Решение № 98 от 07.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500038 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Ж. Н. Й., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Д. К., въззивна жалба срещу Решение № 481/12.12.2023г. по гр.д. № 104/2023г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.312 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което е оправдан с решение по НАХД № 21801/2021г. на Районен съд – Плевен, потвърдено с Решение по ВНАХД № 390/2022г. на Окръжен съд - Плевен, за сумата над 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита, че присъденото му обезщетение не съответства на критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Намира, че при определяне на размера му съдът не е съобразил създадената у него несигурност за бъдещето му по време на висящността на наказателното производство, накърняването на доброто му име в обществото и 1 затрудненията в работата му, интензивността на предприетите по време на разследването действия, отражението на производството върху начина му на живот, преживения силен психически и емоционален стрес. Не било отчетено обстоятелството, че образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено, но след протест на прокурора то е било внесено втори път в съда. В по-голяма степен следвало да бъде отчетена накърнената му възможност за професионална и социална реализация. Излага, че в резултат на незаконното обвинение са му причинени значителни неимуществени вреди, включително и такива от прекалено голямата продължителност на досъдебното производство. Счита, че е налице порок на решението поради постановяването му от съдебен състав, за който е било налице основание за отвод. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер от 60 000 лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – Прокуратурата на Република България, е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната неоснователност. Счита, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.

В съдебно заседание възивникът, лично и със своя пълномощник – адвокат Д. К., поддържа въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, както и искането, направено с нея. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба и поддържа съображенията си за правилност на обжалвания акт, изложени в отговора. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение, в случай на уважаване на въззивната й жалба, и моли за неговото намаляване.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

С Постановление от 04.05.2018г. на прокурор при Апелативна прокуратура-Велико Търново било образувано досъдебно производство № 814/2018г. по описа на Районна прокуратура-Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316 вр. чл.312 ал.1 от НК. С Постановление от 26.11.2020г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление за това, че на 26.10.2015г. в град Плевен, в сградата 2 на Районен съд-Плевен, по НОХД № 985/2015г. по описа на съда, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – амбулаторен лист № 2044/30.10.2022г., удостоверяващ лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност. Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, след което проведен разпит в това му процесуално качество.

На 27.01.2021г. Районна прокуратура-Плевен внесла в съда Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Ж. Н. Й. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Проведени били две съдебни заседания с участието на ищеца и неговия защитник в наказателното производство, като във второто заседание съдебното производството било прекратено на основание чл.378 ал.3 от НПК и делото върнато на прокурора за последващи процесуални действия.

С Постановление от 25.08.2021г. обвинението спрямо ищеца било прецизирано, като същият бил обвинен, че е извършил гореописаното деяние в условията на продължавано престъпление – в периода 25.06.2015г. – 26.10.2015г. и опосредствено, чрез упълномощен от него повереник, посредством депозирана молба до Районен съд-Плевен по НОХД № 985/2015г. от адвокат Б. И. П. - Й. – АК-Плевен. На същата дата отново бил проведен разпит на ищеца в качеството на обвиняем.

На 30.09.2021г. в Районен съд-Плевен бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Плевен срещу ищеца за гореописаното престъпление по чл.316 вр. чл.312 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, въз основа на който било образувано НОХД № 1801/2021г. по описа на съда. По делото били проведени четири съдебни заседания с участието на обвиняемия и неговия защитник. С Решение № 189/31.03.2022г. съдът признал обвиняемия Й. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдал по него изцяло. Срещу решението постъпил протест от прокурора и с Решение № 119/27.06.2022г. по ВНОХД № 390/2022г. на Окръжен съд-Плевен първоинстанционното решение било потвърдено. Последното е добило законна сила от 27.06.2022г., доколкото въззивното решение е необжалваемо.

По делото е представено ЕР № 1174/23.04.2018г. на ТЕЛК, IV-та МБАЛ – София ЕАД, с което е определена 50% трайно намалена работоспособност на ищеца с водеща диагноза – Други форми на хронична исхемична болест на сърцето, общо заболяване – АХ-III степен хипертонично сърце, стабилна стенокардия – I-II степен, дископатия лумбо-сакрална, коксартроза вдясно, гонартроза вдясно. В анамнезата е посочено, че касае за пациент с дългогодишна артериална хипертония.

Видно от ЕР № 1147/21.04.2021г. на ТЕЛК, IV-та МБАЛ – София ЕАД, ищецът е преосвидетелстван - отново с 50% трайно намалена работоспособност, водеща диагноза Други форми на хронична исхемична болест на сърцето, общо заболяване – АХ-III степен хипертонично сърце, стабилна стенокардия – I-II степен.

Гореизложените факти не са спорни между страните по делото.

По спорните обстоятелства са събрани гласни доказателства. Св. И. Й.а, дъщеря на 3 ищеца, установява, че през 2017-2018г. при баща й се появили сърдечни проблеми – високо кръвно налягане, сърцебиене, виене на свят. Била му поставена диагноза исхемична болест на сърцето и хипертония. Започнал да приема лекарства, не се чувствал особено добре, бил доста притеснен. Свидетелката го виждала пребледнял, предпочитал да си почива, не бил много активен, повече лежал. Причината за влошаване на здравословното му състояние била получена призовка във връзка с лъжливи данни по дело за неверен болничен лист. След този момент той станал много нервен и напрегнат. Първо станал обвиняем, после подсъдим и това се отразило негативно на здравето му. Не спял добре, изпотявал се, появили се сърдечни болки и задух. Свидетелката установява, че понастоящем здравето на ищеца продължава да не е добро, имал проблеми със съня, изпитвал страх, трудно му било да шофира, трудно се концентрирал, бил отпаднал.

Св. Е. Й. А. - Й., съпруга на ищеца, установява, че след като през 2016-2017г. съпругът й узнал, че срещу него се води дело за болничен лист с невярно съдържание, поведението му се променило, получил нарушения на съня, сърцебиене, задъхвал се при изкачване на стълби, измервал пулса и кръвното си налягане по няколко пъти, започнал да посещава кардиолог, проведено било изследване с холтер, предписани били лекарства. Бил непрекъснато нервен и пиел билки, които закупувал от билкар от Плевен. Свидетелката посочва, че промяната в здравословното състояние на ищеца настъпила след обвинението за фалшивия болничен лист, тъй като преди това той нямал такива оплаквания, а и не се натоварвал физически. Бил оперен певец.

Св. К. А. посочва, че е билкар и че ищецът закупувал от него билки за майка си, а след това и за себе си. След спречкване с негов съсед, който му натиснал палеца на ръката и го обърнал, ищецът приемал лекарства и затова той му давал билки, които да неутрализират негативните реакции от медикаментите. С тях ищецът пречиствал черния си дроб и жлъчката, пиел билки за нерви, за щитовидната жлеза, за безсъние. Те помагали и на сърцето. Свидетелят заявява, че Й. имал напрежение от водени дела с негов съсед.

За установяване на последиците върху здравето на ищеца вследствие воденото срещу него наказателно производство, след извършен преглед от вещото лице и въз основа на представени от ищеца амбулаторен лист от 12.06.2023г. и резултат от проведено изследване с холтер, е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е прието от съда.

От същото се установява, че стресът от воденото срещу него наказателно производство не е главна, водеща или единствена причина за влошаване на заболяванията му – артериална хипертония и исхемична болест на сърцето, но е възможно в някаква степен да е повлиял негативно върху общото му здравословно състояние и да е изострил /влошил/ развитието на тези заболявания. Според заключението, артериалната хипертония се дели основно на два вида – първична и вторична. При първичната хипертония причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна, като се приема, че тя е многофакторно /полигенно/ обусловено заболяване и в над 65-70 % от случаите е генетично обусловена. Другите рискови фактори за появата й са затлъстяване, начин на хранене /повишена консумация на мазнини и въглехидрати, сол, кафе, алкохол и др./, тютюнопушене, психичен стрес /особено 4 хроничния/, включително и ендокринни фактори, играещи благоприятстваща роля за възникване на заболяването. Причина за появата и развитието на исхемична болест на сърцето може да бъде атеросклерозата, наследствените /генетични/ фактори, повишеното кръвно налягане, затлъстяване, тютюнопушене, захарна болест, психични пренапрежения, физическа и умствена преумора.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 2-ро от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството на обвиняем и впоследствие наказателното производство спрямо него е прекратено, като отговорността на държавата е обективна и може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Следователно основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, предадено е на съд и впоследствие е оправдано, като отговорността на държавата е обективна и може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.