Решение № 586 от 25.07.2018, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 25.07.2018г., гр.Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд гражданско отделение,

На четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател:Чавдар

Тодоров

Секретар:Зоя Равенска като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1335 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от

“БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК “Младост” 4, “Бизнес Парк София”, сграда 14 против С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.

Ответникът не е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, като в съдебно заседание, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК оспорва предявените искове.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№445/2017г. е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 2706.59 лв.-главница по договор по договор за потребителски заем, сключен на 01.09.2014г, възнаградителна лихва в размер на 881.48 лв. за периода от 05.08.2015г. до 05.03.2018г, мораторна лихва в размер на 327.43 лв. за периода 05.09.2015г. до 11.03.2017г., ведно със законна лихва от датата на постъпване заявлението в съда-21.03.2017г. до окончателното изплащане.В срока по чл.415 ГПК било депозирано възражение от длъжника, което обусловило и предяваването на настоящия иск.

Твърди се по исковата молба, че на 01.09.2014г. между страните е сключен договор за потребителски заем, по който ищецът предоставил на ответника парична сума в размер на 3 200 лв. и закупуване на застраховка от 417.90 лв.Ответникът от своя страна поел задължението да изплати заема на 42 месечни вноски, всяка по 119.90 лв., представляваща главница и договорено оскъпяване.Ответникът преустановила плащането на 05.08.2015г., като към този момент била погасила 10 месечни вноски.На основание чл.5 от договар, вземането на ищеца станало изцяло предсрочно изискуемо и ответникът следвало да заплати сума в размер на 3588.07 лв.-размера на задължението му, представляващо останалите 32 бр. погасителни вноски към 05.09.2015г.Въпреки настъпилия падеж на втора непогасена вноска, ответникът не изпълнила задълженията си, поради което й била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично вземането било обявено за предсрочно изискуемо.Ответникът дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 327.43 лв. за периода от настъпване изискуемостта-05.09.2015г. до 11.03.2017г.По описания начин, към момента на подаване на заявлението ответникът дължала 2706.59 лв.-главница881.48 лв.-възнаградителна лихва и 327.43 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.

От представените по делото доказателства: копие от договор за потребителски кредит, извлечение от погасителен план и общи условия, за съда се налага извод, че предявените искове са основателни, като съображенията на съда са следните:

От приложеното копие от договор следва извод, че на посочената дата между страните е сключен договор от вида на посочения в исковата молба, като ищецът в производството е предоставил на ответника сумата от 3200 лв., като е закупена и застраховка „Защита на плащанията”, на стойност 417.98 лв. Договорено е, че задължението ще се изплаща при месечни вноски-42 на брой, по 119.90 лв. всяка., както и общия размер на плащанията на ответника- 5035.90 лв.Ответникът не проведе доказване, а и не твърди да е изпълнил задълженията си по договора.

Доколкото задължението на ответника е парично, с договорен между страните падеж, то с настъпването му ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва в размера претендиран от ищеца и и неоспорен от ответника.

При гореизложените доводи, съдът счита, че ищецът в производството доказа, че между страните е сключен договор за паричен заем, като е предоставил на ответника сумата от 3200 лв. и стойност на застраховка в размер на 417.90 лв.Последният е поел задължение да върне сумата на месечни вноски вноски, в които е включена и договорна лихва.Посочен е и общия размер на сумата, която е следвало да върне ответника.Договорено е, че при неизпълнение на две или повече вноски цялата сума става предсрочно изискуема.Липсва проведено доказване от страна на ответника, че задължението е изплащано, респ. погасяване на вземанията, поради което предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Възражението на ответника за липса на доказателства за наличието на представителна власт на лицето, подписало договора Л. С. Ц., съдът намира за неоснователно.След справка в ТР се установява, че предмет на дейност на ищеца е „отпускане на заеми“.В този смисъл за него договора за паричен заем е търговска сделка.Ищецът не се противопоставил и е изпълнил задълженията си по договора, поради което липсата на доказателства за наличието на представителна власт за лицето подписало договора, не означава липса на договор.Ищецът проведе доказване, че е предоставил сумата на ответника, при поето насрещно задължение за връщането й при определени условия.В този смисъл налице е договор между страните и поети насрещни задължения от същите, поради което това възражение е неоснователно.

При горните изводи, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и деловодни разноски по производството в размер на 658.26 лв.-внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като-128.31 лв по ч.гр.д.№445/17г. и 529.95 лв.по исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК “Младост” 4, “Бизнес Парк София”, сграда 14 в размер на2706.59 лв.-главница по договор по договор за потребителски заем, сключен на 01.09.2014г, възнаградителна лихва в размер на 881.48 лв. за периода от 05.08.2015г. до 05.03.2018г, мораторна лихва в размер на 327.43 лв. за периода 05.09.2015г. до 11.03.2017г., ведно със законна лихва от датата на постъпване заявлението в съда-21.03.2017г. до окончателното изплащане , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№445/2017г. на КРС съществува.

Осъжда С.И.Н. да заплати на “БНП ПАРИБА Пърсънъл

Файненс” ЕАД сумата от 658.26 лв.-внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като-128.31 лв по ч.гр.д.№445/17г. и 529.95 лв.по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в

2 седмичен срок от връчването му на страните.

Райнен съдия: