Определение № 21262 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21262 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100511507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 286793/28.08.2025 г. на КРЕДИСИМО ЕАД – в качеството му на длъжник, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 5401/21.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 6965/2025 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, в частта й за разноските. В тази връзка са изложени оплаквания за прекомерност на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение от 430 лв., чийто размер счита за несъответен на материалния интерес според претендираните суми за главницата и лихвата, както и на фактическата и правна сложност на производството и извършеното процесуално действие от името на заявителя, изразяващо се в подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК по образец. Претендираното адвокатско възнаграждение в посочения размер за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв счита за злоупотреба с право. Моли заповедта за изпълнение да бъде изменена в частта за разноските, като посоченото в тях адвокатско възнаграждение от 430 лв. бъде редуцирано до размера на 150 лв., който счита за справедлив.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – Л.П.П., чрез адв. П.П., в който се оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения. Поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение от 430 лв. е под установения минимален такъв според материалния интерес в производството съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, като счита същото за съответно на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба с вх. № 297181/10.09.2025 г. /на СРС/ на Л.П.П. – в качеството му на заявител, срещу разпореждане № 121816 от 04.08.2025 г. по ч.гр.д. № 6965/2025 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, с което е постановено обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството по делото. Излагат се доводи, че с така постановения съдебен акт се прегражда възможността на кредитора да се удовлетвори в размер на сторените от него разноски в заповедното производство и съобразно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото не е налице доброволно плащане на 1 същите. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като делото бъде върнато за продължаване на необходимите съдопроизводствени действия. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и обсъди материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Депозираната частна жалба с вх. № 297181/10.09.2025 г. /на СРС/ на Л.П.П. е подадена в законоустановения за това срок и от субект, разполагащо с надлежната легитимация за това и в този смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д.№ 6965/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, по искане на заявителя Л.П.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2025 г. срещу длъжника КРЕДИСИМО ЕАД за сумата от 1 405.56 лв. – представляваща главница за неоснователно заплатена сума въз основа на нищожна клауза за поръчителство към договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 279.76 лв. – лихва за забава за периода 31.03.2023 г. – 03.02.2025 г., и разноските за производството в размер на 28.11 лв. – внесена държавна такса и 430 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника КРЕДИСИМО ЕАД, в което се излагат твърдения за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение на сумите по заповедта за изпълнение, с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение. С разпореждане рег. № 60360/10.04.2025 г. е указано на заявителя в 3дневен срок от съобщението да изрази становище по постъпилото възражение по чл.

414а ГПК в приложение на предвиденото в ал. 4 от посочената разпоредба. С молба с вх. № 259996/30.07.2025 г. заявителят е изразил такова, че е извършено плащане от длъжника КРЕДИСИМО ЕАД на сумите по заповедта за изпълнение, с изключение на сумата от 430 лв. – адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане от 04.08.2025 г. е постановено обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството по делото, като в мотивите си съдът е приел, че в изразеното становище по възражението по чл. 414а ГПК кредиторът е заявил, че не поддържа заявлението си в частта по вече заплатените суми, което изявление първоинстанционният съд е възприел като такова по смисъла на чл. 232 ГПК с надлежно десезиране на съда с първоначално предявената претенция.

Възражението по чл. 414 а ГПК по своя характер цели преустановяване извършването на последващи действия от заявителя за установяване на вземането му при извършване на плащане на дълга, като по този начин се демонстрира безспорност на вземането, установяването на която е целта на заповедното производство. При подадено възражение по този ред съдът дължи да предостави възможност на заявителя за становище, като в случай че не депозира такова в определения за това срок, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена изцяло или отчасти. В този смисъл, при постъпило възражение по чл. 414 а ГПК заповедният съд всякога дължи произнасяне по него и евентуално постъпилото становище, както и преразглеждане на въпроса за претендираните разноски, в случай че тяхната дължимост е оспорена.

С оглед възражението на длъжника за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение, поради погасяването им чрез плащане, в компетентността на първоинстанционния съд е възложена преценката при възражение от страна на длъжника и относно разноските. От систематичното място на разпоредбата, в която е предвидено правото на длъжника да възрази срещу присъдените със заповедта разноски – чл. 414а, ал. 3 ГПК спрямо ал. 5, с която се възлага на заповедния съд произнасянето по възражението – както за недължимост на сумите по заповедта 2 поради плащане, така и за недължимост, респ. неправилно определяне на дължимите разноски със заповедта за изпълнение, следва поставянето в компетентността на заповедния съд произнасяне по възражението в цялост, като бъде преразгледан въпросът относно всички претендирани от заявителя суми, включително и за разноските.

Предвид гореизложеното, постановеното от първоинстанционния съд разпореждане от 04.08.2025 г. за обезсилване заповедта за изпълнение и прекратяване на производството е в противоречие с предвиденото в разпоредбата на чл. 414а, ал. 5 ГПК, с оглед постъпилото становище от кредитора и заявеното изрично оспорване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че по този начин се прегражда правото му на разноски, с оглед постановеното обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло. Обжалваното разпореждане в този смисъл следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските е преждевременно подадена, доколкото е обусловена от произнасянето от заповедния съд по възражението по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК. Производството по същата следва да се прекрати, като делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в този смисъл.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на жалбоподателя Л.П. следва да бъдат присъдени претендираните от него разноските за производството в размер на 15 лв. – внесена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 297181/10.09.2025 г. /на СРС/ на Л.П.П. разпореждане № 121816 от 04.08.2025 г. по ч.гр.д. № 6965/2025 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, с което е постановено обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратено на производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх. № 286793/28.08.2025 г. на КРЕДИСИМО ЕАД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 5401/21.02.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 6965/2025 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, в частта й за разноските.

ВРЪЩА делото на СРС, 144 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в мотивите по-горе за произнасяне по реда на чл. 414, ал. 5 ГПК.

ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Витоша“№********, Бизнес център „България“, да заплати на Л.П.П., ЕГН **********, с адрес – гр. Хасково, бул. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15 лв. – съдебни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4