Решение № 269 от 10.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Червен бряг, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20264440100190 по описа за 2026 година

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. И. М. с ЕГН ********** от *** А,-чрез адв. Ц. А. - ПлАК против: И. Б. Т. с ЕГН ********** от ***, обл. Плевен *** с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се произнася по въпроса за вината.

С исковата молба са представени като писмени доказателства – Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № *** г. на Община Червен бряг, Копие от Дубликат на Удостоверение за раждане по акт за раждане № *** г. на община Червен бряг, Копие от Дубликат на Удостоверение за раждане по акт за раждане № *** г. на община Червен бряг, квитанция за платена държавна такса.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак №*** год. в Гърция, от който брак имат родени две деца, които към момента са малолетни – *** Т. роден на *** година в Гърция и *** И.а Т.а родена на *** година в Германия.

Твърди се, че до 2025 година живеели в ***. През 2025 година ищцата напуснала семейното жилище заедно с дъщеря им ***, като ответника заживял със сина им ***. Не желае да се издирват мотивите за раздялата им.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, като й бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака им деца.

1

Претендира месечна издръжка в размер на по 200,00 /двеста/ евро за всяко дете: *** Т. с ЕГН ********** роден на *** година в Гърция и *** И.а Т.а с ЕГН **********, родена на *** година.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор е постъпил от ответника, с който заявява, че е съгласен да бъде прекратен брака, като прави искане упражняването на родителските права върху родените от брака им деца да бъдат възложени на него.

Претендира ищцата да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на по 200,00 /двеста/ евро за всяко дете, считано от подаване на отговора по чл. 131 от ГПК. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане гр. Червен бряг се излага, че било извършено социално проучване, като бил посетен адреса, където живее детето *** Т.а, заедно с майка си в ***. От проведения разговор с ищцата се установило, че с ответника са разделени от месец юни 2025г., като не посочва мотивите за раздялата. Детето е в добро общо здравословно състояние. Видимо между майката и детето има изградена силна емоционална връзка. Майката има изградени навици н умения, като полага адекватни грижи за детето. Създала е подходящ режим на отглеждане, като за отглеждането на детето помагат и нейните родители.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Ц. А. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА- редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Костадин В., който пледира за прекратяване на брака. Желае упражняването на родителските права върху родените от брака им деца да бъдат възложени на него, ищцата да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка за двете деца. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, че страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на ***г. за което обстоятелство е съставен Дубликат на удостоверение за сключен граждански брак № *** г., съставен в гр. Червен бряг, обл. Плевен.

От брака си имат две деца – *** Т. с ЕГН **********, роден на *** година в Гърция и *** И.а Т.а с ЕГН **********, родена на *** година в Германия, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на ***г., като през 2025-а година след изневяра на ищцата страните са се разделили. От тогава съпрузите не поддържат никакви контакти. Страните живеят, към датата на 2 постановяване на настоящото съдебно решение, повече от девет месеца в условията на фактическа раздяла, като ищцата, изразява своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от девет месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата желание за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.

Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Съгласно т.2 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. На изследване подлежи всяка конкретна причина, всеки установен с ангажираните по делото доказателства факт, без значение дали е изрично въведен като основание от страна по делото или не.

Принципно, в бракоразводно дело съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.

Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От събраните гласни доказателства, се установи, че ищцата е изневерявала на ответника няколко пъти, като последният път напуснала семейното жилище. От друга страна, тя обяснява това нейно поведение със сериозно несходство в сексуалните им отношения, което не се спори от ответника.

При така събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че вината за настъпилото разстройство на брака е на двамата, като следва да бъде постановен искания развод и бъде прекратен брака на основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

3

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата.

Съгласно чл. 59, ал. 2, СК, вр. ал.4, съдът решава въпросите относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти между децата и другия родител, и местоживеенето, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Съгласно трайната съдебна практика, при взимане на решението си, съдът следва да се ръководи при отчитане на всички интереси, но приоритет има интереса на децата, за който съдът следи служебно.

- На следващо място, желанието на родителите и това на децата, както по въпроса за упражняването на родителските права, така и по отношение мерките за лични контакти, не се явяват задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се отчитат при оценка на останалите доказателства по делото, като отново водещ се явява интереса на децата. Това е така, дори и в случаите, в които по делото се установява липса на нормална комуникация и недоверие между двамата родители, каквато е процесната хипотеза. Ето защо, като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения следва да бъдат определени така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на отношенията между родители и деца, без чрез така определения режим на лични контакти да се кумулира допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите .

Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК, като разгледа заедно с иска за развод предявените искове за упражняване на родителските права и личните отношения между родителите и непълнолетните деца в настоящия случай, съдът счита че, при формиране на преценката си следва да вземе под внимание изводите от социалния доклад, които дават отговор за категоричен превес по отношение участието на майката в грижите за *** И.а Т.а.

В допълнение, съдът взима под внимание изводите от социалния доклад за наличие на запазена понастоящем и добра социална връзка между *** и семейството на майката (което е участвало в грижите за нея и през периода на отсъствие на бащата).

Посоченото обстоятелство съдът взима като аргумент при преценката си с оглед задължението си за съобразяване на родителския капацитет на страните.

От социалния доклад, обаче, се установява, че непълнолетната *** рядко прекарва време с баща си, тъй като той живее в Германия.

При взимане на окончателната си преценка, настоящият съд изследва и прецени и възможността дали би било в интерес на децата да живеят разделени, което обсъди, с оглед обстоятелството, че *** Т. живее с бащата в Германия, където учи. Като взе предвид, че с 4 оглед горния коментар на събраните доказателства, емоционалната връзка на дъщерята с майката е по- силна, като взе предвид възрастта и пола на детето, както и запазване общуването със социалното обкръжение на майката, в което детето е било отглеждано преимуществено до момента (семейството на майката), съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права върху малолетната *** И.а Т.а на майката. Що се отнася до упражняването на родителските права върху малолетния *** Т., съдът счита, упражняването на родителските права в този случай следва да бъде предоставено на бащата.

Това решение на съда е мотивирано от необходимостта да не се нарущават интересите на децата, тъй като към момента и двете са записани в училища, в различни държави, на различни езици, и да не се налага промяна в социалното им положение.

По отношение на режима на лични отношения:

Личните контакти между детето *** И.а Т.а и бащата да се осъществят като бащата да има право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и по две седмици по време на лятната и една седмица по време на зимната ваканция, които седмици да не съвпадат с отпуска на майката, до навършване пълнолетие на детето.