Решение № 129 от 19.08.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 160/2024
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 19.08.2024
- В сила
- 11.09.2024
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Елин Пелин, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Г. Т.а при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно дело № 20241820200160 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от А. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
”Ю.Г.“, бл. № 44, вх.А, ет.4, ап.103 срещу електронен фиш серия К № 8003807 по описа на ОД МВР София, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, като се излагат аргументи в тази насока.
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, поддържа жалбата чрез писмено становище.
Административно наказващият орган – ОДМВР София, редовно призовани не изпращат представител. С писмени становища изразяват искане електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изразяват аргументи в подкрепа на искането.
1
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от електронен фиш серия К № 8003807 по описа на ОД МВР София, същият е издаден срещу А. Т. М., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че: На 14.08.2023 год. в 12,15 часа в обл.Софийска, общ.Горна Малина, АМ Хемус км 32+000 посока София-Варна при ограничение на скоростта от 80 км/ч. с въведено ограничение с ПЗ В-26 и отчетен толеранс – 3 км /%/ нарушението установено и заснето с АТСС АRH САМ S1 насочено към гр.Варна.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5479579 на 05.01.2023 г. с МПС Тойота РАВ 4 вид лек автомобил регистрационен номер РК 8628 ВН е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сd16 разрешена стойност на скоростта 80 км/h; установена стойност на скоростта 102 км/h; превишена стойност на скоростта 22 км/h. Собственик на когото е регистрирано МПС ползвател: А. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. ”Ю.Г.“, бл. № 44, ет.4, ап.103.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за заснемане на нарушенията на правилата за движение тип 120сd16 за което от Български институт по метрология е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г..
Представен е Протокол от проверка № 111-СГ-ИСИС/12.09.2022 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH САМ S1 с фабричен №120сd16, в който е отбелязано, че обхвата на измерване е от 10 км./h до 300 км.h; грешка при измерване на скоростта + 3 км/h до 100 км/h и + 3 % над 100 км/h, както и че средството за измерване съответства на одобрения тип.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява и от 2 приложените по делото писмени доказателства: Заповед № 8121з172/29.02.2016 г. по описа на МВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. по описа на МВР, бланка на електронен фиш; снимков материал от 14.08.2023 г.; снимков материал за разположението на АТСС и пътния знак В26; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 14.08.2023 г.; справка за МПС Тойота РАВ 4 вид лек автомобил регистрационен номер РК 8628 ВН; справка от ОДМВР с-р Пътна полиция удостоверяваща дата на съставяне и дата на връчване на ел.фиш № К 8003807; писмо изх. № 120400-9879/17.05.2024 г.; електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П.; писмо изх. № 5884/13.06.2024 г. на ОД МВР П. и приложени към него разпечатка от АИС АНД относно статус на Електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната уредба за констатиране на нарушения с автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е регламентирана и в чл.2 от Наредба № 8121з–552 от 12.05.2015 г., като в чл.3 се посочва, че за установените от автоматиризирани технически средства и системи нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система. От друга страна според чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, 3 изготвено по предвидения в закона ред.
В случая в представения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № №120сd16 са посочени началото и края на измерването като часове, мястото за контрол, режима на измерване - стационарен, посоката на контролираните МПС от гр.София към гр.Варна; мястото където е било позиционирано средството за измерване; максимално разрешената скорост 80 км/ч за конкретния пътен участък от АМ Хемус км 32+000 и пътния знак с който е въведено ограничението – В26. При извършена служебна проверка, съдът констатира, че същият отговаря на изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на процедурата по констатиране и установяване на нарушението.
Несъмнено засичането и заснемането на скоростта на движение на моторното превозно средство в процесния случай е станало в посочения участък от АМ Хемус, където жалбоподателят е управлявал посочения в електронния фиш лек автомобил Тойота РАВ 4 с регистрационен номер РК 8628 ВН, което се установява и от представеното по делото видеоизображение обективирано в снимка № 120СD16/0531024.
В случая, съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР София, мястото – 32+000 км на АМ Хемус посока София – Варна, датата и час на извършване на нарушението – 14.08.2023 г. в 12,15 ч.; регистрационният номер на моторното превозно средство и собственикът, на когото е регистрирано; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост – от 22 км/ч, при ограничение от 80 км/ч. в пътен участък на АМ Хемус. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 км и законосъобразно е 4 приета скорост на движение на автомобила от 22 км/ч., доколкото в видеоизображението е отбелязана заснета скорост от 105 км./ч., а в издадения електронен фиш е отбелязано, че установената стойност на скоростта е 102 км./ч., поради което доводите на жалбоподателя, че наказващият орган не е приспаднал в полза на нарушителя толеранса при измерването на скоростта при наличие на допустима грешка са неоснователни. Ясно е конкретизирана и нарушената разпоредба - чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата – 200.00 лева, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - 14-дневен срок в БНБ по указаната сметка. В този смисъл съдът намира, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, свързани с липсата на задължителни реквизити изчерпателно изброени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
За неоснователни съдът намира и възраженията на жалбоподателя за липса на яснота при излагане на фактическата обстановка в процесния електронен фиш относно квалификацията на деянието като повторно, поради липса на описание относно датата на връчване на електронния фиш, влизането му сила и липса на данни за какво деяние е бил съставен, тъй като видно от представения по делото електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П. и представените с него доказателства, същият е бил редовно връчен на А. Т. М. на 21.12.2022 г. и е влязъл в сила на 05.01.2023 г., което сочи, че на жалбоподателя е известно обстоятелството, че е бил наказан по административен ред за същото деяние. От електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П. въз основа на който настоящото деяние е квалифицирано като повторно е видно, че на жалбоподателя е наложена глоба по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, което несъмнено обуславя извод, че процесното деяние е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Липсата на изрично посочване в оспорвания електронен фиш на фактическото и правно описание на нарушението по електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П. и датата му на връчване не са елемент и изискуем реквизит по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не засягат правото на защита на наказаното лице. При описанието на фактическата обстановка наказващият орган е посочил номер на първоначалния електронен фиш и датата на влизане в сила, а от представените доказателства се установява, че 5 същият е бил връчен на жалбоподателя и същия се е запознал с неговото съдържание, поради което твърдяните за липсващи обстоятелства са му били известни.
За неоснователни съдът намира и доводите на жалбоподателя, че не е установено кой е управлявал въпросното МПС, за да се говори за повторност, тъй като както в процесния електронен фиш, така и в електронен фиш серия К № 5479579 на ОД МВР П. е посочено, че именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство – лек автомобил Тойота РАВ 4 с регистрационен номер РК 8628 ВН. В случай, че жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил в деня на установяване на процесното деяние, същият е следвало да се възползва от разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП и да декларира пред надлежните органи това обстоятелство. Жалбоподателят, не е посочил друго лице като действителен водач, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което доводи в този смисъл се явяват недоказани.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, тъй като същият се е движел със скорост над допустимата при разрешена за конкретния пътен участък от 80 км/ч. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.