Определение № 566 от 20.09.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Габрово, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500339 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Кредит инс“ АД срещу Разпореждане №1611/26.07.2023г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№1131/2023г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се, че от страна на заповедния съд били допуснати процесуални нарушения. Заповедното производство било строго формално, като заявлението следвало да отговаря на изискваният на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Твърди, че в настоящия случай заявителя бил индивидуализирал вземанията си не само по размер и период, ни и ясно и точно били описани обстоятелствата, от които произтичало то.

Производството по чл.410 ГПК нямало за цел проверка и произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане. Неправилно съдебния състав бил тълкувал разпоредбата на чл.18 ЦПФУР отнасяща се до валидността на електронното изявление на длъжника за сключване на процесния договор. В настоящия случай длъжника бил кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставила личните си данни попълвайки регистрационната форма за кандидатстване. На длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се бил запознал и приел ОУ на предлагания му кредит. След изпълнение на съответната процедура бил сключен процесния договор , като желаната от длъжника сума бола преведена и получена същия ден а каса на Изипей, срещу представена от лицето лична карта.. жалбоподателя твърди, че изводите на съда за липса на подпис били неоснователни, като лицето било подписало договора и изявленията си с обикновен електронен подпис. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за заявените суми.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените в жалбата твърдения и доказателствата по делото ,прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт по чл.413,ал.2 ГПК и е процесуално допустима.

С обжалваното Разпореждане №1611/26.07.2023г. на РС-Габрово по ч.гр.д.

№1131/2023г. е отхвърлено заявлението на „Кредит Инс“АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника З. Х. Н. за посочените в заявлението суми, а именно : главница в размер на 550лв., договорна лихва в размер на 49,50лв. за периода от 19.01.2023г. до 19.03.2023г. и лихва за забава в размер на 31,92лв. за периода от 20.01.2023г. до 21.07.2023г.

За да отхвърли заявлението за претендираните суми заповедният съд е приел, че 1 представеният договор не е подписан от кредитополучателя, поради което не е налице сключен договор за кредит. В случай, че договора за кредит бил сключен от разстояние, чрез средствата за комуникация, доставчикът бил длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено неговото съгласие за сключване на договора, съгласно нормата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР. Към заявлението не били приложени доказателства за съществуване на комуникация, водена между страните по договора, както и за електронните им изявления във връзка с нея, поради което било напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин договора е сключен с него и заповедния съд приел, че не е установено наличие на сключен договор.

Въззивният съд намира следното :

Към жалбата е приложена разпечатка от електронната система на заявителя на заявката за кредит на длъжника З. Н.. Видно от същата договора е сключен чрез средства за електронна комуникация, като лицето е запознато с параметрите на предоставения кредит (предоставена му е преддоговорна информация) и е дало съгласие за сключване на договора.

Предвид изложеното въззивния съд намира, че извода на заповедния съд за липса на валидно сключен договор е неправилен.

От клаузите на приложения към заявлението по чл.410 ГПК договор за потребителски кредит „Екстра“ се установява, че в полза на кредитодателя е уговорено заплащане такса „Гарант“. Плащането на тази такса е разсрочено към месечните вноски по кредита, както е отразено в погасителния план. Същата представлява разход за потребителя по кредита и следва да участва при формирането на ГПР съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Невключването й в ГПР води до нереално отразяване на действителния размер на ГПР.

Жалбоподателят не твърди, че такса „Гарант“ е включена в ГПР. Невключването на такса „Гарант“ в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита и до нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С453/10/.

Отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 във вр. с чл.68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК и съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита.

Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение за претендираната главница и да бъде потвърдено в останалата му част и

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1611/26.07.2023г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№1131/2023г., в ЧАСТТА в която е отказано издаване на заповед за изпълнение с правно основание чл.410 от ГПК за сумата от 550лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на “КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр.***, *** срещу длъжника З. Х. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Габрово, ул.Любен Каравелов №12, за сумата от 550лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.07.2023г. до нейното изплащане

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1611/26.07.2023г. на РС-Габрово по ч.гр.д.

2

№1131/2023г. в останалата му част.

ВРЪЩА делото на РС Габрово за издаване на заповед за изпълнение, съобразно указанията дадени по-горе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3