Решение № 306 от 16.10.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 395/2026
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 16.10.2026
- В сила
- 16.10.2026
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. ХАСКОВО, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500395 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 72 от 21.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1272 по описа на РС Харманли за 2024 г., съдът е признал за установено, на основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 410, ал.1 т.1 от КЗ, по отношение на ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, гр. *** съществуването на вземането на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление гр.*** за сумата от 1394.35 евро (2727.17 лева) главница, представляваща заплатено обезщетение по регресна претенция, във връзка с настъпило на 09.10.2023г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №606 от 11.09.2024г. по ч.гр.д. № 951/2024 г. по описа на Районен съд- Харманли.
Съдът е осъдил Н. Д. Г., гр. *** да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, гр. *** разноските по ч.гр.д.№ 1
№ 951/2024 г. по описа на PC Харманли в размер на общо 200.07 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът е осъдил Н. Д. Г., гр. *** да заплати на ищеца „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК 000694286, гр. ***, разноските в исковото производство в размер на общо 507.99 евро за държавна такса и възнаграждения за вещо лице.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Н. Д. Г., който чрез пълномощника си адв. К. обжалва в срок. Счита,че постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон, в каквато насока излага доводи във въззивната жалба.
Твърди,че неправилно е опредЕ. стойността на вредите, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което не било отчетено от решаващия съд.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от адв. Т., пълномощник на въззиваемия ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. ***, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Харманли решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява. С писмена молба вх. № 10140/14.09.2026 г. адв. К., пълномощник на въззивника поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемия не изпраща представител. С писмена молба вх. № 10090/14.09.2026 г. адв. Т., пълномощник на въззиваемия, оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа доводите изложени в писмения отговор.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Харманли решение е 2 правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на възивника не се дължат разноски.
Въззиваемият претендира заплащането на разноски във въззивното производство в размер на 231 евро, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат за изготвяне на отговор и процесуално представителство във въззивната инстанция. Представена е фактура от 29.06.2026 г. и платежно нареждане от същата дата за извършено плащане. С оглед на това направеното искане за заплащане на разноски във въззивното производство е основателно и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 231 евро, представляващи разноски във въззивното производство.
РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление гр. *** против Н. Д. Г. с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,че дължи сумата от 1394.35 евро (2727.17 лева) - главница, представляваща заплатено обезщетение по регресна претенция, във връзка с настъпило на 09.10.2023г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №606 от 11.09.2024г. по ч.гр.д. № 951/2024 г. по описа на Районен съд- Харманли.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателство и въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателни и доказани в пълния предявен размер, поради което е уважил същия. Съдът е дал аргументиран отговор на всички възражения, направени от ответника.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно установено по делото е настъпването на ПТП, вината на ответника Г., както и причинените щети на лек автомобил марка „ Тойота Корола“ с рег. № *** и тяхната стойност. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства в съвкупност със 3 заключението на назначената по делото САТЕ. Според заключението на експертизата от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е неосигуряването на достатъчно странично безопасно разстояние от страна на водача на специализираната техника – Н. Г., при движението му на заден ход, спрямо паркирания от ляво лек автомобил „ Тойота Корола“ с рег. №***, при което е настъпил удар. С оглед на това съдът е приел,че водачът на специализираната техника е виновен за настъпването на ПТП. Правилно е приел, че установеното нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил не дават основание да се направи различен извод, доколкото това може да се вземе предвид при направено възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД, каквото възражение не е направено своевременно, в предвидените срокове, пред РС Харманли. Възражение за съпричиняване е направено едва с въззивната жалба, но същото е преклудирано, поради което и неоснователно. Срокът да се направи това възражение е срокът за отговор по чл.131 от ГПК, като след изтичането на този срок той губи възможността да направи това, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства / чл.133 от ГПК/.
Посоченото в писмения отговор,че са допуснати нарушения на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил не съставлява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ГПК.
Правилно е ангажирана отговорността на въззивника, т.като към момента на произшествието същият е управлявал превозното средство без да има сключена задължителна застраховка „ ГО“.
Неоснователни са направените от въззивника възражения, че съдът неправилно е определил размера на щетата. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят, както по-горе се посочи, изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 21.04.2026 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 1272 по описа на съда за 2024 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК: 000694286, със седалище и 4 адрес на управление гр. *** сумата от 231 евро, представляващи разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5