1039,70 лева-разноски за нотариални такси.Сумите ищецът претендира да му бъдат заплатени солидарно от двамата ответници.

ОТВЕТНИЦИТЕ в законния двуседмичен срок, от получаване на исковата молба и приложенията към същата, са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище, че искът е неоснователен.Твърдят,че преди всичко банката кредитор не е имала основание да обяви договора за предсрочно изискуем изцяло.На следващо място намират,че с подписването на допълнителните споразумения незаконосъобразно в главницата е била включвана сумата,представляваща лихва,като по този начин се е увеличавал размера на главницата и се стига до олихвяване на лихва,което намира за недопустимо.На последно място ответниците правят възражение за наличие на неравностойни клаузи в договора за кредит,като твърдят,че изменението на лихвата не било направено при ясни условия и принципи и било пряко волята на ответниците,поради което се нарушавали правилата за добросъвестност.В този смисъл се позовават на разпоредбата на чл. 143 вр. с чл. 146 от ЗЗП и намират тези клаузи за нищожни и като такива не пораждащи правно действие.Намират претенциите за такси,застрахователни премии и нотариални разноски за неоснователни.

Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че „ Юробанк България“АД

/с предишно наименование „Българска пощенска банка/ и ответниците К.Ж.К. и Д.Г.К. е сключен Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот № НL 12607/07.08.2006 год.за сумата общо 130 000 лева.Целта на отпуснатия кредит е била закупуване и ремонт на недвижи имот,поради което в чл. 1 от Договора страните са договорили,че сумата от 92 320 лева се предоставя за самата покупка на имота,а разликата от 37 680 лева-за ремонт на същия.Точно е описан и самия имот,а именно апартамент№ 16 на втори жилищен етаж в сграда,находяща се в гр.Стара Загора,бул.“Руски“ № 67 вх.“А“ с площ от 114,06 кв.м.Договорен е още,че за задълженията по договора кредитополучателите отговарят солидарно.За безспорен съдът намира и факта,че сумата е била преведена от банката кредитор на ответниците,по банкова сметка ***,както и че цялата сума е била усвоена.Безспорно е още,че договора е сключен за срок от 276 месеца,като крайния срок на същия изтича на 10.08.2019 год.Подписан е погасителен план.Видно от чл.6 от цитирания договор е,че кредитополучателите са поели задължение през първата година да плащат месечни погасителни вноски в размер на 471,01 лв.,като с всяка от тях се погасява само главницата,а след този период до края на срока на договора-месечната вноска е договорена в размер на 994,53 лв.-за главница и лихва. Няма спор също,че отпуснатия за закупуването на жилището кредит е бил използван за целта,за която е договорен,което се установява от Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134/08.08.2006 год.А с нот акт № 135/08.08.2006 год. е била учредена договорна ипотека в полза на банката кредитор за обезпечение на отпуснатия кредит.

На 28.04.2009 год. страните са подписали Допълнително споразумение,според което е,че страните към датата на подписването му признават размер на дълга 136 296,91 лева,която сума включва просрочена главница,редовна главница,просрочена лихва и редовна лихва.

На 10.05.2010 год. отново между страните е подписано допълнително споразумение и отново е признат размера на дълга,възлизащ на сумата 145 604,60 лв.,в т.ч. главница,редовна лихва,просрочена лихва и такси.

На 16.08.2011 год. между страните е било подписано трето по ред допълнително споразумение, в което отново е установен размера на дълга, а на 30.05.2014 год. е подписано ново допълнително споразумение,от което се установява,че към тази дата ответниците са дължали по процесния договор суми,както следва: редовна главница- 160 402,35 лв.;просрочена главница- 1029,23 лв.;просрочена лихва-5993,77 лв. и просрочени такси- 121 лева.

Впоследствие ищецът е прехвърлил вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД,което дружество от своя страна малко по-късно отново прехвърля вземането на банката –ищец, като за тези договори ответниците са били надлежно уведомявани.В настоящето дело страните нямат спор по този въпрос,поради което и съдът не намира за необходимо да излага мотиви в тази насока.

В подкрепа на иска си ищецът представи като доказателство два броя Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит от 07.08.2006 год.,връчени на двамата ответници, чрез нотариус Р. С.- с район на действие района на РС-Димитровград,като видно е ,че това е станало на 15.11.2016 год.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна,съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което заключение не бе оспорено и съдът го възприема като компетентно и безпристрастно дадено.

От заключението на в.л. съдът установи,че договорения размер на кредита от 130 000 лева е бил усвоен на три транша - първият на 10.08.2006 год. в размер на 92 320 лева, вторият - на 14.08.2006 год. – 22 608 лева и третия-на 18.08.2006 год.-15 072 лева,като сумите са били преведени по открита на името на ответниците банкова сметка ***.В.л.е установило,че банката-ищец е водила редовно счетоводство и е отразявала съответно всяко движение по договора за кредит.Така е установено,че към 28.04.2009 год.,т.е. към датата на която е подписано първото допълнително споразумение, е била погасена главница в размер на 6 299,18 лева,а дължимата действително такава е била в размер на 8673,73 лв.,т.е. налице е било забавяне възлизащо на 2374,55 лв. неплатена в срок главница.В същата насока в.л. е посочило и размера на погасената лихва,а именно сума от 7968,44 лв.,при дължим такъв размер към тази дата- 19 847,67 лв.,т.е. отново е констатирано забавяне в плащането на дължимата лихва по кредита възлизащо на сумата 11 879,23 лв.Така размерът на общото неизплатено в срок задължение /главница + лихва/ се равнявало на сумата 14 233,72 лв.Ответниците разполагали със сумата 1074,81 лв.,която била приспадната от общо закъснелите плащания,поради което останала сумата в размер на 13 158,91 лв.На посочената дата - 28.04.2009 год. страните подписали първото допълнително споразумение,според което с посочената сума / 13 158,91 лв./ бил увеличен размера на главницата.

От заключението е видно още,че на 10.05.2010 год.,когато било подписано второто по ред допълнително споразумение ответниците през изтеклия едногодишен период не са дължали вноски по главницата, а само лихви,като размерът на дължимата лихва възлизал на 7800 лева,но към датата на подписването на това споразумение са били погасени само 5 532,99 лв. редовна лихва или разликата от 2 267,01 лева е била забавена.Начислени са били такси по обслужването на кредита,като и в това перо,ответниците са били в забава,поради неплащане на сумата 25 лева от общо дължимата 194,51 лв. поради което общо забавеното задължение се определя на сумата 2 291,01 лв.

На 16.08.2011 год. страните са подписали третото допълнително споразумение,от което се установява,че има непогасена главница в размер на 542,72 лв. и лихва в размер на

4445,90 лв.,както и такси в размер на 176,28 лева.Или общо непогасено задължение - 6 064,90 лв./ с извършеното погашение със сумата от 100 лева,налична по разплащателната сметка на ответниците/.

С подписването на поредното четвърто допълнително споразумение на 30.05.2014 год. страните са установили,че общо главница и лихви,както и такси неиздължени в срок възлизат на сумата 7 143,97 лева.,която сума е била капитализирана и отнесена към главницата.

Като краен извод в.л. дава заключение,че след подписването на допълнителните споразумения, в които е отразена волята на кредитополучателите за капитализиране на неплатените в срок главници и лихви,т.е. закъсненията да се отнесат към главницата,в крайна сметка е капитализирана сума в размер на

49 926,67 лв.,което от своя страна е дало основание да се установи точния размер на главницата,който възлиза на сумата 168,465,27 лв.Размерът на договорените лихви от своя страна възлиза на 38 830,77 лв., а на дължимите такси -671,07 лв.и за застрахователните премии- 637,07 лв.В.л. даде заключение,че общият размер на погасените главници е 11 461,40 лева, а на погасените лихви - 83 637,78 лв. В.л. дава заключение и по поставената от ответниците задача,като сочи размера на дълга-главницата и лихва към датата 01.09.2006 год. и към 06.04.2009 год./ моментите на сключване на договорите за цесия/,като съдът намира,че тези данни по делото нямат отношение към настоящия спор и не могат да повлияят на крайния му извод.