Решение № 260366 от 10.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ-194 10.05.2021г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На първи септември 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове:

Таня Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Ани Цветанова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер

1724 по описа за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1005/10.04.2020г., постановено по гр. дело № 5972/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по иска на Д.Б.Д. против „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София, представлявано от Валери Вълчев и Георги Атанасов, че сключеният между страните Договор за паричен заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г. е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит.

Цитираното решение е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със съдебен адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“

№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 в качеството му на трето лице помагач на страната на „Микро Кредит“ АД.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното решение като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от Д.Б.Д. искове като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че процесният договор за заем не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, тъй като не е посочено как е формиран размерът на ГПР, тъй като в т. 2 от процесния договор е посочен ясно ГПР и той е определен в размер на 49, 80%. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесния договор противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвид клаузите, с които е уговорена еднократна административна такса от 210 лева и такса от 40 лева за получаване на сумата в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че договорената в т. 3 от процесния договор допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка сочи на правоотношение по договор за потребителски кредит под формата на заем, тъй като застрахователната полица се издава от ЗК „Уника Живот“ АД по силата на отделен договор, сключен между ЗК „Уника Живот“ АД и заемополучателя чрез „Микро Кредит“ АД като посредник и това е в резултат от изрично изразената воля на заемополучателя, който е избрал да защити интереса си от невъзможността за погасяване на задълженията по договора за кредит в случай на настъпване на смърт вследствие на заболяване или злополука.

Посочва се, че предоставянето на тази услуга не е задължителна и не се прилага по отношение на всички договори за заем на „Микро Кредит“ АД, а се предоставя само на клиенти, изрично поискали услугата. В тази връзка се отправя искане по делото да бъдат приети като доказателство пред настоящата инстанция договори за заем, сключени с други лица през 2018г.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски от страна на въззивника и пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена. Претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответната страна по въззивната жалба – Д.Б.Д. представя по делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора размер. В отговора се посочва, че със сключването на отделен договор за допълнителни услуги с възнаграждение, невключено в ГПР е заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на клаузите на сключения договор и се сочи на кои точно разпоредби на Закона за потребителски кредит противоречи всяка една от тях.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Д.Б.Д. не се явява и не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което посочва, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба и претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претендираните от страна на въззивното дружество разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д.Б.Д. *** против „Микро Кредит“ АД със седалище гр. Бургас, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че сключения Договор за заем CrediGo № 5342-*** от 23.08.2018г., сключен между нея и ответното дружество е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, а при условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на сключения договор поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна поради своята неравноправност и на основание чл.

143, т. 9 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузата предвиждаща „допълнителна услуга“, в която е уговорено заплащане на застрахователна премия. Претендира се да бъде прогласена нищожността на посочената клауза и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал.

4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона. В исковата молба са изложени множество основания, въз основа на които се претендира да бъде прието за установено, че сключеният Договор за заем CrediGo № 5342-***/23.08.2018г. е нищожен.

Ответната страна по предявения иск – „Микро Кредит“ АД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че исковете са неоснователни и недоказани. Излагат се съображения по всяко едно от посочените основания за недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.

За да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че процесният договор има характеристиките на Договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК и в случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – в договора е посочен размера на ГПР, но не е посочено как е формиран този размер и не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 80%. С този мотив, съдът е приел, че договорът не обвързва валидно страните по делото, тъй като не е сключен при спазване изискванията на ЗПК. Съдът е приел, че поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПС недействителни са клаузите, с които е уговорена еднократна административна такса в размер на 210 лева и такса в размер на 40 лева за получаване на сумата в брой в офис на дружеството. Съдът е приел също, че клаузата за заплащане на застраховка пакет „Стандарт Живот“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер на предоставената в заем сума, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

По делото е представен Договор за заем CrediGo № 5342-***/23.08.2018г., от който е видно, че „Микро Кредит“ АД в качеството си на заемодател е предоставил на Д.Б.Д. сума в размер на 3 000 лева, представляваща заем, като страните са се съгласили сумата от 3 000 лева да бъде върната на осемнадесет месечни погасителни вноски от по 210, 42 лева, като общата сума за погасяване възлиза на сума в размер от 3 787, 56 лева, като е посочен фиксиран лихвен процент от 30, 94%, ГПР 49, 80%. Видно от представения договор, Д.Д. се е съгласила да заплати еднократна административна такса в размер на 210 лева и сума в размер на 40 лева съгласно Тарифа за допълнителни услуги на дружеството.

По делото е представена и Застрахователна полица за застраховка „Защита“, сключена между ЗК „Уника Живот“ АД със седалище гр. София и Д.Б.Д. в качеството й на застраховано лице, от която е видно, че страните са се договорили да бъде покрит риска – смърт и трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване, със застрахователна сума в размер на 3 000 лева и застрахователна премия в размер на 2 700 лева и срок на застраховката до 23.03.2020г., тоест – за осемнадесет месеца. Видно от представената полица ползващо се лице по тази застраховка е „Микро Кредит“

АД със седалище гр. София.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При служебната проверка на първоинстанционното решение, настоящата инстанция намира, че същото е валидно и допустимо. По направените възражения във въззивната жалба, съдът намира следното:

По отношение на възражението, че е неправилен извода на съда, че не е посочено как е формиран размерът на ГПР, настоящата инстанция намира следното:

На основание чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключвате на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Точка 1 от цитираното приложение

№ 1 предвижда математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания по кредита; поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното поредно усвояване по кредита; интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответното усвояване на суми по кредита; общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи; поредният номер на погасителната вноска или плащането на разходи; размерът на съответната поредна погасителна вноска или плащане на разходи; интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответната погасителна вноска или плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение № 1 изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.

В Решението си по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива

87/102, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по член 10, § 2, буква Ж от Директивата, доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от

Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26a571fc-685d-473a-9d28-d06ad32037ef