Решение № 15921 от 04.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15921 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110124111 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие /ПТП на 09.12.2021г. с МПС Волво с рег. № ******/, риска за което се твърди да се носи от ответника, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в претендирания размер – 4 520,99 лева, иска се законна лихва от завеждането на исковата молба, както и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като водачът, застрахован при него, е нарушил правилата за движение, в който случай е изключена отговорността на застрахователя съгласно Общите им условия.

Възразява алтернативно по размера на щетата, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Установява се от застрахователна полица относно сключена застраховка „Каско“ за МПС „Волво С 60“ с рег. № ******, че същата е с период на покритие от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г.

Съгласно приложен двустранен констативен протокол за ПТП № 1824154, при движение на автомобил „Волво С 60“ с рег. № ******, по ул. „Първа българска армия“ от ул. „М.“ към ул. „К.“, при № 80, водачът на същия извършва маневра „обратен завой“ и не пропуска движещия се отсреща л.а. „БМВ 535Д“ с рег. № ********, който се удря в тротоарни колчета и в друг лек автомобил.

1

Щетите по застрахования автомобил „Волво С 60“ с рег. № ******, са отразени в приложен опис.

С писмо, адресирано до собственика на л.а. „Волво С 60“ с рег. № ******, ответникът го уведомил, че липсва основание за плащане, тъй като в случая била налице „Груба небрежност“ от страна на водача на застрахованото МПС.

По делото са приети и Общи условия на ответното дружество.

Съгласно акт за установяване на административно нарушение № 546603, водачът на л.а.

„Волво С 60“ с рег. № ****** е нарушил чл. 38, ал. 2 ЗДвП, като въз основа на АУАН е издадено и наказателно постановление № 21-4332-026506, с което на виновния водач е наложена глоба в размер на 200 лева.

Видно от писмо от Столична община, максимално разрешената скорост на съответното място – ул. „Първа българска армия“ е 50 км/ч.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което механизмът на ПТП е както следва: на 09.12.2021 г. в гр. София, водачът на л.а. „Волво С 60“ с рег. № ******, се е движел по ул. „Първа българска армия“ с посока на движение от ул. „М.“ към ул. „К.“, като същевременно водачът на МПС „БМВ 535Д“ с рег.

№ ********, се движи по ул. „Първа българска армия“ в обратна посока – от ул. „К.“ към ул. „М.“. Посочено е, че в района на № 80 на ул. „Първа българска армия“, при наличието на непрекъсната пътна маркировка, водачът на л.а. „Волво С 60“ с рег. № ****** предприел маневра „обратен завой“, при която не пропуснал право-преминаващия насрещно-движещ се автомобил „БМВ 535Д“, с когото реализирал удар. Вследствие на удара, л.а. „БМВ 535Д“ се ударил в странични предпазни колчета и дърво, както и в намиращия се в спряло положение автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СВ 2359 СН, изчакващ да се включи в движението по ул. „Първа българска армия“. Посочено е, че предвид този механизъм, е възможно уврежданията по л.а. „Волво С 60“ с рег. № ****** да се намират в причинноследствена връзка с процесното ПТП от 09.12.2021 г., чиято обща стойност по средни пазарни цени към датата на ПТП /09.12.2021 г./ възлиза на сумата от 4520,99 лева. Вещото лице е посочило, че причината за настъпване на ПТП е от субективен характер – избраната скорост на движение и предприетата маневра от страна на водача на л.а. „Волво С 60“ с рег.

№ ******. Съгласно експертното заключение, не е налице тотална щета, а размерът на запазените части на МПС „Волво С 60“ с рег. № ****** е 2610 лева.

Изслушани са и свидетелски показания на водача на МПС „БМВ 535Д“ – св. Т. К., съгласно които свидетелят потеглил по ул. „Първа българска армия“, движейки се в дясната лента, когато водачът на л.а. „Волво С 60“ с рег. № ******, предприел извършването на обратен завой през двойна непрекъсната маркировка, като не обърнал внимание на пътната обстановка от страната на свидетеля, който твърди, че не е бил подаден мигач, като свидетелят бил засечен рязко. С цел да избегне удар, свидетелят се качил на бордюра, но тъй като изгубил контрол над управлявания от него автомобил, ударил няколко железни колчета, дърво и спрял автомобил. Твърди, че ударът с автомобил „Волво С 60“ с рег. № 2

****** е бил неочакван.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът дали се касае за изключен риск, по-конкретно дали е налице „груба небрежност“ от страна на ищеца, като водач на л.а „Волво С 60“ с рег. № ******.

Понятието „груба небрежност“ не е дефинирано в КЗ, но съгласно препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в кодекса не е предвидено друго. В застрахователното право последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че „небрежност“ е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.

Следва да бъде посочено, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност" (в този смисъл е и практиката на ВКС определение № 124 от 06.03.2017 г. по търг. дело № 1914/2014 на I т. о.), а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност, да следва от преценката на цялостния доказателствен материал по делото. Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение означава, че настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противо-правно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /. Неспазването на поредица /комплекс/ от правила регулиращи правилата за движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с конкретната пътна обстановка, с пътния участък, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени като неполагане на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност". Несъмнено в случая се установява, че водачът Е. Д. О. е управлявал процесното МПС в участък с двойна 3 непрекъсната маркировка, когато е предприел маневра „обратен завой“. В качеството на правоспособен водач на застрахованото МПС, който е добре запознат с установените правила за движение и последиците от тяхното нарушаване, застрахованият е допуснал грубо нарушение на разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това, застрахованият е допуснал нарушение като е предприел действия, насочени към пресичане на двойна непрекъсната линия, която се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат, според чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2/ 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Още повече, че в конкретния случай, щети са нанесени върху два други автомобила, дърво, както и върху намиращите се в близост колчета.

В резултат от анализа на събраните доказателства, съдът достигна до извод, че пътният инцидент е настъпил именно в резултат от извършеното от застрахования /в качеството на водач/ грубо нарушение на императивни разпоредби, регулиращи правилата за движение по пътищата. Груба небрежност представлява извършването на маневра „обратен завой“ на неразрешено за целта място, защото винаги се предполага знанието за нарушаване на правилата и защото по най-щадящ начин е могло тази маневра да се избегне – било чрез завиване в първата пряка и извършване на ляв завой където е разрешено, било чрез продължаване по пътя и търсене на изрично предвидена възможност за обратен завой.

Погазването на правилата по описания начин издава така типичното егоцентрично поведение на пътя, което би могло да има много по-тежки последици и по благоприятно стечение на обстоятелствата /по-скоро по изключение/ не се е стигнало до такива.

Юридическият израз на горното е, че е налице е неизпълнение на задължение на застрахования по т. 76.2 от приложимите към застрахователния договор Общи условия, което е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като определя настъпването на застрахователното събитие.

Тази хипотеза, като основание за правомерен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение е била изрично предвидена и предварително уговорена в съдържанието на застрахователния договор (т. 78 от Общите условия на застраховката) и при това изрично предвидена в закона възможност в чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.

Изложеното по- горе сочи, че отказът на ответника – застраховател, да изплати застрахователно обезщетение е правомерен и напълно законосъобразен. Този отказ е обоснован от установените факти за причините, довели до настъпване на пътния инцидент и увреждането на застрахования автомобил, от предварително постигнатото съгласие между застраховател и застрахован при сключване на застрахователния договор относно задълженията на застрахования и не на последно място – той е мотивиран от изричната разпоредба на закона.

С оглед горепосоченото, предизвикалият застрахователно събитие поради своята груба небрежност ищец, не е надлежно материално легитимиран да получи търсеното застрахователно обезщетение, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

4

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Същият е представил списък /л.128/, съгласно който са реализирани разноски за депозит за вещо лице – 250 лева, депозит за свидетел – 40 лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 5 лева, юрисконсултско възнаграждение – 200 лева, или общо на ответника следва да се присъдят 495 лева разноски.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. О. с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул. „А.В.“ № 36, ет. 6, ап. 21 срещу ЗАД „А.“ АД с ЕИК 121076907 и седалище: гр. София, район Средец, ул.

„С.К.“ № 2, иск с по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 4 520,99 /четири хиляди петстотин и двадесет лева и 99 стотинки/ лева ведно със законната лихва от 09.05.2022г.- до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Д. О. ДА ЗАПЛАТИ на " ЗАД „А.“ АД сумата от 495 /четиристотин деветдесет и пет/ лева разноски по делото.