Решение № 6169 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6169 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509128 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 13.01.2021 по гр.д. № 65161/2019 г. на СРС, I ГО, 50 с-в „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Я.

А., на основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД във вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, сумата 4 500 лв., получена на отпаднало основание - развален договор за изработка на помощно техническо средство „Фиксираща ортеза за целия крайник - лява и дясна, фиксиращ корсет за туловището, функционална ортезна система за долните крайници и туловището“ от 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата 201. 25 лв. - законна лихва върху сумата от 4 500 лв. за периода 27.12.2018 г. - 05.06.2019г. С решението е отхвърлен предявения от В. Я. А. срещу „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване поради измама на договора, както и исковете, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД, във вр. чл.

34 от ЗЗД за връщане на заплатената по договор цена от 4 500 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата от 4 500 лв. в размер на 221. 25 лв. за периода от 07.12.2018 г. до 05.06.2019г.

Срещу решението в частта за уважаване на иска е подадена въззивна жалба от ответника „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че районният 1 съд е достигнал до неправилен извод, че процесното изделие е негодно, тъй като не спомага за рехабилитацията на дъщерята на ищеца, за която е било изработено, без да съобрази, че функцията на изработеното не е свързана с провеждането на рехабилитация. Целта на протезите е профилактична превенция на биомеханични патологии на краката и туловището, което не съставлявало лечение или рехабилитация. Жалбоподателят сочи, че изработените помощни средства служат за абилитация на детето, способствайки за активизирането на мускулатурата, позовите и вестибулярни рефлекси и ускоряване метаболизма. Твърди, че процесните изделия функционират в режим на отрицателна работа, чрез прилагане на външна енергия, а не на положителна работа – чрез използване на усилия на пациента.

Тези особености на изработените изделия не са били съобразени в достатъчна степен от първоинстанционния съд. Излага, че действително ответникът е изискал издадената на детето експертиза, в която са били дадени препоръки за комплексна физиотерапия и рехабилитация, но това е било един от множеството фактори, които са взети предвид при изготвяне на помощните технически средства. Твърди, че са спазени всички изисквания по чл. 4 и сл. от ЗЗП за информиране на ищеца за особеностите на продукта и начина му на функциониране, като той е поискал незабавно изготвянето му. Поддържа, че са неправилни изводите в първоинстанционния акт, че ответното дружество е следвало да откаже да изпълни поръчката на основание чл. 260 от ЗЗД и по този начин не е действало с грижата на добрия стопанин. Навежда доводи, че са необосновани и изводите на СРС, че помощните средства са функционално непригодни и че дори застрашават живота на детето. Сочи, че по данни на самия ищец изделията никога не са ползвани съобразно дадените инструкции и указания начин. Средствата не са били поставяни всеки ден на детето, което е необходимо за проявяване на благоприятното им въздействие. Сочи се, че фукционалната ортезна система не е била използвана чрез поставяне на детето на телфер, монтиран върху електронна пътечка, като целият комплекс „Бионика“ не е свързван, инсталиран и използван нито веднъж от ищеца.

Твърди се, че помощните средства не са предадени на вещите лица за изследването им. Жалбоподателят излага съображения, че вещото лице не е съобразило голямата отдалеченост във времето между прегледа на детето и момента на изработването на изделията – 25 месеца, в който период състоянието на детето се е променило. Навежда доводи за необоснованост и непълнота на приетите от първоинстанционния съд заключения.

Подадена е и въззивна жалба лично от управителя на ответното дружество– Е. П.Д., в която са разяснени технически въпроси, свързани с предмета на спора. Моли се съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна В. Я. А., в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Намира доводите за неправилност на извода на вещото лице за нуждата от интензивна рехабилитация за преклудирани. Поддържа, че необходимостта от интензивна рехабилитация е предписана в издадената за детето епикриза от СБРДЦП „Света София“ ЕООД, като именно във връзка с 2 епикризата е започнала изработката на процесните изделия. Твърди, че са преклудирани и възраженията, че с изделията не се провежда рехабилитация, а служат за терапевтична превенция, способствайки за абилитацията на детето. Излага съображения, че от правна гледна точка терминът „рехабилитация“ е по-широк и включва дейности по абилитация. Твърди, че съгласно съдържанието на интернет страницата му, ответникът е рекламирал услугите си като рехабилитация, като е посочено, че предлаганата система работи и в динамичен режим и чрез възприетия абилитационен метод вече е помогнато на дете да ходи самостоятелно. Сочи, че вещото лице Г. се е запознал подробно с изделието. Намира за недоказани твърденията във въззивната жалба, че в периода между изработване на изделието и провеждане на прегледа на детето от вещото лице параметрите на неговите патологии са се изменили. Навежда доводи, че не са спазени всички изисквания за информираност на ищеца, като на последния не му е издадена писмена инструкция за ползване на изделията. Твърди, че е правилен достигнатия в първоинстанционното решение извод за непригодност на процесните помощни средства, съобразно изводите на вещото лице, че същите не спомагат за развитието на болестта и не са съобразени с наблюдаваните при детето патологии. При прегледа на изделията вещото лице е констатирало множество недостатъци. Намира за преклудирани възраженията срещу приетото от първоинстанционния съд заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, тъй като същото не е било оспорено при изслушването му в открито съдебно заседание. Поддържа, че причината за неизследване на изделията в динамична среда е било тяхното лошо състояние. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението в отхвърлителните му части е влязло в сила, като необжалвано.

По делото е депозирана частна жалба от ищеца В. Я. А. срещу определението от 18.05.2021г. по гр.д. № 65161/2019 г. на СРС, I ГО, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че неправилно са отхвърлени исканията за присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за предоставянето на безплатна правна помощ в пъвоинстанционното производство и производството за обезпечение на бъдещ иск по гр.д. № 31524/2019 г. на СРС.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор на частната жалбa.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 3 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.

№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Я.

А. срещу „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД иск по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за изработка на помощно техническо средство „Фиксираща ортеза за целия крайник - лява и дясна, фиксиращ корсет за туловището, функционална ортезна система за долните крайници и туловището“ от 07.12.2018 г.; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД във вр. чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 500 лв., представляваща възнаграждението по договора, платено на отпаднало основание поради неговата недействителност, ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата подаване на искова молба 06.06.2019г. до изплащане на вземането и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 221. 25 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 07.12.2018 г. до 05.06.2019г. В условията на евентуалност са предявени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД във вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 500 лв. на отпаднало основание поради разваляне на договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 201. 25 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 07.12.2018 г. до 05.06.2019 г.

В подадения отговор на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че ищецът е бил подробно инструктиран за използването на изделията. Същите са били съобразени с линейните и обемни размери на детето към съответната дата и са пасвали добре.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за изработка от 07.12.2018г., по силата на който ответникът „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД се е задължил да изработи и предаде на ищеца В. Я. А., с придружаващи указания за използване, фиксираща ортеза за целия крайник - лява и дясна и фиксиращ корсет за туловището, функционална ортезна система за долните крайници и туловището, като е уговорена обща цена по договора от 4 500 лв. Не се спори също така, че фиксиращата ортеза за целия крайник-лява и дясна и фиксиращия корсет за туловището са предадени на ищеца с приемо-предавателен протокол от 26.12.2018 г., като на 22.02.2019 г. от него е приета и функциониращата ортезна система.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е изплатил изцяло дължимата цена от 4 500 лв. Изготвените изделия са били предназначени за дъщерята на ищеца – В.а А.а, страдаща от детска церебрална парализа.

В обжалваната част на решението си , първоинстнационният съд е приел, че са налице съществени недостатъци на изделието по договора за изработка, тъй като изгответната фукционалната ортезна система и протези не 4 са подходящи за детето. Намерил е, че изпълнителят е н aправил неправилна преценка доколко изделието е подходящо за състоянието на детето, като след запознаването с представената му епикриза е следвало да откаже изработването на помощните средства, доколкото не вписват в предписаните процедури за лечение.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение от изправната страна по договора.

Разпечатката съдържа 32 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26a5a3b7-b6f3-4b8f-a2b3-805e80055bf8