Решение № 244 от 28.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№244 28.06.2018г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети и девети май две хиляди и деветнадесета година:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №264 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №20/25.01.2019г., постановено по гр.д.№899/2016г. по описа на РС- В. е признато за установено в отношенията между Н.Г.Н., с ЕГН **********,*** от една страна и Б.А.Х. *** и П.Н.М. *** от друга, че Н.Г.Н., с ЕГН ********** е собственик на 35 тридесет и метра, съставляващи ½ идеална част от дворно място с площ от 70 квадратни метра, представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия плана от 2014г. на гр.В., който е бил част от ПИ №2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по отменения план от 1983г. по плана на гр.В., при граници и съседи: улица „Б.П.“, УПИ №XVI - 2817, УПИ №XV- 2646 от кв.1631 по плана на гр.В., като са осъдени да му отстъпят собствеността и да предадат владението на същия.

Отменен е частично, на основание чл.357, ал.2 от ГПК, К. НА №../22.04.2016г., с който на основание наследяване и и покупко-продажба са признати за собственици Б.А.Х. на 1/2 ид. част и П.Н.М. на 1/3 ид. част от имот кад.№ 8785, с площ от 270кв.м., за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В., само до размера от 35кв.м., представляващи ½ ид. част от площта на бивша улица тупик, предвиден в отменения план от 1983г. на гр.В., като е отхвърлен иска за отмяна на целия нотариален акт и за разликата извън горната площ, като неоснователен.

Отхвърлен е иска по чл.54, ал.2 от ЗКРИ на Н.Г.Н., с ЕГН **********,*** срещу Б.А.Х. *** и П.Н.М. *** за установяване, че е допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед №1109/07.08.2014г. на Кмета на Община- В., за изменение на уличната регулация за улицата- тупик с о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б, с площ общо 70кв.м., като неправилно е попълнена и поставен топографски знак „Z“, с което площта на улицата тупик е изцяло приобщена към имот УПИ № XXX- 2629,2645 с нов номер на УПИ №ХХХ-8785 в кв.1631 по регулационния план на В. по Заповед №1109/07.08.2014г., тъй като ½ идеална част с площ от 35.00кв.м. е собственост на ищеца, при граници и съседи на приобщената улица тупик към УПИ № XXX- 8785: улица „Б.П.“; УПИ № XVI - 2817;

УПИ № XV-2646, кв. 1631 по плана на гр.В., като неоснователен.

Осъдени са, на основание чл.109 от ЗС, И.Г.К.

*** и П.Н.М. ***, да премахнат незаконно изградената част от масивен строеж-заведение от 43.00кв.м., като част от търговския обект /заведение/, попадаща в УПИ №XV-2646 в кв.1631, а именно частта от сградата с форма на четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10м- цялата южна фасада - в имота на ищците, 2.20 м - по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада, като е отхвърлен иска за премахване на цялата сграда извън горната незаконно построена част, като неоснователен.

Осъдени са Б.А.Х. ***, П.Н.М. *** и И.Г.К. ***, да заплатят на Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***; М.Н.Н., с ЕГН ********** ***; И.Н.Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 1125лв.- разноски за производството.

Осъдени са Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, да заплати на Б.А.Х. ***, сумата от 450лв.- разноски за производството.

Осъдени са М.Н.Н., с ЕГН ********** *** и И.Н.Н., с ЕГН ********** ***, да заплатят на И.Г.К.

***, сумата от 150лв.- разноски за производството.

Осъдени са Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, М.Н.Н., с ЕГН ********** *** и И.Н.Н., с ЕГН ********** ***, да заплатят на П.Н.М. ***, сумата от 750лв.- разноски за производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Д.К., в качеството й на пълномощник на И.Г.К.- ответник по гр.д.№899/2016г. по описа на РС- В. в частта, с което последния е осъден, на основание чл.109 от ЗС да премахне незаконно изградената част от масивен строеж- заведение от 43кв.м., като част от търговски обект попадаща в УПИ ХV-2646, в кв.1631, а именно частта от сградата с формата на четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10м.- цялата южна фасада- в имота на ищците, 2.20м.- по западната фасада и 3.31м.- по източната фасада.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано.

Визира се, че към момента на проектирането и разрешаването на въпросната сграда Н.Н. и В.. Х. са били съсобственици на имот 2646 и съответно съсобственици на парцелите отредени за този имот- ХV и ХХХ. В..

Х. при проектирането и строителството на процесната сграда не е навлязла в чужд имот, а в парцел, отреден за имот, който е притежавала заедно с Н.Н. и то след като от последния е получила изрично разрешение облечено в изискуемата се от закона форма, с което в нейна полза е прехвърлено правото на строеж.

Приема се, че наличието на това разрешение-съгласие е основополагащо се в отношенията между настоящите страни в процеса, досежно преценката действията на инвеститора и съответно дължимото се поведение на настоящия ответник.

Счита се, че първоинстанционният съд не е обосновал, защо при наличието на този набор документи за процесната сграда, действията на ответника са неоснователни. Даденото съгласие от праводателя на ищците, като съсобственик в имот 2646 дало правото на праводателя на ответника да построи сградата, а след построяването да стане собственик на търговския обект ситуиран в имот 2646.

В тази насока се приема, че решението в обжалваната му част е неправилно.

Счита се, че решението е недопустимо. В тази насока се сочи, че в производството пред първоинстанционния съд са разгледани искове предявени от различни лица- ищци, срещу различни ответници.

Приема се, че процесуалният закон не допуска такова съединяване на искове и постановеното в подобно производство решение е недопустимо.

Искането е за уважаване на жалбата и отмяна на решението в обжалваната му част.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от адв.Е.Б., в качеството й на пълномощник на Б.А.Х. и П.Н.М. в частта с която, районния съд е приел за установено, че ищеца Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващи 1/2ид.ч. от дворно място с площ 70кв.м., представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия план от 2014г. на гр.В. и Б.А.Х. и П.Н.М. са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението му, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК, частично е отменен К. нотариален акт №../22.04.2016г. до размера на 35кв.м.

Визира се, че с писмения отговор своевременно е направено възражение, че при предявен иск за собственост, ищецът следва да докаже, че му принадлежи претендираното право на собственост.

Сочи се, че в исковата молба ищецът твърди, че улицата тупик е публична общинска собственост, но нито в исковата молба, нито в срока по чл.143, ал.2 от ГПК, ищецът е въвел твърдение, че не е изпълнена процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствениците. В доклада на делото също не е въведено такова обстоятелство.

В противоречие с данните по делото, районният съд е приел, че с кадастралния план от 1983г. е било предвидено отнемане по регулация на част от имота за създаване на улица „тупик“, но тази регулация не е приложена, тъй като не е изплащано обезщетение на правоимащите собственици и това е коригирано с плана от 2014г., като процесните 35кв.м.

/като част от 70кв.м./ са приобщени към имота на Б.Х. и П.М..

Приема се, че от всички събрани по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че улицата тупик е създадена и реализирана с плана на гр.В. от 1983г., съответно изменението през 1984г. и мероприятието е реализирано. Няма данни, а и не се твърди заповедта, с която е обособена улицата тупик през 1983г. осигуряваща достъп до парцел №ХХХ-2629, 2646 в кв.163А да е обжалвана.

Моли се за приемане като основателна подадената жалба и отмяна на решението в обжалваните му части, като съответно бъдат отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и съответно иска по чл.537, ал.2 от ГПК.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от адв.Е.Б., в качеството й на пълномощник на П.Н.М. в частта, с която П.Н.М. и И.Г.К. са осъдени да премахнат незаконно изградената част от масивен строеж- заведение, цялото с площ от 43кв.м.- попадаща в УПИ ХV- 2646 в к.1631, а именно частта от сградата с форма на четириъгълник с размери, като е отхвърлен иска за премахване на цялата сграда.

Твърди се, че с приетата по делото

Декларация от 11.08.2011г. с нотариално заверени подписи- ищецът Н.Г.Н.- собственик на имот пл.№2646, а Е.И.В.- собственик на 1/2ид.ч. от парцел ХХХ, пл.№2629 с подписите си са заявили, че са съгласни В.. Г. Х., съсобственик на парцел ХХХ, пл.№2646 и пл.№2629 да пристрои откъм южната част постройка от 60кв. Сам ищецът се е съгласил и неговата покойна сестра В.. Г. Х. е построила търговски обект върху 43кв.м., като строителството е изпълнено през 1992г. и оттогава до предявяване на иска са изминали тридесет и четири години. Приема се, че същественото в случая, е че Н.Г.Н. е дал съгласието си като собственик на имот пл.№2646, а не като собственик на УПИ ХV- 2646.

Излагат се доводи, че съществуваща към

1992г. съсобственост в отредените за имот пл.№2646 два парцела. Като е реализирала строителство през 1992г., със съгласието на ищеца, В.. Х. е построила сграда, част от която попада в УПИ ХV-2646, в който тя притежавала като наследник на Г.Н. право на собственост. От построяването на сградата до предявяване на иска са изминали повече от двадесет години, а към 2002г., когато е починала В.. Г. Х. за нея е изтекла десетгодишна придобивна давност върху сградата.

Моли са за отмяна на решението в тази му обжалвана част, като бъде отхвърлен предявения иск.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на адв.Т.З. на въззивните жалби на адв.Б. с вх.№866/19.02.2019г. и с вх.№867/19.02.2019г.

По отношение на първата въззивна жалба касаеща искането за отмяна на решението в частта по чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2 от ГПК за дворното място от 35кв.м., съставляващо 1/2ид.ч. от дворно място 70кв.м. се приема, че тя е необоснована, недоказана с писмените и гласни доказателства. Оспорва се същата, тъй като тя не отговаря на фактическите данни, които безспорно установяват, че ищецът Н.Г.Н. и сестра му В.Г. Х., като наследници на Г. Н.Н. са собственици при равни права на 1/2ид.ч. от дворно място съставляващи имот пл.№2646 по отменения план от 1983г., който е заснет с пл.№87 от предходния план от 1983г. на гр.В..

Твърди се, че правилно съдът е признал за установено, че Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващо 1/2ид.ч. от дворно място 70кв.м., представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия план на гр.В. от 2014г., последица от което са осъдени Б.А.Х. и П.Н.М. да отстъпят собствеността и предадат владението на същия.

Относно предявения иск, с правно основание по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на нотариалния акт се приема, че съдът при фактическите данни, основателно е установил, че всъщност площта от 70кв.м. е била отредена улица тупик.

Досежно въззивната жалба на адв.Б. за отмяна и отхвърляне на предявения иск, с основание чл.109 от ЗС се приема, че тази въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 от ГПК От друга страна се твърди, че решението е правилно и законосъобразно, като мотивите на решението са обосновани от представените писмени и гласни доказателства. Излагат се съображения в тази насока.

Моли се за оставяне без уважение на подадените въззивни жалби.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на адв.Т.З. на въззивната жалба на адв.Д.К. в качеството й на пълномощник на И.Г.К..

С него се оспорва подадената жалба, като недоказана с представените писмени и гласни доказателства. В този смисъл се излагат доводи.

Приема се, че правилно районният съд е постановил решението си с правно основание чл.1098 от ЗС, да бъде премахната част от масивния строеж попадащ в УПИ №ХV- 2646 в кв.1631.

Моли се за потвърждаване на решението в тази му обжалвана част.

В съдебно заседание, жалбоподателят И.К., редовно призован, не се явява. Последният се представлява от пълномощника му адв.К.. От страна на последната се поддържа подадената от нея въззивна жалба.